Обикнах с него малките неща,
забравих с него болката от злото,
че само той сърцето ми разбра
и върна ми пак вярата в доброто.
И пътят, днес по който аз вървя, ...
По този начин вече да живея,
омръзна ми от всичко без това.
Не трябва да тъжа, че днес си с нея,
как другаде посяваш самота.
Нестихващата болка ще познае ...
Аз зная - ще се каем някой ден
за времето, изгубено напразно,
за всеки час, със теб несподелен,
но мястото до двама ще е празно...
За прошката, недадена тогаз... ...
В сърцето те допуснах втори път...
и болката завърна се повторно,
а равна беше тя на малка смърт,
защо ли позволих така неволно...
повторно да живея на ръба... ...
О, нека, скъпи, с теб се разделим...
отдавна другиму сърцето съм оставила,
уви, не можем обич да делим,
когато да обичам съм забравила...
Какво ли мога вече да ти дам... ...
Любовта си облякох в мълчание...
всяка ласка за нея спестих
и заключила свойто страдание,
да се влюбя отново не бих...
Няма болка... ни страх... ни предателства... ...
Защо ли пак сравняваш ме със другата...
не казвай ми коя е по добра...
и двамата живеете в заблудата,
че мойто място днес заема тя...
Е... хайде, излъжи, че ти е хубаво, ...
Изгубих се... и тебе не намерих,
въртях се в лабиринт от самота
и мъката в душата си заселих,
пътеката ли сбърках в любовта??
И, зная, няма аз да те открия ...
Защо на безразличен се преструваш,
със тактиката стара не вървиш,
аз зная колко много ме ревнуваш
и как не искаш с друг да ме делиш?!
Не ми повтаряй колко ти е тая ...
Не, че друга любов ме подмина,
не поисках аз друга любов,
а след всичките тези години,
тъй да тръгнеш сега си готов...
Хайде тръгвай... дори да заплача!! ...
Ще те забравя, скъпи, обещавам -
със нея няма аз да те деля,
обидите жестоки да прощавам
не искам и не мога да търпя.
Дори да знам, че няма да отворя ...
Как искам да започна отначало...
от мислите си аз да те изтрия,
но образът ти в мойто огледало
преследва ме - не мога да се скрия...
Годините със теб да преживея... ...
Щастлив бъди намерил своя път
и аз по други пътища ще тръгна
нозете ми дори да изнурят
по този вече няма да се върна
Помни ме със добро да помня теб ...
За приятелството наше виртуално,
зад фалшивото в реалните сред нас,
за красивото събудил в мен спонтанно
и за вярата, която нямах аз...
аз изпращам си душата... ...
С последния куршум застреляно
на твоята убийствена любов,
за кой ли път сърцето неуцелено
се бореше за капката живот.
Но този път рани го смъртоносно, ...
