Отивай си... не бях за теб любов,
каквато беше ти за мен до края.
Живота с теб остави ми урок,
сърцето как греши аз вече зная.
Отивай си... щастлива с теб не бях, ...
Не ми помагай, мила моя майко,
със болката била съм все сама.
Не ме изстрадвай, зная, ще е жалко,
в живота имаш друга дъщеря.
Не бях добрата! Няма и да бъда, ...
От всеки нас животът си отива,
безсмъртието, то е ничий дар,
безмилостно часовника ни спира,
за никой няма вечен календар.
Смъртта връхлита бързо и отплува ...
В живота ми ти бе кошмарен сън,
от който друг внезапно ме събуди,
една любов очаквала отвън,
тя болката от дните ми прокуди.
Ти беше буреносното небе, ...
Преди очите си навеки да склопя,
преди последния си ден да изживея,
аз искам пак за теб и любовта,
последната си песен да изпея.
Преди да ме извика тя, Смъртта, ...
Не се завръщай! Тебе преживях.
Сега е късно! Няма да ме върнеш!
Обичах те и само твоя бях,
но днес е друго. Трябва да си тръгнеш!
Не ми припомняй старите неща, ...
Аз знаех за тебе когато го срещнах,
той двете с безкрайна тъга ни дари.
За тебе забравих, когато обикнах,
ти грешката моя сега ми прости!
Аз теб не пожалих, а него желаех, ...
Тъй тежко е сред хора да си сам,
тъй трудно е самичък да се бориш
и вечно да оставаш неразбран,
сърцето за света си да затвориш.
Не ще почувстваш болката ми, знам, ...
По пътя каменист към тебе тичам,
нозете изранени не щадя...
Орисано ли бе да те обичам?!...
как свойта орис аз да променя?
Със прошките си теб да награждавам, ...
Отново съм сама. За кой ли път?!
Дори и в теб аз срещам самотата.
Едва ли празните очи и тази плът
ще запълнят в сърцето празнотата.
Защо ли съм със теб?! ...
АЗ ЗНАЕХ, ЧЕ СЪМ НИКОЯ ЗА ТЕБЕ,
ЕДНА ОТ ВСИЧКИ МИНАЛИ ЖЕНИ,
ЗАПЪЛВАШЕ СВОБОДНОТО СИ ВРЕМЕ,
ЗАЩО ТИ БЯХА НУЖНИ И ЛЪЖИ?
НЕ БЯХ ТИ ПЪРВА... НИТО И ПОСЛЕДНА, ...
Уморих се да търся теб щастие,
уморих се от празни копнежи,
уморих се да срещам нещастие,
уморих се... И няма надежда!
Уморих се да вярвам в приятелства, ...
Ти беше мойта болест нелечима,
агония в последните ни нощи...
Завинаги от тебе си отивам,
а ти в това дори не вярваш още!?
И мъките, и раните си взимам, ...
До вчера моя болка... Преболях те...
теб, грешката, която не простих...
До вчера в мен живял си... Преживях те!
До вчера те обичах! Днес не бих!
От днес съм тая, другата ти вечна, ...
Не ме вини.... Сметни ме като грешка!
Сърцето ми отдавна е на друг...
Наистина се радвам, че те срещнах,
но мойто място... НЕ! Не ми е тук!
Недей тъжи! ...
ПРОКЛИНАМ ТЕ СЕГА, ЛЮБИМИ МОЙ,
ЗА БОЛКАТА, КОЯТО МИ ОСТАВИ,
СЪС НЕЯ НЯМАМ ДЕН И НОЩ ПОКОЙ,
ДАНО ПЛАТИШ ЗА ВСИЧКИТЕ МИ РАНИ.
ПРОКЛИНАМ ТЕБ И ТВОИТЕ ПАРИ, ...
Преглътнала всичките твои обиди,
живеех във болка, живеех във мрак.
Сега ти си тръгваш и с теб си отиват
годините мои, изгубени в грях.
И вечно прощаваща, ...
Не знаеш ти цената на мечтите!
Не знаеш ти какво е любовта!
Какво ли са колите ти, жените,
нещастнико с бедната душа?
Душевно беден, нищичко не струваш, ...
ЖИВОТЪТ МИ Е БУРНОТО МОРЕ,
НАД НЕГО САМО ГЛАРУСИТЕ СКИТАТ,
НА ДЪНОТО Е МОЕТО СЪРЦЕ,
ОТГОРЕ ТЕ ГО ГЛЕДАТ И МУ ВИКАТ.
НО ДЪНОТО НЕ ИСКАТ ДА ДОКОСНАТ, ...
ТИ ОТНОВО СИ ТУК, СПОМЕН МОЙ,
ПАК ДОЙДЕ КАТО ГОСТ НЕПОКАНЕН,
СПОМЕН ЧИСТ КАТО ЛЕТЕН ПОРОЙ,
ПАК СИ ТУК ТИ, МИРАЖ МОЙ ИЗМАМЕН.
С ТЕБЕ ИДВАТ ДВЕ ТИХИ ОЧИ, ...
СЪРЦЕТО МИ ДОРИ НЕ ТЕ УПРЕКНА,
ЗА ТВОИТЕ ОБИДИ ГЛУХА БЯХ,
КОПНЕЕХ ВСЕ ЗА ТЕБ И ТЕ ОБИЧАХ,
ЗА ГРЕШКИТЕ ТИ ДАЖЕ ОСЛЕПЯХ.
ВСЕ ГРЕШНА БЯХ И ВИНАГИ ВИНОВНА, ...
След нощите, които пропиляхме,
след мъките на вчерашния ден,
след удари, които преживяхме,
след болката, претръпнала във мен...
От ярост и невежество проспахме, ...
Самотно е и тихо във душата,
отдавна радостта от там си тръгна,
белязана от теб и от съдбата...
аз никога назад не ще се върна!!!
А някога отново щом те срещна, ...
За теб дъждът в очите преваля...
ти - бурята в живота ми отминала,
ти - моята довчерашна съдба...
и радостта в сърцето ми преминала...
А някога в очите ми изгря... ...
ОМРЪЗНА МИ НЕЩАСТНАТА МИ РОЛЯ,
АРТИСТИТЕ В ПОЗНАТИЯ СПЕКТАКЪЛ
И БОЛКАТА ОТНОВО ДА СЪМ ТВОЯ -
БЕЗЛИЧНАТА МЕТРЕСА В ТВОЯ ТЕАТЪР!
ОМРЪЗНАХА МИ МАСКИТЕ ГРОТЕСКНИ, ...
Ненужна ми е болката, която ми остана...
Ненужен ми е споменът, останал насред път...
Ненужни са сълзите ми...
Ненужна тази драма...
Ненужни бяха думите... ...
Не, не казвай, че тръгваш сега,
тъй отдавна си тръгна от мене,
твоята бедна и празна душа
вече няма какво да ми вземе.
Не, не вярвай, че пак ще простя ...
