dragon (Никица Христов) - Works

Още една нощ без теб 🇧🇬

В тишината на глухата стая
чувам твоя глас недоверчив,
в съня ли да избягам от края,
за да оцелея след този взрив.
Между четирите стени голи ...

dragon

Poetry » Love

2015-05-16T23:40:17+03:00 989 2

Молитва 🇧🇬

Утрото в тъга се ражда,
но островът е невидим,
една молитва се обажда
в безкрайния ѝ син дим.
Между двете вечности – ...

dragon

Poetry » Philosophical

2015-05-13T22:42:17+03:00 743

Босилеградска пролет 🇧🇬

От Бесна Кобила леденият дъх
докосва стъклените вълни речни,
от най-високия планински връх,
градът приема поздрави сърдечни.
Пролетта дойде, а зимният вятър ...

dragon

Poetry » Landscape

2015-04-27T18:32:12+03:00 668 1

Заключено минало 🇧🇬

Върнах се и спрях пред вратата,
знам, заключено е миналото тук,
от тъжни мисли ми тежи главата –
аз бях на дядо първият му внук.
Топли спомени огряват душата, ...

dragon

Poetry

2015-04-20T18:19:19+03:00 575 2

Сините очи и косите черни 🇧🇬

Под дългите и буйни коси черни
мигат кротко сините ѝ очи верни,
заради алените и мълчаливи устни
мечтаеш любовта да не те напусне.
Погледът ѝ спира цялата орбита, ...

dragon

Poetry » Love

2015-03-28T00:17:25+02:00 603

Чупливи чувства 🇧🇬

Седя на едно канапе,
не мога да се приземя,
любовта тялото щипе,
а гласът рязко онемя.
Сърцето е чупливо ...

dragon

Poetry » Love

2015-03-23T21:46:22+02:00 585

Деветата нота 🇧🇬

В самотната вечер и китарата е скучна,
а някъде отдалече в нощта беззвучна –
чува се тъжен тон – гласът на живота
и чувствителен стон на деветата нота.
Счупеният спомен още от болка кърви, ...

dragon

Poetry

2015-03-15T17:24:12+02:00 564

Белият гълъб 🇧🇬

На здравата земя със страх стъпва,
с предпазливи, малки очи червени,
на безснежната зима не отстъпва –
с надежда за мечти неизвървени.
Всяка сутрин с мисловния предмет, ...

dragon

Poetry

2015-02-16T21:36:39+02:00 648

Мълчание 🇧🇬

Думите от устните изчезват
и въздухът всяка от тях укрива,
еднакво сложни се извезват
в замисъл тънка, но мълчалива.
В света на думите безброй – ...

dragon

Poetry

2015-01-20T11:11:37+02:00 952 1

Да се запознаем на тъмно 🇧🇬

Пред вратата с шепа любов
от сутринта часовете броя,
за изненада напълно готов
и план за запознанство кроя.
Вечерта бавния ден изпраща, ...

dragon

Poetry

2015-01-10T15:07:06+02:00 628

Мирише на теб 🇧🇬

Утрото студено на теб ухае,
стаята е безжизнено празна,
самотно – едно сърце витае –
в тишината тъгата е заразна.
На спомени денят има вкус ...

dragon

Poetry

2014-12-16T07:36:52+02:00 778 1

Алея на спомените 🇧🇬

Назад в годините поглеждам,
тръгвам по извървяната алея,
а бъдещето своето нарежда –
след миналото аз да оцелея.
Но, друго желае моето сърце, ...

dragon

Poetry

2014-11-29T21:32:42+02:00 582 1

Черен дъжд 🇧🇬

Тъмните облаци небето закриха
в средата на ноемврийския ден,
есенните емоции в мига затриха
с поглед мрачен, унил и студен.
А отдолу, като стрели птиците, ...

dragon

Poetry

2014-11-17T18:11:26+02:00 586 1

Вратите на миналото се отварят 🇧🇬

Вратите на миналото се отварят,
а там, вътре – забравени немеят
спомените стари и не отговарят,
захвърлени – самотно си живеят.
И със страх посягаш към входа, ...

dragon

Poetry » Philosophical

2014-11-05T07:51:49+02:00 758 1 1

Рано избрах тъгата 🇧🇬

Под миглите на очите
познавам погледа ти,
трудно минават дните –
напечатаните в дати.
Между теб и тъгата, ...

dragon

Poetry » Love

2014-11-02T17:14:00+02:00 560

Тих спомен 🇧🇬

Нощен покой
в тъмния свят,
звезди безброй
и всички горят.
Мисли на глас ...

dragon

Poetry

2014-10-22T14:03:44+03:00 575

Бъдеще без мечти 🇧🇬

Слушам, моите мечти ме зоват,
далечни, в миналото останали,
още тогава те избраха този път,
а днес срещу мен са въстанали.
Бъдеще без мечти в един живот, ...

dragon

Poetry

2014-10-19T11:18:34+03:00 590 2

Когато утихнат мечтите 🇧🇬

Когато утихнат мечтите детски,
тишината вълнението покрива,
а пътешествията околосветски –
реалността от сънищата изтрива.
Мечтите пораждат надежда ...

dragon

Poetry

2014-10-04T20:31:04+03:00 540

Идилична есен 🇧🇬

Заваля есенният дъжд следван от градушки
в самото начало на тримесечната златна ера,
вкъщи замириса на печени червени чушки,
с които става известна есенната атмосфера.
И улиците са мокри, и въздухът е влажен, ...

dragon

Poetry » Landscape

2014-09-28T20:47:52+03:00 642

Heimweh 🇧🇬

Със спомена живея,
към миналото крача,
дори и да се смея –
това радост не значи.
Разбрах, че живот е ...

dragon

Poetry

2014-09-21T00:45:06+03:00 613

Жертвата на септември 🇧🇬

Септември чука на вратата,
на вратата на есента златна,
сутрин росна пада сълзата,
изпращайки зората лятна.
Вятърът на крилете носи ...

dragon

Poetry

2014-09-14T23:35:35+03:00 515

В гърдите сърцето е натежало 🇧🇬

Самотата липсата принуждава,
докосвайки в спомена всяка болка,
завинаги тя любовта отчуждава
и пропуска последната обиколка.
Не забравяй никога своето минало, ...

dragon

Poetry » Love

2014-08-29T20:17:18+03:00 550

Безпристрастност 🇧🇬

Старият баща сина си съветва:
– Бъди честен, упорит и корав,
не кърши фамилната клетва –
тази в кръвта на човешкия нрав;
няма да бъдеш пристрастен ...

dragon

Poetry

2014-08-27T21:52:06+03:00 557

Ако може сънят 🇧🇬

Ако може сънят да се реализира,
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...

dragon

Poetry » Philosophical

2014-08-23T22:10:05+03:00 594

Непрочетената книга 🇧🇬

Почиствам прахта от старата книга,
все още дишат страниците нечетени,
безбройните изречения тъжно мигат,
разкриващи загадките ù преплетени.
Книгата разказва за нейните приятели, ...

dragon

Poetry » Philosophical

2014-08-20T14:40:14+03:00 592

Ново е времето, спомените са стари 🇧🇬

Същите хора в динамичното битие
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме, ...

dragon

Poetry » Philosophical

2014-08-16T20:28:10+03:00 623 1

Липсата е признак на обич 🇧🇬

Липсват ми летните вечери
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия ...

dragon

Poetry » Philosophical

2014-08-14T23:00:05+03:00 727 3

Дъждът и тъгата 🇧🇬

Дъждът! Тъгата доминира.
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта ...

dragon

Poetry » Philosophical

2014-07-29T20:55:34+03:00 692 1

В сянката на един спомен 🇧🇬

Лутам в мислите си самотен
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен, ...

dragon

Poetry » Philosophical

2014-07-26T21:19:49+03:00 632

Приятел 🇧🇬

на Горан Тодоров
Времето минава толкова неусетно,
но приятелите лесно не се заличават,
щом още споменът живее, съответно
и приятелството от него не се лишава. ...

dragon

Poetry

2014-07-17T00:45:32+03:00 557 1

Ще се върна 🇧🇬

По-близо до звездите
и на крачка от луната –
в двора на небето чак,
ще си плюя на петите,
ще летя и над водата, ...

dragon

Poetry

2014-07-15T11:27:10+03:00 672 6

Доброто старо време ме очаква 🇧🇬

Само едно е слънцето на небето,
а зависи откъде първо си го видял,
затова за миг го разпознава детето
и го помни такова през живота цял.
Свободата и щастието безгранични ...

dragon

Poetry

2014-07-12T22:49:05+03:00 503

О, съдба, съдба 🇧🇬

/на моите родители/
Те всичко направиха за моя сън
и мечтата стана реално същата,
сега, когато аз съм някъде навън,
чакат ме там – сами пред къщата. ...

dragon

Poetry

2014-06-29T13:25:07+03:00 590 1

Къде си, младост моя 🇧🇬

Тридесетте детството заличиха,
минавайки нехайно тези години,
но времената сега се промениха
и оставиха в спомена петна сини.
Къде изчезна, младост моя стара, ...

dragon

Poetry

2014-06-28T11:32:06+03:00 692 1

Маринковци 🇧🇬

Сърцето по Маринковци кърви...
На север от града малък,
под Милевска планина,
там е жизненият залък –
край една цветна долина. ...

dragon

Poetry » Landscape

2014-06-24T21:28:31+03:00 628 1

Момичето със сърцето в косите 🇧🇬

На центъра, под липата цветна,
тя бързаше нанякъде, закъсняла,
с поглед остър и походка кокетна,
за миг раздвижи улицата застояла.
Къде е тръгнала с такава грация, ...

dragon

Poetry

2014-06-21T19:53:20+03:00 667 2

Не съм те забравил 🇧🇬

Продължавам да те срещам,
преследваш ме дори в съня,
а така искам да не се сещам –
от теб мисълта си да спася.
От главата си да те изтрия, ...

dragon

Poetry » Love

2014-06-19T10:31:24+03:00 685

Единственият Босилеград 🇧🇬

В подножието на Рисовица,
на пиедестала на Градище,
връщам се като лястовица –
там, на бащино ми огнище.
Всичко мое се намира там, ...

dragon

Poetry » Landscape

2014-06-14T20:27:37+03:00 588

Празното пълнолуние 🇧🇬

Вечерта съмва в началото на нощта
и краде от собствената си тъмнина,
от тъга и болка тишината пропищя –
изпълнено е пълнолунието с празнина.
От безводното речно корито плавно ...

dragon

Poetry

2014-06-11T22:26:41+03:00 594

Залезът на младостта закъсняла 🇧🇬

Нея той чакаше там всяка вечер,
по няколко часа в нощта стоеше,
тишината чуваше някъде отдалече
и секундите бавни пак броеше.
Когато светлината лицето му изтрие ...

dragon

Poetry

2014-06-08T20:15:31+03:00 615 1