daik
355 results
Аз съм магьосник.
Само за децата зримо
прахосвам
белия прах на тази зима...
Аз съм магьосник. ...
  1094 
Той след работа тежка
маха леко с ръка
и отваря небрежно
микробусна врата.
Във маршрутката сяда, ...
  800 
Най-силен се оказва този, който плаче.
Удавник е - достигнал дъното.
Нахранил сома със вдървените мустаци,
изпънал на пъстърва струната,
вдървил корубата на мразещите раци, ...
  1023 
Весело, без риза,
гол във този студ,
в къщата ни влиза
пролетният луд.
Стрехите оглежда, ...
  776 
През тих следобед- в длани празни
несподелената неделя се топи.
Признавам само този празник:
ТИ!
Във цялата пластмасова нетрайност ...
  1068 
Искам да си истинска жена - любовница!
През всичко да прекрачиш!
През ехидността на съдбата ни - сводница,
през условности, които ще те влачат
във леглото на предопределения... ...
  1340 
За да върна блясъка
в студените ти дни,
аз подучих пясъка
да стопли две вълни.
За да може всякога ...
  1275 
Затворя ли очите
на маточина искам да мирише,
на дим от кучета изблизан.
Да чувствам как реката диша -
в косата ми дъхът и влажен ...
  1117 
На гробищата
между две села,
до магистрала,
на хвърлей от Марица,
на бивша общинска мера ...
  988 
Видях ловците!
Без гости от града -
в ръката пушката, на рамото торбите,
през синури къпинови вървят.
Самотен изстрел за разтуха ...
  796 
Мразя те,
за това, че си далече!
Мразя те,
за това, че си сама!
Мразя те, ...
  1444 
Сън пореден
в нощи снежни.
Знак последен
в дните прежни!
Вик изгубен ...
  958 
Той:
-В твоя сегашен безезерен,
безморски, безречен град
помниш ли речните рачета,
които вървяха назад? ...
  1148 
(на дъщеря ми)
Ветровете вънка спряха
и снежецът пак вали,
сто камбанки отзвъняха,
спи, дете, заспи! ...
  869 
Истинска Коледа искам,
със коледари!
Истинска Коледа искам,
със опушен оджак,
под коминчето старо, ...
  1317 
Като капчици кръв по шосето,
стопове светят в дъжда
и чистачките удрят превзето
мокрите предни стъкла!
Песничка с два-три куплета ...
  1102 
-Какво има?
-Защо?
-Мълчиш.
-Настинах.
-Ето чай! ...
  1169  10 
Гледайки се във очите,
със усмихнати лица,
размениха си мечтите ,
две деца, полу- деца.
В някакво без време време, ...
  2136 
Отразяват се в черния креп
на зеници от уплах присвити:
столът, масата, бурканът със мед
и кутията с твърди бисквити.
  1056 
Навлякло зимна кожа
безрадостно поле
над него двата ножа
на птичите криле!
Те режеха със писък ...
  856 
Безумие ли?
Не!
Недей разтваря шепи!
Най-чистата вода е в тях!
Не следвай Предразсъдъците слепи, ...
  1019 
Борова игличка
в дрехата намерих,
толкова самичка,
че от страх трепери.
И какво да сторя, ...
  1014 
Завиждам ти дърво,
загубило листото си последно!
Завиждам ти дърво,
загубило последния си плод!
Завиждам ти дърво, ...
  970 
На балкона чупехме орехи
Ти се смееше и слагаше ядките в шоколада,
който направихме от масло, млеко и какао.
Аз ударих пръста си.
Защо престана да се смееш? ...
  1048 
Във тъмното една звезда се сети,
че може и да е Зорница
Заши Му ризата ,с конци оплете
нароченият да Обича.
Той грубият си, мръсен свят ...
  1568 
Тръгвам.
Плик с изпрано бельо
във багажника хвърлям,
а до мен на седалката шапката,
една книга до задното стъкло, ...
  1114 
За някаква мисъл,цинично безвредна,
отсъди съдът ми,че имам вина.
Дотича палача с цигара последна,
с последното вино,с последна жена.
Преди да опитам въжето ти здраво, ...
  1124 
Тръгна си пазачът на черешите.
Градината последни “обички” отрони.
Листата спуснаха завесите
над счупени и наранени клони.
Крещяха косовете някакво напътствие…, ...
  1073 
Стоманата на вятъра е сивощърба
-тревите помирява със земята,
ала кълвач-ковач не бърза
спокойно клепе му косата.
Сеното благосклонно ще нахрани ...
  1066 
До извора с вода игрива
край незабравки гълъбови
очите ти откраднах самодиво
-топлите, жълъдови!
До извора с вода ленива ...
  1299 
Пред нас на опашката се целуват.
Ние стоим благопристойни.
Мислите ти вече пътуват,
а пък моите са неспокойни.
Раничка отваряш.Подаваш билета. ...
  1016 
-Врабченце, врабченце,
къде ще се скриеш ,
когато дъждът се превърне във сняг,
-Под топлата стряха,под топлата стряха,
високо,високо над къщния праг. ...
  827 
Гущерчето - тъй зелено,
По телцето не гали,
То от страх е заслепено,
Нежността ти го боли.
Със опашчица в ръцете ...
  1334 
Навлякло зимна кожа
безрадостно поле
над него вдигнат ножа
на птичите криле!
Те режеха със писък ...
  1101 
От звуци на нощта унесен
дочух във своя сън дълбок:
“Светът е малка тъжна песен,
изпята от самотен бог.”
  1506 
Random works
: ??:??