Hathor (Геновева Симеонова) - Works

Във Рая е винаги светло 🇧🇬

Не искам тъга да тегна,
когато нощта ми се спуска.
Дори и да нямам време -
ще ти изпратя целувка.
Не можеш да спреш Луната, ...

Hathor

Poetry » Other

2020-08-07T00:40:00+03:00 723 1 3

Бог плаче 🇧🇬

Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа - ...

Hathor

Poetry » Other

2020-07-31T19:56:50+03:00 906 3 1

Аз плаках в този тъжен ден 🇧🇬

Аз минах под дъжда вбесен,
под капките прозирно морни.
Не бе студено в този ден -
през юли бе, цъфтяха рози.
Във локвите събрана скръб, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-07-28T08:47:21+03:00 714 4 6

На сина ми 🇧🇬

Ако някой ден душата ми се скита
по-кървяща от самотната луна,
ако длани нямам, устни да попитат,
а сълзите са в небесната дъга...
Ако не долавяш, че ме има ...

Hathor

Poetry » Other

2020-07-26T19:45:17+03:00 1K 5 5

По̀вей бял 🇧🇬

Я повей ме, вятър ли си черен?
Разроши косите ми във рус рояк,
заплачи с очите ми – по женски верни,
събуди разцъфналия кукуряк.
Повлечи ме, дрипите ми стари, ...

Hathor

Poetry » Other

2020-07-25T10:52:56+03:00 907 2 6

Летя ли, гълъбе... 🇧🇬

Живя ли, гълъбе, летя ли в здрача?
Или заспиваш в топлото гнездо?
Избираш слънцето. И сляп да паднеш.
И още миг до нейното крило.
Лети, не спирай, имаме минути. ...

Hathor

Poetry » Other

2020-07-22T20:03:26+03:00 917 3 3

Нощта със мен не свършва 🇧🇬

Мълча ли с мен, когато не заплаках,
когато се присвих сама в дома си?
Не ще се върна. И не ми е жално -
застанах гола, само със греха си.
Във онзи сън, когато не заспивах, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-07-22T17:52:54+03:00 1.3K 5 7

Моят женски свят 🇧🇬

Ела при мен! Нощта сълза пролива,
забрадка пада, тъмното тлеи.
Обичам те с очи на самодива,
не шепнат устни, няма и лъжи.
Покрий гръдта ми - палеща палитра, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-07-20T09:04:03+03:00 885 1 2

Роси роса 🇧🇬

Роси роса, тревицата се смее,
земята пие жадно глътката живот.
Роси роса, очите ми се смеят
на кротката уверена любов.
Копнежно се извива дива роза, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-07-18T00:06:11+03:00 717 2 5

Да бие камбаната 🇧🇬

Отричах го, в църква не влизах с години.
Кълнях го... За всички изплакани сълзи.
Разпъвах го в пъти, заспивах спокойна,
а той ме намери. И без да ме търси...
Неверница блудна, безбожна пустиня - ...

Hathor

Poetry » Philosophical

2020-07-06T22:58:18+03:00 848 1 3

Не съм те намерила още 🇧🇬

Не съм те намерила още.
Това е поредната спирка -
денят ми остава тревожен.
Душата ми, пуснала бримка
разплита - безръка мечтите. ...

Hathor

Poetry » Love

2020-07-05T17:13:50+03:00 752 5 4

Бяла обич 🇧🇬

Изправих се черна със бяла душа
и стъпих отново високо.
За Бога съм праведна,
в мир съм с нощта.
За теб съм изтляла. ...

Hathor

Poetry » Love, Other

2020-07-04T12:38:06+03:00 758 2 3

Счупена стомна 🇧🇬

Не идвай при мен! Недей ме обича!
Умората кърти сърцето с длето.
Светулката малка фенера е скрила,
душата отмаря под вехто зебло.
Иди при реката - отново е млада, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-07-04T00:15:36+03:00 823 6 6

Живея във синьо 🇧🇬

Денят е прекрасен, когато морето
събужда очите ми с юлското синьо.
Приижда вълната - тържествено бавна,
а аз си наливам разпенено вино.
Мълчи синевата, преляла във оранж, ...

Hathor

Poetry » Landscape

2020-07-02T00:33:00+03:00 1.2K 3 2

Двойна доза 🇧🇬

Днес наляла съм си двойна доза.
Не ракия, а отрова.
Дълго пих, не се напивах -
даже не загубих спомен.
Днес сама съм. Дълга маса. ...

Hathor

Poetry » Other

2020-06-30T22:58:39+03:00 842 6 11

Просто падане 🇧🇬

Не ми липсват онези зелени криле,
дето вдигнаха взора ми твърде високо.
Боса ходя по тръни във сухо поле
и грижливо избирам посока.
Профучават забързани много лица, ...

Hathor

Poetry » Philosophical

2020-06-27T16:09:45+03:00 798 4 6

На живите 🇧🇬

Прегърбена съм цъфнала върба,
реката се усуква заядлива.
Мълчиш отколе, свършил е денят
и всяка обич през нощта е заменима.
Не чул звъна на утринния страх, ...

Hathor

Poetry » Other

2020-06-26T10:07:59+03:00 621 4

Недей ме разпилява 🇧🇬

Обичай ме, защото... аз съм изгрев -
дори зад облак, тайно се промушвам.
Усмивка съм, понякога и припев,
а ти обичаш в тебе да се сгуша.
Да ме погалиш с устни в тиха вечер, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-25T14:23:43+03:00 679 5 5

Овчарят свири 🇧🇬

Полегнало е слънцето на хълбок,
от изток се промушват светли дири.
Овчар подкарва стадото на паша,
кавалът му протяжно ще засвири.
Поляната покрита от росата, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-24T16:52:16+03:00 1.1K 3 4

Не ме завръщай 🇧🇬

Не ме завръщай... Няма много слънце -
студът пронизва коленете здраво.
Не ми пиши, не съм си в къщи.
И нямат спомените право
да разрушат гнездото, свито бързо, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-21T22:11:36+03:00 798 2 2

Никой смъртен 🇧🇬

Аз няма да се впиша в този свят,
където има път, а няма облак.
Изгубена, летящата душа
се спъва без крилете си - възнак.
И паднал ангел само ще съзре ...

Hathor

Poetry » Other

2020-06-20T22:21:56+03:00 697 3 4

На глътки 🇧🇬

Обичай ме, на глътки ме обичай -
да има и за утре малко радост.
Зад спусната завеса няма слънце
и тихото настъпва с безпощадност.
Заключеното време не достига ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-20T00:29:17+03:00 842 4 8

Аз не вярвам 🇧🇬

Аз не вярвам, че има луна
в туй небе, дето носи градушка
и звездите не яздят коне,
нито слънцето мрака разчупва.
Не познавам цвета на зора, ...

Hathor

Poetry » Other

2020-06-18T21:01:14+03:00 744 4 7

Последна нощ 🇧🇬

Последна нощ, махалото заспива
под ритъма на нощни, меки звуци,
щурецът е засвирил на хармана,
а времето капризно пак се цупи.
Отгоре, над комина се надува ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-16T00:58:27+03:00 644 1

Ще се завърна 🇧🇬

Ще се завърна. Може да съм тиха
и може да е късно и проклето...
Домът ми, вика ме предсмъртно,
изхвърлил през балкона всички вещи.
Ще се завърна. Може да съм сляпа ...

Hathor

Poetry » Other

2020-06-15T17:11:04+03:00 724 5 9

Ако ме помниш 🇧🇬

Недей ме гледа, изтокът ме праща -
не нося изгрев, нито много слънце.
Недей ме гледа, слепота ще станеш,
а сляп ще може всеки да те лъже.
Не ходя боса, нито идвам с облак, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-14T12:54:53+03:00 729 4 2

Попитай ме 🇧🇬

Не си ме питал сън дали дохожда,
завива ли ме сянка на череша,
със нощница ли съм, или съм гола,
когато огънче от свещ ме гледа.
Не си изпращал тъжна улулица ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-14T00:33:24+03:00 676 5 1

Събирам на градушката тъгата 🇧🇬

Порой. Градушка. Мълнии се чупят.
Стена от плач на облак се издига.
Житата се навеждат в кратък ужас,
изхвърча качулата чучулига.
Зърна от лед начупват свежи клони, ...

Hathor

Poetry » Love, Landscape

2020-06-11T19:44:13+03:00 1.1K 1 7

Дали боли 🇧🇬

Дали боли?
От сън пролазил бавно -
съвсем съблечен и съвсем без свян.
За мигове два-три, живот прегазил...
Дали боли умираща мечта? ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-10T12:09:48+03:00 1.5K 1 2

Ще танцуваш ли с мен 🇧🇬

Ще танцуваш ли с мен? Аз съм призрачна буря,
нямам рокля за бал и обувки червени...
Нося стъклена ярост и счупени ноти
върху дансинг с листа от покой отегчени.
Не познавам застоя на лятното слънце, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-09T14:35:04+03:00 832 2 5

Спри се 🇧🇬

Спри се! Не стъпвай по мокрия пясък,
вълните не спят в самота разярени.
Не оставяй следи. Отгоре със крясък
чайки пазят ревниво целувки броени.
Остави им мига, къпан в морските бури, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-06-08T14:33:55+03:00 1.8K 5 11

Научи ме 🇧🇬

Всеки миг, всеки ден, е последното вдишване,
всяка утрин, погалва за сбогом земята.
Научи ме да дишам сама и във плен,
научи ме по-тихо да плача.
Всяка птица и всяка жужаща пчела, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-05-28T15:42:24+03:00 703 2 5

Цялата вечност 🇧🇬

Цялата нежност събрана в ръце,
синьото плаче само безутешно
без палитра в едно безгранично небе.
Пух раздухан във облак се ежи.
Цялата вечност, събрана в сърце, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-05-26T12:55:54+03:00 665 4 8

Овършана 🇧🇬

И пак вървя. И не че нявга спирах.
И пак тъжа. Така е по съдбовност.
Върти се мелницата - колело грижовно,
прибира кичура разрошил се виновно.
И не че стигах, пътят бяга бясно, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-05-25T15:55:08+03:00 968 6 13

Разплачи се! 🇧🇬

Не плача. От доста години съм суха прокоба
на черна пустиня и жадна душа.
Пресъхнах. От кладенец жив станах кътана болка,
а очите в безсъница дирят съня.
Станах главня́ с пукот бързо горяла, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-05-23T23:38:23+03:00 993 6 12

Мълчал си ме 🇧🇬

Мълчал си ме в предишните години,
сънувал си не точно мен - жена,
измислял си рисувани градини
и чакал си... И все едно кога.
Ти знаел си - ще дойда в няма вечер, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-05-22T13:33:09+03:00 804 2 7

Пътят на звездите 🇧🇬

Разресана, Вечерницата плъзва
косите си по мократа безбрежност,
надиплени вълните се разпръскват
изправили телата си кокетно.
Загледана във златната звездица, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-05-21T12:37:33+03:00 1.3K 6 9

Сила 🇧🇬

Потънала в полите на нощта,
удавена в прибоя на вълните,
зарита в пустото на черната земя,
надигам глас отгоре, от скалите.
Не ме уби гнева и лудостта, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-05-19T17:49:50+03:00 889 5 3

Тъжна съм сега 🇧🇬

Не ме рисувай - бяла съм тъга
изгубила и ден, и нощи вече,
по калдъръма не оставила следа,
до кладенеца не запяла песен.
Във сиво време със блуждаещи очи - ...

Hathor

Poetry » Love

2020-05-18T13:51:34+03:00 842 5 12

Останал си 🇧🇬

Останал си, прегърнал си звездата,
която бледо заминава със нощта си,
по устните ти вижда се печата,
оставен от жена и от греха ѝ.
Прехласнатата утрин се задава ...

Hathor

Poetry » Love

2020-05-17T12:39:58+03:00 665 4 6