hixxtam
314 results
Тръгвам.
Вратата тихо
ще изстене
като спомен.
Ще ме поеме ...
  748  11 
Звезда опашата
пресече небето.
Вятър разбойник
прозореца счупи.
Каторжничка тайна ...
  735 
В прозореца на гърбавите делници
почука тихо, ала влезе с взлом.
Сбогуваха се вятърните мелници
със своя весел рицар Дон Кихот.
Смехът подгони с трели тишината. ...
  764  11 
Защо се боря
с вятърните мелници?
Какво постигнах
в роля на Кихот?
Живота си отмина ...
  712 
Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и с поглед вперила в простора необятен?
Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти ...
  800  13 
Вик, затворен в картина,
виси на стената
и крещи в мен минало
в едно с тишината.
Вън нощта е изтръпнала ...
  728 
Хаосът е моят свят.
Истина с лъжа се сливат.
Погледът ми не е млад -
Огледалото не скрива.
Припознавам младостта, ...
  664 
Сънувах сън.
Отвън
блестеше слънцето горещо
и всичко гинеше - жарава...
А в мене лед и зима снежна - ...
  592 
В моменти себични, дори непотребни,
с пресъхнали устни цветята поливаме.
От раните правим шеги злободневни,
а нощем сълзите приспивно изпиваме.
Сънуваме страстно в сивите мигове, ...
  623 
Сърцето ми е стара ръкавица.
Сбръчкана от времето, износена.
А някога живеех със кралица,
не си задавах глупави въпроси.
Дните ми летяха крехко-млади. ...
  607 
Мълчим.
Думите всъщност
излишни са даже.
Всеки в своите
мисли лети. ...
  716  11 
Безсънни са нощите...
Пръстъп кошмарен.
Недостиг на въздух
и пареща болка в гърдите.
Сърце, неритмично ...
  599 
Хумористично стихче
Върви пред мен убийствена жена.
Погледите приковала на мъжете.
Не бърза, сякаш плува в суета
А пък на мене, водка ми сипете! ...
  739 
Слънчев лъч прогонил тъмнината
в своя път с любов ме озари.
Топлина от сбъднати мечти -
в младостта ми грееше зората.
Тъжни дни, безцелно начертани. ...
  576 
...който черно на живота гледа
ражда много...
Шекспир
Слънцето... Далечно и горещо.
Въздухът наситен с кислород. ...
  676 
В очите ти, пак се оглежда денят.
Смехът ти разрязва за миг тишината.
В ръката с цигара до тебе стоя.
В главата ми мисли - отлитащо ято.
Не зная какво, но нещо се случва, ...
  1758  12 
Ако някога без сили вече, ням,
на одъра последен сляп заспя,
недей тъжи, аз няма да съм сам -
оставям нещичко преди да отлетя.
Сълзите избърши и усмихни се. ...
  717 
Времето - замряло в своя ход.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.
Секундите са тъжни часове, ...
  542 
Влакът към Ада потегля от първи перон.
Грешници - човешки поток осветен от неон.
Бързо заемат местата си всякакви хора -
министри, поети, селяци в очите с умора.
Всички сме пътници в тази незнайна посока, ...
  672  12 
От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета, ...
  606 
Да редим куплети,
тук-там с епитети,
това е любима игра,
но някак себични,
дори носталгично, ...
  639 
Имам си четири стени,
любими, за мене орисани.
В тях самотата шепти
рими, до край неизписани.
Имам си свят от мечти, ...
  735 
В матов отблясък въздъхна настолната лампа.
Разхвърляни книги, идеи и мисли от време оно.
Започвам да пиша, нареждат се щампа след щампа
и няма надежда... разтърквам пак потно чело.
Запалвам свещи. Сълзите от восък блестят. ...
  784  16 
Какво сме - сенки, отражения
или едно голямо нищо,
захвърлено във ъгъла на времето?
Светът е претоварен от излишъци
и всеки в огледалото си влюбен е. ...
  966 
Светлина да запалим в отвъдното
с еднозначно отиване в нищото.
От повдигната щора, до сбъднато,
неизвестността - в мрака огнище е.
В уравнение "аз" към "отвъдното", ...
  692 
ПристъпИ в тъмнината,
там където родени от сънища,
като нощен прибой
на гората листата шумят,
а пътеките скрити ...
  582 
Спектакъл на живота, забързан, без антракт.
Игра на прима виста, артисти сме все пак.
В комедии и драми, каскади без дубльори,
душата, съвестта ни - тактичните суфльори.
И зрители сме също, но зрители в миманса, ...
  714 
Ще дойде ден... и аз ще си отида.
С рими листа няма да тревожа.
Тихо ще е в звездната Колхида,
а руното - обикновена овча кожа.
Ще бъде същото, каквото е сега - ...
  734 
Догарят свещите,
oт пламъчетата игриви
танцуват сенки по стените тъжни.
Дали защото мрака си отива
и постепенно трябва да се съмне? ...
  721 
В безсънните минути на нощта
обгърнати от лепкав, черен креп,
задавам хиляди въпроси на света,
на миналото, утрото и теб.
Защо? - се питам за пореден път - ...
  644 
Ние не сме богове.
За вечност дори не мечтаем.
Миг щастие, ден грехове...
Смеем се, после ридаем.
Ние не сме богове. ...
  699 
Усмивки безкрайни
и целувки омайни!
В полумрак на свещи
забави горещи!
От ранни зори ...
  890 
Вали студен, вечерен дъжд.
Прозорците край улицата светят.
Върви самотен, странен мъж
и гледа през очите на поета.
Забързани чадъри подминават. ...
  655 
Тръпчиво е виното на живота,
а спомените сладко-носталгични.
Налива Господ, някак без охота,
прелитат дни, сезони динамично.
Надеждите изпивам с нежелание. ...
  660 
Вчера беше...
Лятото отмина
след хиляди "Уви"
и топлина.
Студено слънце, ...
  767 
Спомен докосва горещото, топлото лято.
Не свирят щурци минута преди зазоряване.
Безброй пеперуди белият вятър подмята,
по дланите кацат, поглеждат ме и се стопяват.
Над речния лед не летят водни кончета. ...
  1068 
Последни топли ноемврийски дни,
край реката - сгушена мъгла.
Тревата е разрошен стар килим,
есента събира сетна топлина.
Листата са във охра и янтар, ...
  594 
Направи Самотата ми купон.
Житейски Страсти в миг се появиха.
Почерпиха се, даже се напиха
и шумно стана в сивия ми дом.
Омразата се хили от сърце. ...
  757 
к
о
к
т
е ...
  930 
Бяхме някога момчетата, които
живееха с Битълс и надежди,
изнизваха се дните със Щурците
безоблачно и някак си небрежно.
Момичетата, стройни и красиви, ...
  585 
Random works
: ??:??