rarebird (Весислава Савова) - Works

Баба Яга 🇧🇬

по мотиви от народния фолклор
Баба Яга лениво отвори очи. Всъщност, само така изглеждаше, защото тя отдавна не ги беше затваряла. Не бързайте да ме обвинявате в празнодумие. Ето какво ми разказа една възрастна жена:
* * *
Живяла някога мома Ягодина. Сърцата на много момци тя била пленила. Имала хубо ...

rarebird

Prose » Others

2009-03-28T17:36:49+02:00 1K 5

Нагаута (танц) 🇧🇬

Снежната буря
на танц Пролетта кани.
Птичи оркестър.
Сцената е тревата.
За миг - тишина ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-03-25T08:08:56+02:00 760 4

Блатникът и русалката 🇧🇬

Блатникът* видя отражението си в стъкълцето, което беше намерил и въздъхна. "Нищо чудно, че всеки замръкнал край блатото пътник или се вцепенява на място, или се хвърля в блатото с писък, когато ме види." - помисли си той. Лицето му беше удължено, жълто и покрито със зелени, провиснали водорасли, а ...

rarebird

Prose » Stories for children

2009-03-20T11:14:15+02:00 1.2K 6

Хайку (пролетни) 🇧🇬

Жълт, плах минзухар
бавно чашка отвори.
Целуна го дъжд.
Дъжд се сипе.
Пробужда се земята ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-03-17T09:18:41+02:00 873 8

Пирамиди 🇧🇬

О,
ти
в полет
хващаш всяка
моя мечта. И нея ...

rarebird

Poetry » Other

2009-03-14T09:57:50+02:00 726 5

Всеки рисува 🇧🇬

- Всеки рисува.
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...

rarebird

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-03-10T09:12:27+02:00 1.2K 1 6

Пръстенът 🇧🇬

Намерих пръстен. "Щастливка," ще си кажат някои. Да ви призная, и аз си помислих така и побързах да го пробвам. О, късмет! Все едно беше правен за мен. Така пасна на безименния ми пръст, че не можех да отделя поглед от него.
В бляскавата му повърхност видях око. Голямо, топло, човешко. Привличаше ме ...

rarebird

Prose » Others

2009-03-05T15:35:28+02:00 1.1K 7

Домник и Домница 🇧🇬

Домник Домница залюби,
цяло село им се чуди:
„Уж споминаха се скоро,
а се фащат па на ‘оро.”
„Тъй било е и ще бъде – ...

rarebird

Poetry » Other

2009-03-04T16:44:27+02:00 833 5

Неволите на една кикимора 🇧🇬

Та казвам ви, аман от вас! Що не се видите вие, та мен одумвате? Грозна била съм, зарад мен хлябът ви не втасал, а манджата загоряла. И бре, булки!
Я вижте Яна Сербезовата. Откогиш очите не сий мила, а косите несресани оставила? Ама тя, горкана, оплаквала мъжо си, че се бил запилял по чужбинско. Слу ...

rarebird

Prose » Humorous

2009-03-03T22:01:08+02:00 1.8K 6

Нашите страхове 🇧🇬

(невиртуална игра)
Помните ли онези ужасни форми на нощните ни кошмари? Помните ли капчиците пот, избили по челата ни в смразяващите зимни нощи? А студената ръка, която сякаш ни стиска за гърлото?
Нашите страхове обсебват иначе здравото ни съзнание и ни правят участници в ужасяващата си игра от няко ...

rarebird

Prose » Others

2009-02-24T23:19:39+02:00 1.1K 3

За въртящите се дервиши, любовта и вечността 🇧🇬

Любовта е вечна. Тя има своите прояви в нашето ежедневие, но често забързани и объркани, ние я подминаваме като някоя скитница, застанала на ъгъла на улицата, а после се оплакваме от безлюбовие и самота. Ако някога се спрем за малко, ще я открием. Начините са много, но в никакъв случай не са сложни ...

rarebird

Essays » Personal

2009-02-20T15:31:22+02:00 2.6K 2

Приказка за Навито 🇧🇬

Един ден петгодишният Алекс беше много тъжен. Наскоро беше боледувал от бронхопневмония и все още не му позволяваха да излиза. Той се промъкна в кухнята, където баба му готвеше нещо и потърси утеха там.
- Баби, баби, разкажи ми приказка, моля, - каза Алекс.
- Добре, момчето ми, - усмихна се баба Хри ...

rarebird

Prose » Stories for children

2009-02-19T16:15:50+02:00 910 1

Дървото и гарванът 🇧🇬

Клоните на едно младо дърво бяха зловещо черни. Дори искрящо белият сняг не беше смекчил тяхната черна обреченост. Провесени надолу, тези клони сякаш отчаяно се стремяха да се слеят със земята, черната. Всеки, който минаваше покрай тях, отвръщаше глава, за да спре полазилите по кожата тръпки.
Веднъж ...

rarebird

Prose » Others

2009-02-18T17:06:47+02:00 1K 2

Нагаута (различните) 🇧🇬

В гората – смут:
бяла сова яви се.
Потръпват всички,
предчувстват нещастие.
От белотата ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-02-17T08:24:01+02:00 821 3

Седока (зловещо) 🇧🇬

Вълци ли вият,
или вятърът стене?
Приказно-страшно ми е.
Дъжд ли се лее,
или сълзи от горест ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-02-15T10:21:54+02:00 712 1

Агония и красота 🇧🇬

„Красотата е агония,” казва една гейша в своите мемоари. Уви, агонията не е красота.
Всеки път, когато срещна бездушие, аз агонизирам. Боли ме – и от болката, и от безразличието. От тази агония, обаче, не се ражда красота. Напротив, красотата умира, лишена от доброта.
Всеки път, когато срещна съдниц ...

rarebird

Essays » Personal

2009-02-11T07:48:57+02:00 1.7K 4

Седока (детство) 🇧🇬

Слънчеви зайци
по стената притичват.
През смях към тях стремят се
малки ръчички.
Забавен спомен нахлу. ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-02-06T12:49:43+02:00 784 3

Нагаута (пусто село) 🇧🇬

Село самотно,
без живот останало.
Къде са всички?
По чужди земи са.
Родната стряха ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-02-05T09:23:19+02:00 725 2

Полудявам ли? 🇧🇬

Разказ за човещината
Събудих се и чух глас: „С хората човек бъди.” Стреснах се. Доста лудости са започвали точно с чуването на гласове и са завършвали ако не с лоботомия, то сред четири бели стени и снизходителните усмивки на хора в бели престилки. (После ме питайте защо не обичам бялото.)
Стресната ...

rarebird

Prose » Humorous

2009-02-03T08:33:47+02:00 1.2K 1

Нестинарка 🇧🇬

Здравей, скъпи мой!
Нека ти призная. Нестинарка съм, любими. Зная, какво би казал - че стъпалата ми са прекалено гладки, за да повярваш. Сигурно ще си помислиш, че отново се шегувам. Не, няма нито шега, нито онзи сарказъм, който те кара да изтръпваш.
На нестинарка душата аз нося. Тази душа нестинара ...

rarebird

Prose » Letters

2009-01-31T19:58:09+02:00 921 1

Обичам лъжата и лицемерието 🇧🇬

(или За лъжата и лицемерието вократце)
Обичам лъжата и лицемерието. Господи, прости ми, но наистина ги обичам.
Колко красиви са дните, в които не съм чула и дума за миналото! Без значение истинска или измислена. В такива дни аз съм себе си – премълчала какво ме е довело до този ден. Така, аз мога да ...

rarebird

Prose » Humorous

2009-01-30T06:41:37+02:00 1.6K 2

Съдба 🇧🇬

на Цвета и Ради
Първото усещане беше за скованост на цялото тяло. Помислих си, че никога няма да мога да помръдна. Малко след това, обаче, успях да повдигна ръцете си. Те бяха целите в кръв. Не зная колко време мина, докато успея да седна. Когато го направих, обаче, видях около себе си безкрайна зел ...

rarebird

Prose » Short stories

2009-01-29T12:36:50+02:00 989 3

Рядка птица 🇧🇬

Рядка птица съм. Би трябвало да бъда под закрила. Чия?
Преди всичко на самата себе си. Често се улавях безмилостно да скубя перата си, които бяха щръкнали или които бях нацвъкала (пардон!) сама. Така се бях съсредоточила върху това скубане, че скоро щях да си пречупя крилата.
Тогава, в един момент н ...

rarebird

Prose » Others

2009-01-28T09:51:07+02:00 1.1K 1

Нагаута (моряшка) 🇧🇬

Звезден прах има
по пътеките лунни.
Малки русалки
с него играят си.
Морските нимфи ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-01-24T17:55:05+02:00 728 1

Спомен 🇧🇬

Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици ...

rarebird

Essays » Personal

2009-01-22T09:19:29+02:00 2.7K 4

Седока (пролетно) 🇧🇬

Вятърът пее.
Пролетта се събуди,
нов живот за да даде.
Всичко е цветно.
На нимфата с песен, ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-01-20T07:02:39+02:00 647 1

Нагаута (мираж) 🇧🇬

Зимното слънце
подлъга капчуците.
Песен запяха,
за пролет копнеещи.
Във скреж през нощта ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-01-17T16:55:52+02:00 712 1

Глътка абсент 🇧🇬

Шот. На екс. Абсeнтът е "King Size Original". От бутилката Ван Гог гледа замечтано нанякъде.
Притварям очи и преглъщам. Очите остават затворени, за да се насладят на усещането. Гореща струя пропълзява по тялото ми и ме отвежда някъде толкова далеч. Там, където един човек броди сред слънчогледите, ко ...

rarebird

Essays » Personal

2009-01-16T14:27:31+02:00 1.8K 8

Лекото писане (пиене) 🇧🇬

Лекото писане
толкова леко е,
че чак олеквам...
умствено.
Леко лежерно ...

rarebird

Poetry » Humorous

2009-01-15T15:01:15+02:00 898 2

Нaгаута (земята) 🇧🇬

Лед скова нощта,
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-01-11T10:12:01+02:00 671 5

Нагаута (тъжна) 🇧🇬

Някъде далеч
в пещера незнайна,
Хала живяла
сред злато, но в тъма.
Нито нощ, ни ден ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-01-10T08:46:01+02:00 719 4

Мечтите ми 🇧🇬

Тъжните форми на болките
душата ми дълбоко стаи,
а с тези радости, малките,
тя подхрани големи мечти.
Мечтите ми жадно пулсират, ...

rarebird

Poetry

2009-01-09T08:53:45+02:00 745 2

Рубаи (изкуство) 🇧🇬

Малки пръстчета по платното рисуват –
творят красота.
Душите – бели платна,
за изкуство копнеят и плахо римуват.

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-01-08T08:11:08+02:00 744 1

Искам 🇧🇬

на К.
На Горгона очите аз искам –
щом погледна, да вкаменя
това, което ме потиска
и да бъда фатална жена. ...

rarebird

Poetry » Love

2009-01-07T13:06:16+02:00 678 2

Вълчицата 🇧🇬

Нощта узряваше и беше готова да роди нещо ново и невиждано до момента. Това беше обещала на една специална приятелка.
Небцето на Вълчицата залепваше от привкуса на тази нощна рожба. Тя не знаеше какво точно да очаква, но инстинктът на ловеца събуждаше у нея познати страсти.
Вълчицата обърна козината ...

rarebird

Prose » Science fiction & fantasy

2009-01-04T22:25:45+02:00 1.3K 2

* * * 🇧🇬

Песен на славей
зимата ще прогони.
Слънце ще има.
Ти си моята пролет –
сърцето ми затопляш.

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-01-02T11:34:36+02:00 945 2

Нова Година 🇧🇬

Нова година.
Тя косите си сресва –
иска да влезе.
Дали пак ще допуснем
мъгла в тях да вплете? ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2009-01-01T10:27:31+02:00 852 2

Сeдока (зима) 🇧🇬

Гъста мъгла
над града ни се спуска,
за да скрие страхове.
Слънце проби я.
Градът се окопити – ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2008-12-31T10:55:14+02:00 1.3K 2

Танка (небеса) 🇧🇬

Царство небесно
красота от нас крие.
Мъдрост вековна.
Хората трудно растат,
ако ги превъзхождат. ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2008-12-30T09:13:35+02:00 833 2

Приказно хайку - 2 🇧🇬

1. В планината
самодиви празнуват.
Любовна мечта.
2. Принц и принцеса -
измамна идилия. ...

rarebird

Poetry » Eastern forms

2008-12-28T09:24:34+02:00 814 3