edelvais
119 results
Животът е светлина -
идва от безкрая на тъмното,
отразява се в нас
и част от нея се връща в отвъдното.
Животът е тъмнина, ...
  517 
Не искам да съм робиня!
- Вече не си.
Не искам да съм слугиня!
- Светлината търси!
Помоли се във мрака ...
  479 
Гълъб, врабец и гълъбица
за коричка хляб се бият -
над тях е цъфнала черница,
а от земята облаци от прах се вият...
Накрая - за гълъба ...
  594  10 
Животът - безкраен
празник на душата.
Душа - път безбрежен.
Бряг - пристан
за сърцата - ...
  490 
Сърцето ми е меко,
затуй душата боледува,
навънка стъпвам леко,
че разумът ми се страхува.
Сърцето ми е меко, ...
  669 
Почакай! Потърпи!
Не бързай! Мъничко поспри!
Нетърпелива не бъди!
Най-хубавото тепърва предстои!...
Може би така е?! ...
  694 
Енергия, в думи облечена
ни преследва непрестанно.
На гибел душата ни е обречена,
ако с думи я мачкаме непрестанно.
Думите са вълшебна пръчица ...
  1024  11 
Животът е изкуството
да се родим навреме,
да се преродим овреме,
на халос да не се дреме,
от света да не си отидем без време, ...
  517 
Хиацинт бил момък чаровен.
Към него своя поглед любовен
самият Аполон е отправил,
но пред злобата на Зефир* се изправил.
Богът на ветровете ...
  2225 
Бавно, лениво,
сякаш сънливо
е съзнанието ми.
Бързо, пенливо,
сякаш поточе игриво ...
  512 
Заревото на догарящия ден
намира пристан
в косите ти посребрени.
Сякаш огън запален
е коприната ...
  420 
Защо ли все бързам?
от страх ли, от що ли?!
С какво се обвързвам?
За къде, за какво ли?...
Отново странни мисли ...
  500  10 
Усмивка, сияние -
докосна го слънцето.
В топлина, с обаяние
израсна цвете от зрънцето.
Докосване, очарование - ...
  484 
Всички сме
в поход -
живеем
в преход,
очакваме ...
  524 
На пътя локва
кръв,
а в нея бездиханна
гълъбица.
За чия душа ти стана ...
  753 
Само с живота си
човек е богат!
Само чрез живия цвят
се продължава нашият свят!
Човекът е цвета ...
  453 
Съдбата му бе отнела
нещо ценно - зрението,
но го бе дарила
с друго ценно - търпението.
Търпеливо той обиколи земята, ...
  583 
Навън се свечерява.
В отворения прозорец -
профилът на младенец
на фона тъмен се откроява.
Докосвам безкрая, синевата, ...
  482 
Времето старее
без да има тяло...
Погледът ми се рее -
странна е стрелката
на движещ се часовник ...
  454 
Ех, вие, облаци -
същински сърца разпиляни,
същински души
от любовта ни огряни,
чистота белоснежна, ...
  474 
Пролет!
Разцъфтели дървета,
ухание,
полет на птици -
вселенско послание - ...
  648 
  564 
Когато бързаме,
бърза чувството ни за време,
а може би бърза нашият страх?!...
Бързаме, бързаме...
Бързането е за душата ни бреме. ...
  524 
Бял, пухкав сняг вали,
а към нас Баба Марта бърза
отдалече.
Бързай, бързай, бабо,
и снега поспри - ...
  493 
Червено и бяло -
два цвята подбрани,
в едно съчетани,
с обич за здраве ги даваме,
на 1-ви март си ги подаряваме. ...
  553 
Заряд енергиен
запали у мен огън стихиен.
Обхвана той душа и тяло,
разпали ги всецяло.
Душата с тялото се бори - ...
  460 
Докато сме живи всеки миг е наш,
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг... ...
  445 
В усмивка грее му лицето,
но злоба се таи в сърцето,
с нея той ще те убие
и като вампир кръвта ти ще изпие,
защото е коварен ...
  616 
Oт теб се страхувамe
постоянно,
с нас ти вървиш
непрестанно!...
Ти ни вземаш ...
  498 
Безброй мигове,
в самота преминали ,
се превърнаха
в години очакване
и напразни надежди. ...
  513 
Под свода небесен
за теб пея песен -
за твоя живот - епопея,
за съдбата ти странна аз пея,
за свободата, ...
  874 
Дълбоко в мен си се загнездила,
като кукувиче яйце,
изпълнено с вълшебна сила,
чакащо топлината на чуждо крилце.
Дълбоко в мен те нося ...
  494 
Това, което върху нас
като енергия попада
нивга не пропада! -
веднъж се отразява,
друг път в нас прониква ...
  579 
Погледнах те.
Искри във погледа ти зърнах.
Докосна ме.
С огън ти отвърнах.
Прегърнахме се. ...
  469 
Духовно възвисена
от прочетеното в книгите,
аз се чувствам окрилена
и над сивотата, над интригите,
в които животът ни натиква ...
  450 
Упрек или констатация -
тежка е сегашната ни ситуация.
Губиш приятели, нямаш време,
животът ти е тежко бреме.
Непосилно се трудиш, за да изхраниш децата, ...
  566 
Животът е вечно движение,
своеобразна магия -
ту видима, ту невидима
е тя за очите,
но винаги е осезаема за душите. ...
  543 
Раждаме се, за да живеем,
но цял живот се борим, за да оцелеем.
Какво сме в същност? -
души под похлупак?!
Корабокрушенци?! Кой е умен, кой глупак?! ...
  514 
Ставане - лягане,
покой и отново бягане!...
Стягане - отпускане,
разтоварване и отново препускане!...
Всеки ден отначало - ...
  545 
Random works
: ??:??