vistor (Божидар Лазаров)

Тези, които гледат стената 🇧🇬

Беше един бавен ден, в които Слънцето едва пристъргвше през небето, а хората монотонно се поклащат под минорните му тонове. Раздиплените облаци се приплъзваха през небосвода, а сенките им пълзяха по земята, поглъщаха сянката на стената, а след това я изплюваха и ставаха все по-малки в пространството ...

vistor

Prose » Short stories

2019-02-12T12:42:37+02:00 787

След дългата зима 🇧🇬

Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...

vistor

Prose » Short stories

2017-07-02T11:32:34+03:00 894

В търсене 🇧🇬

Чашите жадно изпиваха сипания в тях алкохол, а бутилките, тези свенливи, но отговорни посрещачи за пореден път разкъсваха същността си и изсипваха душите си, докато не бяха останали опразнени от всяка мисъл и желание. Изсъхнеше ли вътрешността им, загубеха ли своя пълнеж, те бяха полагани на рафта, ...

vistor

Prose

2017-06-30T14:53:52+03:00 776 1

Гравитация 🇧🇬

Стойте тук. Почакайте за миг. Отпуснете се и ще ви разкажа една история. Нейни герои са три прави линии, хоризонтално и успоредно разположени една спрямо друга.
Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...

vistor

Prose » Short stories, Others

2017-04-26T15:44:02+03:00 882

Тих Инструмент 🇧🇬

Душата ти е като тънките струни на инструмент,
тихо ехтящ из Балкана.
И изпълваш листата с онзи момент
на радост така неразбрана.
И криеш с косите си слънцето пак. ...

vistor

Poetry » Love

2013-09-26T13:00:35+03:00 859

Плачи, Дяволе! 🇧🇬

Плачи, Дяволе, плачи!
Пусни на свобода свойте кървави сълзи.
Нека адът да замръзне, гласа на болка замълчи,
пусни на свобода свойте кървави сълзи.
Плачи, Дяволе, плачи! ...

vistor

Poetry » Other

2013-01-08T23:53:43+02:00 885 1

Смъртният одър на царя 🇧🇬

Лежеше там, на пищното ложе, една стара човешка фигура. Царят! Това беше истинският цар. Лежеше плътно завит и гледаше нагоре. Лицето му бързо изтиваше, устните му губеха цвета си. Черната дама бе надвиснала над него, приготвила косата си. Държеше в кокалестите си ръце един малък пясъчен часовник, к ...

vistor

Prose » Short stories

2012-11-28T14:03:00+02:00 919 1

Бели редове 🇧🇬

Ах, как обичам тези бели редове,
всеки един от тях част от живота ми краде.
Но аз не се съпротивлявам, всичко мое с радост им отдавам.
Нито плача, нито се оплаквам.
Те помнят, помнят те! Тези мъдри редове! ...

vistor

Poetry » Other

2012-10-23T20:27:02+03:00 882

Омраза 🇧🇬

Моля те, давай, крещи,
убий ме чрез моето име.
И нека когато щурците запеят,
смъртта в свойто було обвий ме.
И давай, моля те, ти мрази ме, ...

vistor

Poetry » Other

2012-07-23T14:40:20+03:00 870 1

Затворени очи 🇧🇬

Може би, когато отворим очи,
светът ще станал е по-прекрасен.
Светъл, изящен, красив,
или казано кратко, на изкусни маниери подвластен.
Може би, когато отворим очи, ...

vistor

Poetry

2012-05-20T23:29:44+03:00 892

Смях 🇧🇬

Попитаха ме, какво е нощта?
А аз им се изсмях.
Те ми се разсърдиха,
все едно е грях.
Бързо се нацупиха, ...

vistor

Poetry » Other

2012-03-20T18:39:08+02:00 895 1

Нашите светове 🇧🇬

Две очи, безкрайни светове.
Брегове далечни,
далечни и безбрежни.
Какво ли крие се зад тях.
Зад този поглед - тъй пронизващ, ...

vistor

Poetry » Love

2012-03-14T12:53:40+02:00 928 1

Битка 🇧🇬

Пътят е стръмен, пътят е труден,
такава е и борбата!
За това се хвърляме ний в нея,
без страх в сърцата!
И се борим ние безпирно, до последния светъл спомен, ...

vistor

Poetry » Other

2011-12-01T09:37:43+02:00 867 1

Нощна разходка 🇧🇬

Не съм се отрекъл аз от деня,
нито от слънчевите топли лъчи.
Но добре знаем, че жив се аз чувствам,
когато градът замълчи.
Наоколо сенките да заиграят, ...

vistor

Poetry » Other

2011-11-09T00:14:17+02:00 1.3K 2

Последните три 🇧🇬

Снегът бързо се натрупа,
вият виелиците силни.
Тази зима не престана,
седем и десет още ли години.
И на таз` планета заледена ...

vistor

Poetry » Love

2011-10-23T08:39:39+03:00 874

Любовта от мое име 🇧🇬

Той лежеше до нея, тя бе толкова близо до него. Хвана я леко за ръката, погледна я с влюбените си очи и се усмихна. Това бе то, те са заедно, ще бъдат заедно завинаги. Отново се обърна и погледна към лампата на тавана, от ярката светлина го заболяваха очите и чувстваше умора, не тежка, но достатъчна ...

vistor

Prose » Others

2011-10-12T22:20:09+03:00 1.1K 2

Човек в дъжда 🇧🇬

Самотен човек тича в дъжда,
чудя се, от какво ли бяга?
Тъжен спомен или вина,
защо го винаги настига.
И защо той тръгнал е в пороя, ...

vistor

Poetry » Other

2011-10-08T23:12:22+03:00 935

Близкото бъдеще 🇧🇬

Тя предаде себе си, своята душа,
тя загуби светлината, свойта чистота.
На демони се тя продаде, но не за власт,
не и за пари, а за една мечта, която не се осъществи.
Нокти, гризани до кръв... ...

vistor

Poetry » Other

2011-10-06T13:40:43+03:00 879 1

До моя най-добър приятел 🇧🇬

Моят най-добър приятел, само ти мен разбираш.
Моят най-добър приятел, само ти видял си мъката.
Само ти през очите мои трагедията на живота виждаш,
само ти познаваш самотата, само ти видял си бездната на лудостта.
И само ти ми бе утеха през мъките - години вечни, ...

vistor

Poetry » Other

2011-10-05T10:04:57+03:00 1.8K

Непукистко листче 🇧🇬

Той дъвчеше бавно, за да може да се наслади на вкуса напълно. Тази прекрасна смеска от черен, бял шоколад и лешник бе направо опияняваща. Толкова сладко, колкото и горчиво, колкото хрупкаво... блаженство. Взе хартийката и започна бавно да я прегъва. Квадратната фигура сви през средата, от нея се пол ...

vistor

Prose » Others

2011-09-03T14:40:46+03:00 1.5K 1

Вик в далечината 🇧🇬

Изпращам вик в далечината,
обгърнат аз от тишината.
Но проблясва нещо,
огрява светлината.
В кратък, светъл миг, ...

vistor

Poetry » Other

2011-08-07T00:41:08+03:00 788

Епилог 🇧🇬

Половин усмивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума,
вечно е спасение.
Скрил се в тъмнина, ...

vistor

Poetry » Other

2011-07-20T17:24:17+03:00 829 1

Развръзка 🇧🇬

Половин умивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е спасение.
Паднал Бога е пред мен, ...

vistor

Poetry » Other

2011-07-19T21:53:03+03:00 924 5

Кулминация 🇧🇬

Кулминация
Половин усмивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е проклятие. ...

vistor

Poetry » Other

2011-07-14T22:36:22+03:00 971 1

Завръзка 🇧🇬

Половин усмивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е проклятие.
Прав ти беше ...

vistor

Poetry » Other

2011-07-13T23:32:31+03:00 1K 1

Още една звезда 🇧🇬

В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...

vistor

Prose » Short stories

2011-07-07T00:07:04+03:00 1.8K 3

Край езерото (3-та част) 🇧🇬

-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...

vistor

Prose » Short stories

2011-07-03T18:17:15+03:00 988 1

Край езерото (2-ра част) 🇧🇬

И така, поредният слънчев ден, поредният лек ветрец, леко галещ повърхността на водата, поредното камъче вътре... и кръговете, по дяволите, колко кръгове!
Седях аз, отново забравен от бога и съдбата сам на своя мост. Гледах как се образуват поредните окръжности и продължават своя път в безкрая, голе ...

vistor

Prose » Short stories

2011-06-14T22:50:42+03:00 908 1

Антагонист 🇧🇬

Обичам да мразя и мразя да обичам!
Хиляди лъжи всеки миг ще изричам,
но не ще запомня нито една.
Обичам да мразя и мразя да обичам!
Милион пъти в името ти ще се вричам, ...

vistor

Poetry

2011-05-22T11:13:03+03:00 912

Душата на поета 🇧🇬

О, душа изстрадала! О, душа свирепа! О, душа проклета!
Ти си не душа човешка -
ти душа си на поета.
О, душа изгубена! Повтаряш себе си безкрай,
в словесния си дом изгубена, ...

vistor

Poetry » Other

2011-03-26T16:18:57+02:00 836

Какво да напиша? 🇧🇬

И отново аз седя, с химикалка в ръка,
чудя се какво да напиша.
Как моите мисли, моqта душа
на този лист да изпиша.
За любов ли да говоря, за моите размисли, ...

vistor

Poetry » Other

2011-03-25T22:39:21+02:00 918

Отвъд 🇧🇬

Измъчен при теб аз ще дойда,
ще те погаля с изнемощели ръце.
С мъртвите си крака, пред теб аз ще падна,
ще тупти само моето сърце.
Ще се извърна, към теб ще погледна, ...

vistor

Poetry

2011-03-18T22:47:45+02:00 848

Кажи ми... 🇧🇬

Пред теб се пречупвам,
съпротивата оставям.
Безсилен аз падам
и в нищото се потапям.
Как можа това да ми причиниш, ...

vistor

Poetry » Love

2011-03-03T15:12:49+02:00 943

Разговор без думи 🇧🇬

Тихо ти седиш
там в далечината.
Теб аз наблюдавам,
попивам красотата.
Може да се не познаваме, ...

vistor

Poetry

2011-02-03T20:49:58+02:00 1.5K 4

Коледен пирует – Четвърти Коледен Творчески Фестивал 🇧🇬

Коледен Пирует
Навън снежинките бавно падат,
своя последен пирует танцуват.
В камината дърветата бавно си горят,
а чорапчета отгоре ù стоят. ...

vistor

Poetry

2011-01-17T20:42:56+02:00 759

Изгрев 🇧🇬

Забравям мъката, забравям самотата,
забравям наивното, забравям лъжата.
Забравям лицемерието, душите кухи,
забравям омразата, писъци глухи.
Посрещам изгрева, посрещам светлината. ...

vistor

Poetry » Other

2010-09-09T01:13:17+03:00 940 3

Сладка забрава 🇧🇬

В сладка тишина бавно потъвам,
в море от забрава потапям се аз.
Дъждът капе по моите длани,
солта разяжда моите рани.
Болка припомни ми, че все още съм жив, ...

vistor

Poetry » Other

2010-08-22T16:41:07+03:00 953

Разхвърлeни мисли 🇧🇬

Искам с теб да бъда,
до мен да бъдеш ти.
В мигове вечност,
погледи срещнати.
Желая да докосвам твоите коси, ...

vistor

Poetry » Love

2010-08-20T16:37:10+03:00 892 1

Тишина 🇧🇬

Ах, тази сладка тишина
звучи във моята глава.
Пищи, крещи и не престава,
но без нея какво ми остава.
Без спокойствие, без почивка, ...

vistor

Poetry » Other

2010-08-15T23:43:45+03:00 931 1

Усмивка 🇧🇬

Зачатък на усмивка -
невероятна красота.
Истинска емоция -
единствена в света.
Бавно тя се дооформя, ...

vistor

Poetry » Other

2010-08-08T20:52:00+03:00 997 2