Hathor (Геновева Симеонова) - Works

Главна роля 🇧🇬

Омръзнаха ми само главни роли
във нереални, непонятни мене сцени.
Издигната във култ за кратко нощем
и после разчленена на арена.
Омръзна ми сценарий чужд да сричам ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-29T07:39:23+02:00 667 3 8

Не ме разсмивай 🇧🇬

Когато ти отново се родиш
измамно и се втурнеш като хала,
когато без покана настаниш
лицето си на масата за двама...
Когато най-нахално се двоиш - ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-27T10:22:24+02:00 735 4 10

Ничия 🇧🇬

Аз съм твоя, заспивай спокоен,
във съня ти без глас ще се сгуша.
Укротена съм, тиха съм пролет
и префинена цъфнала круша.
Не сънувай разгулна измама, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-26T14:13:08+02:00 1.1K 3 5

Не нося нищо 🇧🇬

Днес думите ми се превръщат в шепот,
в тях има и молитва и терзание.
...И благодарност – имам цял живот
да съм мечтаност и дихание.
Днес шепотът е само едно име ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-25T19:08:02+02:00 1.1K 2 7

Наша одисея 🇧🇬

Не ме жадувай, някога ще тръгна
дори да сложиш на врата ми примка.
Родена съм в безмълвна безтегловност -
понякога съм сън, друг път – молитва.
Не ме заключвай, пак ще се изплъзна ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-23T10:49:02+02:00 788 3 9

Не съм утеха 🇧🇬

Аз няма да съм твоята утеха,
утеха хрисима била съм неведнъж.
Облякоха ме в рицарски доспехи,
лекувах раните си като мъж.
Не паднах никога, държах се героично ...

Hathor

Poetry » Love, Other

2020-02-22T21:47:01+02:00 850 4 12

Портрет 🇧🇬

Рисувай ме с пастелните си пръсти -
удобна, възбудима, лично твоя...
Оформяй силуета ми със устни,
не ми оставяй време, за да споря.
Наливай тежест сочна във гърдите, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-21T19:46:35+02:00 1.2K 5 16

Умира се 🇧🇬

Умира се от мъка, Господи,
умира се...
Недей ги слуша младите,
че времето лекува!
Не ми разказвай птиците, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-20T18:59:25+02:00 1.5K 3 10

Поканена си на вечеря 🇧🇬

Запазих те за себе си единствено -
дано да не линееш в самотата ми...
Разбрана ще си из основи истински,
макар че си безумно твърдоглава.
Говорех ти от моя бряг скалистия, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-19T10:36:15+02:00 676 3 8

Да бе си живял 🇧🇬

За Левски е всичко изречено
и всеки го е предал някак си.
Да бе си живял като стадото
и да бе отгледал децата си...
Борбата е кучка улична - ...

Hathor

Poetry » Civic

2020-02-18T22:57:20+02:00 677 4

Кокиче 🇧🇬

Студът пристегна подир Сечко
и бялото не се накъса,
улуците проспаха химна
под покрива на свидна къща.
През лепкавата скреж едва проби, ...

Hathor

Poetry » Landscape, Other

2020-02-18T14:43:30+02:00 681 1 6

Преди миг 🇧🇬

Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно ...

Hathor

Poetry » Landscape, Other

2020-02-17T18:34:44+02:00 921 4

Отива си човекът 🇧🇬

Не се прощавай, никак не е нужно -
разцъфнал е отново изящен, слънчев ден.
Тръгни си, по бузата ме целуни с две думи,
които те оставят загадъчно при мен.
И никак не е страшно, че няма да се върнеш, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-16T23:54:42+02:00 606 1

Не съм предвидима 🇧🇬

Аз не съм предвидима, не съм от матрица,
не знаеш каква ще съм в ранни зори -
заспала в ръцете ти пееща чинка,
събуждам се хала с дъждовни очи.
Не съм приемлива, стандартна и скучна, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-15T18:46:48+02:00 593 1 2

Реката 🇧🇬

Събудих се рано, не сресах косите си,
излязох на двора със боси нозе,
изми ме росата, помахах на птиците
и тръгнах по нощница – знам ли къде?
Пътеката кривна, поляната свърши, ...

Hathor

Poetry » Love, Landscape

2020-02-14T10:55:51+02:00 1.4K 10 9

Дързост 🇧🇬

Дали съм грях или светица -
тежа ли? Може би, съм прошка?...
Не си запомнил мойто име,
защото не го знаеш още.
Почерням те – безумна горест, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-13T12:48:59+02:00 966 5 10

Севернякът 🇧🇬

Гушни се в мен, навън е Севернякът,
набузил се e страшно, няма да се спре.
Любимата му го заряза в мрака -
ще чупи, ще вилнее докато умре.
Сипи ми чаша вино, оджакът пламенее, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-12T11:33:59+02:00 763 1 3

Неканен гост 🇧🇬

Престори се на слънчев лъч божествен,
промуши се през тънката завеса,
обходи стаята, в леглото влезе,
над мене похотливо се провеси.
Дълбоко спях и нищо не усетих, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-11T09:02:18+02:00 707 2

Милувката 🇧🇬

Притихнала последната ми ласка -
трепереща като трели на птица,
обидена във здрача се смалява,
куцука със душата си пробита.
И търси дом във тръните на драка, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-09T20:08:04+02:00 728 3 6

Затворена в стих 🇧🇬

Затворил си ме в стих, така си свикнал -
да съм наблизо сутрин за кафето,
да съм красива без да съм гримирана,
да съм една, с лица на десет.
Превърна ме в перфектната актриса: ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-09T00:06:02+02:00 1.3K 3 4

Не съм родена роб 🇧🇬

Не съм родена роб, не мога да привикна
пред гордостта ми някой прост да сложил е греда,
лицето ми да е червено от плесница,
без род и въздух да са моите деца.
След века пет под турски ятагани ...

Hathor

Poetry » Civic

2020-02-07T10:31:59+02:00 764 1 9

Ледени кралици 🇧🇬

Снежинки пърхат малко закъснели -
тревожни пухчета си търсят зимно ложе,
една след друга леко се прегръщат,
покриват топло дядовото лозе.
Заспа най-сетне житото смутено ...

Hathor

Poetry » Landscape, Other

2020-02-06T18:16:35+02:00 716 1 4

Целувай кръста 🇧🇬

Превърна ме във призрак словоблуден
и на стената сложи кръст с кандило,
повика поп съвсем да ме изстърже,
защото съм бодяла като шило.
Остави лампата навън да свети, ...

Hathor

Poetry » Love, Other

2020-02-05T09:41:54+02:00 754 3

Нощта отново ме захлупи 🇧🇬

Нощта се спуска мрачно синя,
с криле покрива хоризонта,
изписква закъсняла птица,
луната се търкулва гола.
Пролайва куче и замлъква, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-04T09:36:28+02:00 738 1 9

Целувка 🇧🇬

По една ще дарявам на ден -
само сутрин докато ме гледаш
как отпивам горчиво кафе
и косите небрежно разресвам.
По едничка – да стане копнеж, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-02-02T20:06:56+02:00 1.3K 4 9

Заклинание 🇧🇬

Дръпни онази струна – да се скъса
като прекършена глава на гургулица.
Мелодия ли? Като чук да блъска
етюд за смърт, прераждане на птица.
По лъка на цигулката се стича ...

Hathor

Poetry » Love

2020-01-31T17:06:16+02:00 1.3K 2 5

Без милост 🇧🇬

Защо мълчиш?
Разкъсаха те,
разкопаха те дълбоко
до недрата -
без упойка, ...

Hathor

Poetry » Civic, Other

2020-01-30T11:02:38+02:00 621 1 5

Пустиня 🇧🇬

Пресъхнал кладенец мълчи на пътя,
завихря се бял пясък със ветрец
и в маранята тихо се усуква
тайпан самотен - без да е зловещ.
Камила мудно крак след крак премята, ...

Hathor

Poetry » Landscape, Other

2020-01-29T09:31:59+02:00 1.5K 1 3

Той нивга не говори 🇧🇬

Пристъпила последно до върха -
на сантиметри пропастта си дреме,
а тя спокойна, в меланхолия жена
донесла бе това, което тегне.
Оттук небето близо се видя ...

Hathor

Poetry » Philosophical, Other

2020-01-28T13:50:33+02:00 685 2

Мое малко птиче 🇧🇬

Не се страхувай, мое малко птиче,
сега едва пристъпваш и се плашиш,
вървенето научили са всички,
ти гледай висините да познаеш.
Сега се смееш, всичко ти отива, ...

Hathor

Poetry » Other

2020-01-26T12:26:46+02:00 590 2 5

Бродник 🇧🇬

Вероятно така съм привикнала.
Да ме няма.
Ти да бъдеш във всичкото.
Да съм рана.
Да събираш по ред мойте стихове. ...

Hathor

Poetry » Love

2020-01-25T21:36:18+02:00 531 3 10

Понякога 🇧🇬

Понякога се чувствам толкова нищожна,
че даже някой с крак да ме премаже
като пребягващо членестоного -
аз няма нищо, нищичко да кажа.
Понякога като потъвам в римите ...

Hathor

Poetry » Love

2020-01-24T10:32:30+02:00 612 2 7

Часовникът тиктака 🇧🇬

Сега е нощ, часовникът тиктака,
едни го чуват, други са в несвяст,
зората спи си, а лудува мракът-
добрият, малък брат на любовта.
Отпускам се спокойно във греха си ...

Hathor

Poetry » Love

2020-01-23T12:05:13+02:00 1.4K 5 14

Реквием 🇧🇬

Тревясала е тясната пътечка,
полегнала е старата лоза,
червени рози подивели
опитват се сред бурен да цъфтят.
Врата, провиснала на стара панта ...

Hathor

Poetry » Landscape, Philosophical

2020-01-22T11:27:08+02:00 667 2 5

Не си ме имал 🇧🇬

Не си ме имал и насън,
дори да си преминал тайно нощем.
Един студен душ и си вън,
но просто с още някакъв си спомен.
Не си ме имал ако нощите ...

Hathor

Poetry » Love

2020-01-21T11:48:43+02:00 704 3 11

Не е храм 🇧🇬

Тялото ми не е храм,
дето всеки търси прошка,
греховете са си ваши -
аз не съм добрия Господ.
Нищо, че стоя със кръста, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-01-19T13:04:29+02:00 635 5

Смири се, ветре 🇧🇬

Не ме връхлитай, ветре, погали ме,
косите ми недей да разпиляваш.
Завихрил си по пътя де що видиш,
но мене ти недей да забелязваш.
Вдигни пушилка, в смерч се заусуквай, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-01-18T11:56:00+02:00 637 1 10

"Но съм човекът..." 🇧🇬

Ела, не ме позна и ти,
орисницата даже ме подмина,
очите ми - не ги видя дори,
забързан камъни да сбираш.
Все там седя, Голгота дом ми стана - ...

Hathor

Poetry » Love, Philosophical

2020-01-17T09:05:39+02:00 673 5 9

Капан за мечти 🇧🇬

Вероятно, защото си сън
ти не идваш във дните ми сиви,
преминаваш на пръсти отвън,
във прозореца тихо се взираш.
Наблюдаваш ме скрито с тъга, ...

Hathor

Poetry » Love

2020-01-16T11:19:02+02:00 1K 2 6

Родина 🇧🇬

Да ни погубят искат всички
„велики“ сили и народи -
били сме бедни и безлични,
били сме дълго време роби.
Богати сме - реки и ниви, ...

Hathor

Poetry » Other

2020-01-15T23:41:42+02:00 1.4K 3 6