daik
355 results
През пръстите измъква се небето,
Като уплашен скакалец подскача
Препъва си в тревичките сърцето
И после жално с облаците плаче.
  145 
Колко много думи,
Колко малко любов,
Колко малко думи
Любов.
  180 
Някога, нищото в тебе кънти
Празно е всичкото
Празен си ти.
Някой е тръгнал,
Тръгнал си ти. ...
  218 
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
В очите й въпрос не бе изстинал още
"За да обичам, трябва ли да мразя...
Обичам вашите кокошки."
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
  624 
Няма утеха.
Празен е храма
И камбаната вече в казан за ракия проплаква.
Всичко ти взеха,
Чаша очаква ...
  517 
Краят щастлив
има цветя...
четни.
  1155 
Дълъг и черен, човекът на залеза
плъзва по склона, после по билото, слизахме ние, пъпли си той.
Вино ли пие, ракия ли пи
в маранята го виждах пиян.
Няма ни, няма ни, няма ни ...
  670 
Затворника
Убива болка
Чертаейки небето
Затворника
Живее със затворници ...
  578 
дървото се измисля
от всеки удар
дървото се измисля
преди да легне
и легло да стане ...
  540 
как се зачертава бяло
започва се с
караконджули
блатници
въргузуняци ...
  617 
(из "Посвещения на една година")
Чуждоезичният рай – "Парадайс"-а
си добави още една светлина –
лъскав пирон в абаноса на небето,
астрономия над гърбиците на Витоша. ...
  608 
Изгубил съм горчивината,
когато очите ти блестят за друг.
Сърцето ти – камбанка в злато,
издава светъл звук.
Макар неискана – тъгата ...
  634 
Един кон чувам -по нощите препуска!
Сутринта го скопяват,
между ягоди, здравец и риган,
под липа нацъфтяла.
Цяла нощ на гърба му луната се люшка, ...
  715 
Душата ми не е хотел
за чужда обич и любови.
Щом в нея някой съм приел
не е за авантюрите му нови.
Не я превръщайте в бардак ...
  1822 
Днес ми е денят за мразене.
Омразнен ден.
Денят за отказване
и никой няма да бъде простен
и нищо простено ...
  620 
Да. Знаех че ще дойде този ден -
ще криволичим по пътечки тънки,
ала една от тях ще е маркирана за мен,
по друга ще преминат твоите стъпки.
Приседнали на завет зад скалата ...
  613 
Пета бира
Напълних раницата с кръстопъти,
стопени вафли
и студена бира.
Студена ...
  682 
Едно хлапе щастливо
от свойто първо лято,
отново буйно диво
обели колената.
Но без да се тревожи ...
  553 
Два свята са. Не го разбирам и не знам
защо във нещо много си приличат.
Икони от различни вери, всяка с храм:
роденият обичан и роденият обичащ.
  768 
Върви,
Не спирай по пътеката.
След мен или след друг
Върви си по пътеката
и не убивай своя дух ...
  550 
Свободата?
Имаш определение?
Имаш хиляда цитатата
с логика в която
даже формула може да е доказана ...
  470 
Дълга буря...Убиецът на клони и желания
по пътя ни забива свойте остри капки
Взривена светлина и гръм....притиснати в мълчание.
Мълчанието. О как събира в миговете кратки
най-съкровеното докосване на двама... ...
  576 
Отново ли тъга?
Върви си.
Ти натъжаваш другите.
Не мен.
В абсурдното когато съм улисан ...
  558 
Спомен
В прекрасни и безгрижни дни от светъл месец
смехът ни се търкаляше през тръни по баира,
Нехаехме нахално в този път нелесен
за дъждове и бури в облаците на Пастиря. ...
  541 
Вода,
Измии от сърцето ù пелина на дните.
Удари в скалите вика ù
и с ехото върни усмивка.
Както изглаждаш камъка, ...
  993 
Пияница, щом влезнe в храма, с "Анатема" светците го посрещат.
В душата вино и любов за двама- с "Анатема" светците ме посрещат.
И нека да греша във всяко нещо, за мене по-добра награда няма
с девойка под асмата, с пълна кана, с "Анатема" светците да посрещна.
  570 
През улицата преминава
една
бездушна
лекота.
И сянка без следа ...
  775 
Лисицата си знаеше:
Светът за нея е създаден.
Под рижи залези
играят тромави кокошки
с лениво куче, със сънлив стопанин ...
  594 
Сметоха пиршеството
в дузина черни чували.
Прибраха децата,
изнесоха подвижните нужници,
изгониха пияните. ...
  646 
Ще се спомине този път.
Чертичката неясна на съдбата.
Две локви, шипка,
и...
скалата. ...
  623 
По пладне,
съдбовно главоного,
пълзеше странно
през копнежите на липсващ цвят.
Затвори камъкът дъха си, ...
  687 
Душата му е паяжина проста,
сърцето му е падащо перо.
Покани ме на гости
със ненаписано писмо.
Но накъде да тръгна? ...
  755 
Едно око с клепачи от баири
наведе поглед върху мократа земя.
Стопанинът започна да прибира
света, от светлината разпилян:
на цветовете премечтаното, ...
  913 
Чисти усмивки, като сняг, ни покриват.
Пъртината на думите подканя.
Но умореният човек заспива.
Бавно главата накланя,
затваря в клепачите нощ, ...
  744 
Виж, рейсовете бързат за гараж,
белите копчета на прозорците гаснат,
такси последно пробяга край нас...
Ще стигнем ли?
-Да! - стъпките казват! ...
  812 
"Длъжен си да бъдеш тук
наковалня или чук,
Гьоте”
Г. Димитров
Животът ти – прашинка във окото на Ковача. ...
  1407 
Прощаване със старата кола
„Прости ми конче, конче нанадминато”...
Б. Христов
Моя стара кола,
с бесни кончета, ...
  897 
От спомена как камъчета по дървото
почукват и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.
С последната си капка на сърцето, ...
  779 
Както си вървяха, нещо си говореха,
група мъртви хора, група мъртъвци.
Гласовито спореха, тихичко мърмореха,
може и на български, може на фарси.
Слагаха си думи в черепите празни ...
  734 
Не ние – нека да са те,
които топлят своите ръце,
макар един от друг далече.
Не ние в тази зимна вечер,
не ти, а тя, не аз, а той ...
  826 
Random works
: ??:??