Представяш ли си къщичка в гората
и снежното калпаче на комина,
една пъртина, дето скришом чака
стъпките ти тихо да преминат?
Представяш ли си жарката камина ...
В студенината на нощта през зимата,
когато ветровете вън са полудели,
ще галя белотата ти - незримата,
танцувайки във снежните постели.
В пролетно омайно утро, ранобудно, ...
Танцуваме - аз, ти и тъмата,
ръцете студени - няма искри.
Стъпваме бавно - пищи самотата
безмълвно в сърца, в обеднели души.
Танцуваме - аз, ти и съдбата, ...
С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.
След погледи бързи пламват искри. ...
По "Мъжете винаги внимават с мен" на Izabella
Погледнах я за миг зашеметен -
"Внимавай! Има форми на Богиня!"
С очите свалям марков сутиен
и галя нежно маркови бикини. ...
Намерих те завързана в безверие,
търсеща се в собственото минало.
Сред сухите треви на дива прерия
ухайно цвете - сушата подминала
В забързан свят от безразличие, ...
На върха ще бъдем, при орлите,
където топлят слънчеви лъчи,
където ще забравим за злините
и влюбено със теб ще помълчим.
Ще оцветяваш с погледа си всичко. ...
...А всяка сутрин огледалото
чертае със сребро изтекла нощ.
Бръчките, извезани по тялото,
предвесници на старческа немощ.
Искриците, блестящи във очите, ...
- Ало... Да... Аз съм... Кой е? Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласът променил се е... Моля те стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?
Годините... Чакай... Моля те остави... ...
Да посетим Мъглявината Андромеда*
с Ефремовия кораб полетели,
в безкрайността на светлината бледа,
галактиките ще са ни постеля.
Косите на Вероника* ще пеят, ...
