DPP
304 results
549
2
485
7
537
3
7
982
2
6
697
2
5
1213
10
24
574
2
4
963
5
9
839
1
17
Знаете ли, не е толкова лошо да си единствен габър до букова гора. Може би имам преимуществото, че под короната ми бяха направили пейка или че преди няколко века построиха чешма, не знам. Може би е защото съм различен, а не като онези еднаквите, извисени, идеално гладки дървета в гората. Всичките по ...
971
3
16
917
2
8
794
7
1051
6
12
649
1
13
602
2
4
Пиех си кафето машинално, а съзнанието ми още спеше. Зяпах разсеяно силуета на планината и се опитвах да си спомня какво сънувах тази нощ. Имах някакво смътно усещане за нещо важно, но не бях сигурна, а мъглата на съзнанието ми отказваше да се вдигне, подобно на тази, която обвиваше върховете отсрещ ...
595
2
8
Няколко капки тъга
просветваха като мъниста
по паяжината на съществуването...
Любими ѝ бяха онези тягостни, мъгливи и потискащи дни, когато небето едвам се удържаше да не се стовари върху главите на хората и безмилостно ги наказваше със сълзите си. Почти винаги в дни като тези, тя си намираше нови п ...
просветваха като мъниста
по паяжината на съществуването...
Любими ѝ бяха онези тягостни, мъгливи и потискащи дни, когато небето едвам се удържаше да не се стовари върху главите на хората и безмилостно ги наказваше със сълзите си. Почти винаги в дни като тези, тя си намираше нови п ...
498
1
6
663
1
4
704
„Обичам те! Прости ми!“
Така започна. Едни малки, прости и едва дочути думи, промениха всичко. Последното нещо, което къщата чу преди да я изоставят. Дълго след тях нямаше човешки глас в двора ѝ, не се носеше детски смях под стряхата ѝ и нямаше кой да се катери по провисналия ѝ покрив.
Старата къща ...
Така започна. Едни малки, прости и едва дочути думи, промениха всичко. Последното нещо, което къщата чу преди да я изоставят. Дълго след тях нямаше човешки глас в двора ѝ, не се носеше детски смях под стряхата ѝ и нямаше кой да се катери по провисналия ѝ покрив.
Старата къща ...
748
2
18
Някъде там, между черно и бяло,
там до върха заснежен,
бе захвърлено някакво тяло,
а до него лист, написан небрежен:
„Не заравяй, недей! ...
там до върха заснежен,
бе захвърлено някакво тяло,
а до него лист, написан небрежен:
„Не заравяй, недей! ...
534
2
10
684
1
9
903
6
20
Вчера чистачката Мара,
отворен чата набара.
Седна тя, написа ника Вихрушка
и изгаси последната крушка...
Цяла нощ чати Мара, не спря, ...
отворен чата набара.
Седна тя, написа ника Вихрушка
и изгаси последната крушка...
Цяла нощ чати Мара, не спря, ...
809
3
59
Шега си прави с нас и светлината,
жълта като крушка в небето бе луната.
Вятърът пусна ни странна песен,
харесах ритъма, но ти бе някъде унесен.
Усещам те, танцуваш с мен, ...
жълта като крушка в небето бе луната.
Вятърът пусна ни странна песен,
харесах ритъма, но ти бе някъде унесен.
Усещам те, танцуваш с мен, ...
473
1
3
Направих си наметало от окапали листа,
вяло погледнах назад,
издигнах се над ниски сиви небеса.
Изчистих шкафа от скелети прашни,
запарих си чай от билки омайни, ...
вяло погледнах назад,
издигнах се над ниски сиви небеса.
Изчистих шкафа от скелети прашни,
запарих си чай от билки омайни, ...
500
2
11
Две пейки самотно стояха
под бора повяхнал и стар.
Една срещу друга мълчаха,
дочакали утро, без своя другар.
Присядаше тук всеки ден любовта. ...
под бора повяхнал и стар.
Една срещу друга мълчаха,
дочакали утро, без своя другар.
Присядаше тук всеки ден любовта. ...
409
1
7
Снимах. Снимам. Ще снимам.
Виждах. Виждам. Ще виждам.
Снимах всичко и всеки.
Черно-бялото бе превзело душата ми.
Виждах света около мен. Хващах го. Улавях го. Запечатвах го, за да го разгадая. Исках да го изуча, да му направя дисекция. Дали исках да го живея?! Не знам, може би! Макар, че по-интересн ...
Виждах. Виждам. Ще виждам.
Снимах всичко и всеки.
Черно-бялото бе превзело душата ми.
Виждах света около мен. Хващах го. Улавях го. Запечатвах го, за да го разгадая. Исках да го изуча, да му направя дисекция. Дали исках да го живея?! Не знам, може би! Макар, че по-интересн ...
1262
1
9
Потоп се спусна изведнъж,
а нямаше и капка дъжд.
Прахта по пътя стана кал,
цяла педя, направо печал.
В това безцветно наказание ...
а нямаше и капка дъжд.
Прахта по пътя стана кал,
цяла педя, направо печал.
В това безцветно наказание ...
491
8
Като майска роза, след дъжд разцъфтяла,
изгрев роди се в посивяло небе,
а ръцете ни сплетени с тебе
сляха любовта ни, пътя до тук извървяла.
Птица, леко с крилете, проряза овала ...
изгрев роди се в посивяло небе,
а ръцете ни сплетени с тебе
сляха любовта ни, пътя до тук извървяла.
Птица, леко с крилете, проряза овала ...
538
4
3
― Добро утро, красавице! Наспа ли се? Ела при мен, защо си чак в другия край на леглото? ― усмихна ѝ се той и я притегли към себе си.
― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че м ...
― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че м ...
796
6
13
Видя пианото отдалеч. Сюрреалистична картина, но въпреки това то бе единственото смислено нещо, в цялата безсмислена ситуация. Нямаше никой наоколо, само той и безумието. Приближи се. Капакът на пианото лежеше до него, изкъртен и пречупен на две. Грозно стърчащите бели трески на дървото му напомниха ...
756
3
16
― Настанихте ли се удобно?
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притес ...
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притес ...
832
1
14
Някъде между втория лешник и третата стафида от овесените му ядки, в главата на Песимиста окончателно се затвърди налудничавата идея, че е крайно време да излезе от "зоната си на комфорт" и да се срещне лице в лице с клишето.
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отраж ...
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отраж ...
916
1
14
729
1
13
Оправи възела на вратовръзката си, облече сакото и отново се погледна в огледалото. Всичко трябваше да е перфектно, до последната гънка на панталона и ризата. Сакото му стоеше добре, подчертаваше елегантната му фигура, която култивираше от много години. Приглади косата си, подстригана по последна мо ...
590
1
6
883
4
17
Огън в огън,
дихание слабо...
Парещи устни,
полъх на вятъра...
Усещам те, ...
дихание слабо...
Парещи устни,
полъх на вятъра...
Усещам те, ...
1211
6
9
Поемаш ме на малки глътки,
със привкус на абсент и суета.
Намираш ме във всяка чаша,
агонизирайки от жажда и желание.
Напомням ти едно далечно ехо – ...
със привкус на абсент и суета.
Намираш ме във всяка чаша,
агонизирайки от жажда и желание.
Напомням ти едно далечно ехо – ...
921
8
15
Под булото на застояла тишината
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.
Загърната с бръшляновия си халат, ...
единствено вратата молеше за прошка.
Една луна случайно се отби от пътя си
където вълците отказали се бяха да минават.
Загърната с бръшляновия си халат, ...
533
4
7
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
