Fgttn
116 results
  1172 
  1528 
  846 
  1495 
  858 
  789 
  888 
Едва ли ще ми повярваш, ако ти кажа, че се срещнах очи в очи с живота, нали? Зная, ти си човек и това е тъй нормално за твоята същност. Съмнението е вплетено във всяко твое движение и дори прозира през погледа ти. Потъвам, щом видя очите ти и там знаеш ли какво виждам? Виждам самота, пълно безразлич ...
  724 
  1227 
  912 
Арон протегна ръка и се опита да сграбчи въздуха. Не се разочарова, защото малка частичка в самия него го убеждаваше, че няма да стане, но той не й повярва тогава. А сега се рееше сам из тези самотни земи и търсеше себе си. Умът му се бунтуваше и отказваше да отвори очите му за реалността, а вместо ...
  797 
В глътка старо вино се давя
и отчаяно протягам ръце,
но кой ще докосна
и кой ще избавя
щом е празно моето сърце? ...
  735 
Не вярваш, че обичам те аз,
не вярвам, че обичаш ме ти,
но всъщност сме ний заблудени
взаимно гаснещи мечти...
Не вярвам в любов, ...
  856 
В прегръдката на книга от лъжи
виждам се загубена в безкрая
и страдам с пластмасови сълзи,
тропащи по пода в празна стая.
Но гробна тишина е завладяла ...
  659 
Облечена в поробено мълчание
следвам старите следи
и откупвам с усмивка отчаяние,
загубено по пътя отпреди...
Дървета от спомени подминавам ...
  759 
  753 
  1413 
  786 
  893 
Аз във своя ум пленена
заграбвам чуждите земи
и съм умело заблудена,
че всъщност не боли...
Ала лихвата стои си мирно ...
  647 
Тежка длан на рамото ми сложи,
ти, безмилостна моя съдба,
присъдата ми само ти отложи,
премести стрелката на часа.
Но аз все още живея, ...
  716 
В тихите нощи,
в безмълвните дни
аз чакам те още,
но чакаш ли ти?
Сред бурни вълни ...
  642 
Неизказани думи крият се
и бягат от устните неми,
от струните на разбито сърце
звуците защо отне ми?
Да беше живо, щеше да запее!! ...
  1522 
Огорчен огорчена разбива
и на прах прави този наш свят,
човек непознатия разбира,
а пред кръвта извършва грях.
Но... разбирателство? Какво ...
  882 
Каква борба се разиграва -
лунна светлина бори слънчев лъч.
И ангел само отгоре ги наблюдава,
безмълвен останал в момента въздесъщ.
Разярени карат се две красоти, ...
  652 
В ден, погребан в нощната тъма,
вълк самотата си тъжно обрича
и под израза на прокълната луна
самотна река в долината се стича.
Мъртви дървета злокобно се смеят ...
  737 
Цял живот търсих нещо изгубено,
нещо убито преди толкова време,
някакво подаръче, пламъче срутено
под тежестта на незнайното бреме.
Представях си нежност непозната ...
  627 
Думи не намирам, не откривам,
как тогава да те опиша аз?!
Преливам... чувствам, че умирам
за минута дълга като час...
Пак пиша, пак прелиствам ...
  890 
Някога завиждахме на вълните,
които спокойно, свободно живеят,
и грубо си вземат цените
от бреговете, които залеят.
Завиждахме ние на небето, ...
  862 
Ден уморен и упоен,
разбунтувай се сега!
Вземи мен в плен
и покажи ми грубостта.
Защото красотата изтля ...
  685 
„Да оставим на земята добра памет" са думи на Климент Охридски. Но какво означават те? Какво можем да оставим ние? Нещо от нашия живот - спомени, пари, място за живот, поколение? Истината е, че всеки човек живее и умира и рано или късно от него не остава и следа, само блед спомен за това какъв е бил ...
  4268 
Аз съм тук, а далеч си ти,
разделят ни километри, дни,
протягам ръка, а теб те няма
и земята в лед е скована.
Чух, обичал си ме преди, ...
  632 
Болка ужасна гърдите ти раздира
и страшен писък в ушите ти звучи,
грозно грачи и заканно ти повтаря,
че това вече не си същият ти.
Момиче насреща в огледалото плаче, ...
  621 
Капки ситни редят се по стъклото,
бавно... една по една падат безспир,
Капки... след време сливат се в една,
сливат се пак и пак, така без мир.
Капки... приличат ми на хора - ...
  767 
Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.
Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една, ...
  737 
Аз, която плач не признавах,
болка, тъга, самота не познавах!
Гонене на мечти толкова нямаше,
сърцето ми тогава не страдаше!
Но после създаде своя си мечта, ...
  730 
Момиче дойде при мен,
разплака се с тези искрящи очи
и аз почувствах се слаб, сломен,
не разбирах защо я боли.
Без да каже и дума ,ме прегърна ...
  768 
Алено бяла бе нейната кожа
и искрящо кафяви й бяха очите
ръката хвана безстрашно ножа
и една след една закапаха сълзите
бялото стана кърваво червено ...
  683 
Толкова цветове, сякаш очи
шарещи наоколо без покой,
сякаш хиляди тъмни сълзи
молещи "Не тръгвай! Постой!"
Молят ме, умоляват се те ...
  1227 
Толкова надежди имах и пропилях,
като в битки загубих и умрях
Толкова надежди искряха в мен,
а сега като роби са в плен
Толкова сълзи за толкова хора ...
  538 
Random works
: ??:??