nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Works

На брега на морето 🇧🇬

На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2022-07-05T17:16:54+03:00 822

Все още те има 🇧🇬

Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2022-07-02T11:59:00+03:00 537 1 2

Накрая може би ще осъзнаеш 🇧🇬

Накрая може би ще осъзнаеш,
че ще ти липсват само тези,
които никога си нямал страх,
че можеш да загубиш.
Тях чувствал си напълно. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2022-06-30T22:50:39+03:00 558

Как да обясниш водата на пустинята? 🇧🇬

Как да обясниш водата на пустинята?
Недей!
Ще разбере какво е жаждата,
а ще остане все неутолима.
Ще вземе да намразва себе си, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2022-06-18T17:49:39+03:00 774 3 4

Irama - Ovunque sarai 🌐

Ирама - Където и да бъдеш...
[Autori: Irama (Filippo Maria Fanti), G. Nenna, Shablo (Pablo Miguel Lombroni Capalbo), V. L. Faraone & G. Colonelli]
[Автори: Ирама (Филипо Мария Фанти), Дж. Ненна, Шабло (Пабло Мигел Ломброни Капалбо), В. Л. Фараоне & Дж. Колонели]
(Sanremo 2022)
(Санремо 2022) ...

nadia.nanito

Translations » Song, from Italian

2022-02-14T09:40:39+02:00 1.6K 1

Знам къде ми е болката 🇧🇬

Знам къде ми е болката.
Знам точно колко е тежестта ѝ и
въобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.
Усещам, че не бих могла -
толкова е непостоянна в размерите си. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-12-21T09:57:13+02:00 1.5K 1

Аз от кои съм 🇧🇬

В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-12-08T23:42:01+02:00 1.1K 1 1

Семена 🇧🇬

Баба ми садеше семена.
Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,
познала силата и нежността на ръцете ѝ.
Садеше семена, усмихната и с отнесен поглед,
сякаш се рееше във въздуха ведно с бъдещите филизи, ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-11-11T20:31:19+02:00 1.1K 1

Ще се намерим 🇧🇬

Някой ден ще се намерим.
Сред оставени бележки,
избелели снимки,
живи спомени,
сънувани мечтания, ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-05-05T23:39:10+03:00 778 1

Виждаш времето 🇧🇬

Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...

nadia.nanito

Prose » Others

2021-04-15T21:37:29+03:00 609

Прогноза за времето 🇧🇬

Колко ли време остава?
Използвай внимателно!
Добре е да се надяваш,
но дела са желателни.
Предстоят вероятности, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2021-04-14T12:17:48+03:00 583 2 2

Къде да пътувам? 🇧🇬

Къде да пътувам?
В себе си всеки път извървях,
а другите не са моя дестинация.
Какво ли може да ме изненада,
след като най-хубавото вече ми случи? ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-04-11T16:24:32+03:00 664 1 2

Все още 🇧🇬

Случвам ли ти се все още?
Сякаш се превръщам в сън,
в който всичките въпроси
са приспивна песен, звън,
произлизащ неизвестно ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2021-03-24T07:56:59+02:00 739 1

Ти решаваш 🇧🇬

Аз мога да ти подсигуря
максимален комфорт и разположение.
Само ти обаче решаваш
дали да бъдеш себе си.
Мога да те срещна с враждебност, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2021-03-19T07:39:29+02:00 1.2K 1

Твоят нюанс 🇧🇬

Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти... ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-03-16T22:08:07+02:00 891 2 5

От двете страни на стъклото 🇧🇬

Неделя сутрин
с едва раздвижени мисли,
тихи гласове,
топли ръце,
леки стъпки... ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-02-14T14:05:13+02:00 805 3

Вълнението е измълчано 🇧🇬

приглаждам полата си от лен
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-02-13T23:31:30+02:00 598 3 3

Дано съм навреме 🇧🇬

Купувам си малко време в спомените
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-01-26T11:24:04+02:00 693 1

Жена 🇧🇬

Жена.
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2021-01-24T00:32:20+02:00 492 1 2

Морето не е осезание 🇧🇬

Морските вълни се разбиват
еднакво върху спасителния бряг
или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им, ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2021-01-22T14:20:02+02:00 593 4

Игра на зарове 🇧🇬

Дава ни способността да разбираме,
но без възможността да го правим.
Любовта обяснява смисъла,
но разумът не е съгласен.
Остава един изход подсказан, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2020-12-16T09:52:03+02:00 575 1

Сън мой 🇧🇬

Ето я и твоята маска - тъмнината.
Кураж, сън мой, появи се!
Ела и ме прегърни така, както знам, че само ти можеш.
А аз ще се престоря, че не те познавам
като те забравя.

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2020-12-15T00:45:35+02:00 844 1

Знам 🇧🇬

Знам, че болката е ослепително бяла.
И белите хора сияят, но тъжно.
Вътре са пълни с толкова мрак,
също бял. И светлина не задържат.
Познавам тъмен, непрогледен човек. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2020-12-08T14:08:11+02:00 561 1 2

Петрикор* 🇧🇬

Познавам този аромат.
Когато хилядите капки дъжд
докосват жадно земята изсъхнала,
нежно и безшумно се сливат с прахта,
за да се изгубят, ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2020-11-25T20:27:11+02:00 654 4 5

В очите ми расте елха 🇧🇬

Как само заслепяват листопадите!
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2020-11-20T10:37:16+02:00 547 1 5

Последни 🇧🇬

Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2020-11-18T07:37:25+02:00 638 1 1

Протегната ръка 🇧🇬

Чета поезия.
Намирам протегната ръка
в един свят на обърнати гърбове.
Разбирам, че е моята.
Обръщам следващата страница.

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2020-11-15T19:33:05+02:00 579 1 1

Капки 🇧🇬

Само няколко капки вино по устните,
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта.
Или капките от майчиното мляко, ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2020-11-05T18:41:34+02:00 647

Пълна с празнота 🇧🇬

Сега съм пълна с празнотата ти.
Това дори не е и липса –
съзнанието е, че си някъде,
където допирът не стига.
Където само се надявам, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2020-10-28T11:26:05+02:00 595 2

Спасение 🇧🇬

Гневът е пълен със въпроси.
Без отговор са, а това е ярост.
Апатията - невъзможност
да намериш във живота смисъл.
В безсилието си си посърнал. ...

nadia.nanito

Poetry » Philosophical, Other

2020-10-25T16:53:42+02:00 566 1 1

Контур 🇧🇬

От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...

nadia.nanito

Poetry » Philosophical, Other

2020-10-20T20:19:22+03:00 594 2

Наблюдение на безкрая 🇧🇬

Зимата
ме целуна предварително.
Виждам как всичко си отива,
още преди да е дошло.
Самотата ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2020-10-13T15:25:19+03:00 526 1

Стъклена есен

nadia.nanito

Photography

2020-10-13T12:15:58+03:00 1.3K 2 8

Днес 🇧🇬

Пиедесталите са твърде много.
И култовете, и страхът от висшите.
Пропадналите аплодирани са с грохот,
безименни са носещите кръстове.
И прах в очите. Но не е от стъпките ...

nadia.nanito

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2020-09-27T21:41:58+03:00 639

Вместо зародиш 🇧🇬

Липсата
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2020-09-17T05:34:32+03:00 700 3

Когато също си 🇧🇬

Едно докосване,
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2020-09-10T19:31:05+03:00 785 2 3

По циферблата на лицето 🇧🇬

Времето -
лечител и(ли) убиец?
Така ми се искам да знам.
Казват – попитай търпението.
Е онази сълза, която се вие ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2020-09-02T09:10:46+03:00 725

Как се събира душа на парчета? 🇧🇬

Как се събира душа на парчета?
– Тя не се чупи, е винаги цяла.
Нито някой ти я отнема,
сам се губиш сред чувствата в хаос.
Сам оставил си друг да владее ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2020-08-29T13:20:04+03:00 840 3 3

Опасност 🇧🇬

Не се оставяй дълго да те носи течението.
Има опасност да се превърнеш в нанос.

nadia.nanito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2020-08-28T10:42:27+03:00 893

Умората 🇧🇬

Умората
изтрива всяко обяснение,
обезсмисля всяко извинение
и си тръгва заедно с брояча на времето.
Оставаш по усещане. ...

nadia.nanito

Poetry » Philosophical, Free verse, Other

2020-08-23T23:45:53+03:00 1.3K