Kalatea
55 results
Когато тъмнината ослепее
от течния катран, полепнал в миглите
и зъзне, като скитница, до нея
протритата обвивка на обидата
тогава ще съм есенна, хрущяща, ...
  814  11 
„Човек винаги се стреми към онова, което му се изплъзва.”
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите, ...
  1090  22 
... А вятърът изпуши жилото на пламъка
и метна тленността като угарка.
Нима ще изплатим с дъха си – кръвен данък –
прикритата злобливост, че сме малки.
Че имаме земя под твърдите подметки. ...
  767  19 
„Pay no mind to the distant thunder...”
Metallica
Щом токът на болката всмуква
горещия връх на цигарата
и тичат неравните пръсти ...
  782  13 
Всяка стъпка е бавно умиране.
Сантиметри прескочен живот.
Разчертани по план, избродирани
на вселенското звездно пано,
изучаваме с устни Отвесното. ...
  859  11 
Зачеваме умора. Всеки ден.
Износваме я в гънки пестеливост.
Браздим я с недоверие. Крадем
от глъхнещата вяра, че ни има...
След взиране в съседа накривя ...
  877  13 
ОставИ ме! И така ми е добре.
Имам още дъждове да укротявам.
Дишам синьо... Уморените коне
от пребродени пространства ослепяват.
А пред мен са семената на деня ...
  761  20 
Прибърза ли, момиче? От какво
са черните немирства под очите.
Преглъща ли безсъние – крило
на земната си нужда да обичаш...
Нарами ли си болките? Нали ...
  861  15 
Ще пиша! Дори да те няма!
Дори да е бременна вярата.
Аз имам ръце-диаграми
и тъмни извивки по тялото.
Садена е там, вместо слънце, ...
  907  10 
На съмване е йодна слепотата.
Пробива ни душите. И ни пари.
Мирише на разровено тъгата.
Разлъката е с цвят на изгоряло...
Повехнали са старите пътеки, ...
  693 
посветено на Болката
Като диря от горено, като бръчка
между двете ни очи се гнезди Тягост.
Хрипат кухо дробовете – стари съчки...
Прекроени сме. Очите ни са слаби – ...
  1001  20 
На съпруга ми с безкрайна обич
Имам рамо. Имам стряхата на мрака.
Аз обичам да е тъмно. Да искри
жадно взорът ти, когато си ме чакал.
Мяташ топлото си дишане. Нали ...
  873  16 
Аз не знам дали е липса. Но тежи
като гърбава следа на раменете.
Пламва изгрев. Твоят поглед е ръждив
зад ушитите с мълчание пердета.
Нищя делници. Класирам самота. ...
  980  14 
Прерисувах вечерта. А тя ми взе
най-последното парченце огледало.
Нямам вече светлина... и цветове.
Разполовявам обичта, за да съм цяла,
но отрязаната плитка ме боли. ...
  866  22 
Отивам ти! Съвсем съм ти по мярка.
От млъкналия поглед... до нозете.
А все не ти достигам. Все съм малко.
Привършвам се. Звънтя като монета...
Пилея се. И пак се очертавам. ...
  892  18 
Random works
: ??:??