Short stories - Prose

Терзанията на един неприлежен предколеден длъжник. Част 2 🇧🇬

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=337151
Линк към Част 1
Терзанията на един неприлежен предколеден длъжник.
(Коледен букет от шарени измишльотини опакован в целофан от истина)
Част 2 ...

rygit

Prose » Short stories

2015-01-17T18:26:02+02:00 1.5K 2

Архангели /втора част/ 🇧🇬

- Готов съм да те последвам навсякъде!
- Знам. След един час ще отидеш в храма „Св.Димитър“, за да присъстваш на службата. На място ще ти кажа какво да направиш. А междувременно иди да изпиеш едно кафе. Предполагам, че отдавна ти липсва?
Сатанаил се усмихна ехидно, щракна с пръсти и на масичката се ...

satanas

Prose » Short stories

2015-01-17T18:07:11+02:00 991

Малката наивна пеперуда 🇧🇬

* * *
Знаеше, че не трябва да се приближава толкова много, не трябва да позволява на светлината да я заслепи и този път. Знаеше какво ще се случи, знаеше какви ще бъдат последствията, знаеше, но не можеше да устои. Бе толкова привлечена от тази Кристална лампа. Изящно изваяна, перфектно оформена. То ...

highcontrast

Prose » Short stories

2015-01-16T20:20:04+02:00 940

Месец любов 🇧🇬

Аз бях на 14, а той на 17.
Нашата кратка история започна в един съвсем обикновен ден, когато чакахме автобуса след училище. Не живеехме в един град, но учехме в едно училище. В онзи ден не се запознахме точно, но се срещнахме. След няколко дни получих съобщение от него. Започнахме да си пишем. Явно ...

Naddence

Prose » Short stories

2015-01-16T20:17:40+02:00 773 1

Кал в очите 🇧🇬

Това е разказ, който цели размисъл и провокация. Разказ за сблъсък на поколения и ценности, за моментите когато просто трябва да замълчим и да приемем различната гледна точка...
(Не ме бива много с "перото" и писането ми е само хоби... Това е вторият разказ, който съм писала и ще се радвам на комент ...

Patence87

Prose » Short stories

2015-01-14T20:30:31+02:00 1.1K 1

Залез - изгрев 🇧🇬

На любовта...
Нощта течеше с водите на планинския поток, успял някак си да си прокара пътека чак до тук – далеч, много далеч от неговото изворно сърце. Край него час преди залеза бяха спрели Огнена и дракона.
Потока шумеше, тръстиката му пееше песни.
Бяха летели дълго, идваха от изгрева, пътуваха на ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2015-01-12T22:42:41+02:00 803

Коледна приказка 🇧🇬

„Сняг. Пухкав сняг е обсипал цялата повърхност три седмици преди Коледа. Домашната печка поема дървата едно след друго. Температурата в къщата е близа до тази в сауна и създава на стопаните и необходимия коледен уют. Всички са някак по-добри, не отдават значимото на дребните неща, които биха ги разд ...

Gondorrr

Prose » Short stories

2015-01-10T17:36:53+02:00 1.2K 1

Иванов ден 🇧🇬

Ситният, пръхкав снежец заваля още вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана... Потръпнаха само застаналите на брега хора, няк ...

kalin8

Prose » Short stories

2015-01-10T17:36:12+02:00 943 1

Грозна ли съм 🇧🇬

Катастрофата изглеждаше доста странна, поне на пръв поглед. Прав, пуст път, чист асфалт, хубаво време, а малката тойота някак си бе успяла да се забие в крайпътно дърво. Може би някой бе засякъл колата, а после бе избягал. Това изглеждаше най-логично. Или пък шофьорът бе употребил алкохол?
Водачът н ...

Ambrouse

Prose » Short stories

2015-01-10T15:03:56+02:00 1.1K 7

Драмата на една наркоманка 🇧🇬

Беше Петък сутринта и слънцето още не се беше издигнало високо в небето. Лъч светлина се протягаше измежду струпаните сиви облаци, като озаряваше през открехнатия прозорец бледото лице на Ашли. Тя беше на 17 години, със слабо почти измършавяло телосложение, а празният и поглед блуждаеше по тавана. Б ...

shisu

Prose » Short stories

2015-01-10T14:55:09+02:00 1.2K 1

Редакцията 🇧🇬

- Остави го на бюрото, когато имам време ще го погледна. А сега изчезвай.
- Да, г-не.
Младежът плахо сложи ръкописа и тихо затвори вратата след себе си. Постоя още няколко мига вгледан в нервните действия на редактора, когато усети побутване и се наложи да се отмести от матираното стъкло.
- Вътре ли ...

satanas

Prose » Short stories

2015-01-10T14:46:27+02:00 1.1K

Мечта 🇧🇬

Роза Димитрова бе пенсионерка отдавна, толкова дълго, че вече не броеше годините. Обяви това за безсмислено, когато отпразнува четвърт век от пенсионирането си по болест. Първоначалното отчаяние бе изчезнало. Разумният режим и задушевните разходки с приятелки я възкресиха за живота дотолкова, че дне ...

IGeorgieva

Prose » Short stories

2015-01-09T16:14:24+02:00 1.9K 8

Влюбена 🇧🇬

- Диме, влюбена съм.
- Случва се, Сонче. Човешко е.
- Ама, Диме, внучката ми ще стане на пет, а на мене краката ми се подкосяват като на влюбена ученичка като го зърна.
- Сонче, Сонче, ама ти си знаеш, че си влюбчива. Кажи ми сега, той на кого ти прилича?
- Не ми се подигравай, Диме, само ти ми прил ...

Ida-L

Prose » Short stories

2015-01-09T16:11:41+02:00 2.5K 3 13

Като театрална завеса 🇧🇬

Евангелие според Матей 10:26 „И тъй, не бойте се от тях; защото Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.“
– Никога досега не бях се изгубвал така. Не ми е за пръв път, но преди винаги рано или късно, успявах да се ориентирам и в крайна сметка откривах пътя.
– Никога д ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

2015-01-09T16:04:32+02:00 994 1

Аз съм българче 🇧🇬

Гергана – Едно красиво българско име. Но тя не бе пример за традиционна българка - не можеше да играе ръченица, не знаеше нито една народна песен, за бога - та тя дори не можеше да изрецитира ,емблематичното за страната ни, стихотворение на Иван Вазов – „Аз съм българче”. Не бе скромното девойче от ...

wer8w

Prose » Short stories

2015-01-08T23:03:34+02:00 804 1

Терористи 🇧🇬

Бомбата
гръмна по време на поредният непоряд като дневален, търкайки на колене стълбището с кофа вода и мръсен парцал…
- Разбра ли за бомбата? - тичайки нагоре по стълбите изфъфли лейтенанта-лилипут, съсед на моето момиче… В неделя е сватбата…
Гледам го втренчено и цедейки парцала се изправям…
- … а ...

Volter

Prose » Short stories

2015-01-08T22:57:59+02:00 1.2K 2

Мащехата 🇧🇬

- За коя се мислиш ти, бе?! Да не съм ти някоя слугиня?! – пискливият глас на младото момиче кънтеше из цялата кухнята. Галя й отговори с цялото спокойствие, на което беше способна:
– Сиана, моля те, не искам да ми прислугваш, искам просто да оправиш бъркотията, която си оставила след себе си в кухн ...

Rois

Prose » Short stories

2015-01-08T14:55:11+02:00 882 4

Студено-2 🇧🇬

СТУДЕНО-2: КАПИТАНИ НА ФРЕГАТИ
Тази сутрин Нина не дойде на работа. Случвало се е и друг път, но обикновено ми казва предварително. Ние нямаме болнични, не ни осигуряват, работим на граждански договор, както му казват, малко сме нелегални, но не сме недоволни. Напротив. Не е напълно вярно, че хора к ...

exuded

Prose » Short stories

2015-01-07T21:44:57+02:00 646

Студено 🇧🇬

СТУДЕНО
- Студено стана тези дни – казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е – казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем. Нина, както се казваше жената до мен, се беше увила като матрьошка и изг ...

exuded

Prose » Short stories

2015-01-06T23:59:24+02:00 776 1

Благодаря ти за високата оценка 🇧🇬

Благодаря ти за високата оценка
"За мен идеал за съпруга е мълчаливата и работлива интелектуалка, която се грижи като предана робиня за мъжа си и която, дори и да го превъзхожда интелектуално, не би дръзнала да оспорва мнението му. С една дума - жената, която обожествява съпруга си. Тя е като сянкат ...

svetlanal

Prose » Short stories

2015-01-06T23:23:55+02:00 2.1K 41

Ноевият ковчег 🇧🇬

Ноевият ковчег
ужаси, фантастика
***
Съзнавам, че много хора, които се намират в състояние, близко до моето, предпочитат възможно най-скоро да покажат на света преживяванията, довели ги до тук. Защото аз, Стивън Мичел, бивш научен сътрудник от Академията във Вашингтон, щата Колумбия, настоящ пациент ...

donkooooo

Prose » Short stories

2015-01-04T21:16:50+02:00 1.5K 1 9

Муза на повикване 🇧🇬

Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе, и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...

hristam

Prose » Short stories

2015-01-02T16:47:15+02:00 1K 1 7

Виенчанките и д-р Y-v 🇧🇬

Виенчанките и д-р Y-v
– О, красота! Не знам дали ще спасиш света, както великият Ф.М.Д. е казал, но аз видя ли това голо и толкова красиво дупе, тази нежна слонова кост на ръчичката, този бюст – достоен за Лувъра, Тициан, Рубенс и Реноар – застивам в благоговение пред боговете, създали теб. О! Жена! ...

Bezzhichen

Prose » Short stories

2015-01-01T19:20:05+02:00 2K 2 26

Кървавия живот на самотата, болката и срама - продължението 🇧🇬

Ето ме. Отново, за пореден път съкрушена. Ева. Дълго мислих и все пак реших да пиша. Друго не ми остава. Искам да излея тази болка в мен, обграждащата ме помия…
От дни наред съм в града, в моята малка мизерна дупка, която използвам за убежище, която въпреки всичко, въпреки преживяното в нея, аз пак ...

EvaSapiens

Prose » Short stories

2014-12-31T17:28:31+02:00 993 2

Вуйчовото 🇧🇬

Вуйчовото
Зазоряваше се и летният ден полечка никнеше над Стара река. С многобройните си пръстчета Слънцето гъделичкаше чукарите на Огражден. Пернатите немирници се надпяваха в ранно-утринен концерт.
- Чу-у-ункш, чу-у-ункш! - ситният, слаб човечец яростно бъхтеше магарето по самара. От лакомия го бе ...

svobodey

Prose » Short stories

2014-12-31T17:22:35+02:00 1.2K 2

Момичето, което чакаше спрелия часовник да тръгне 🇧🇬

Тя стоеше с приведена глава вперила поглед в часовника – всеки ден, всеки час. Чакаше търпеливо. Беше един такъв електронен часовник – със зелен циферблат, черни цифри и две пулсиращи точици. Приличаха на две малки черни очи – отварят се – затварят се. Понякога се питаше кому беше хрумнало да съчета ...

esenna

Prose » Short stories

2014-12-30T21:14:56+02:00 1.1K 3

Равносметка 🇧🇬

Нощта се спуска бавно и всичко потъва в мрак. Прозорецът е отворен и вехтото,изтъняло перде придобива причудливи форми под напористото командване на хладния бриз. А там, заобиколен от четирите напукани стени на малката, пожълтяла стаичка, е старецът – лежи в очакване на сетния си час, а в главата му ...

iva00

Prose » Short stories

2014-12-30T20:57:21+02:00 894

Звезди в очите 🇧🇬

- Искам широко отворени очи и помнете, наблюдавате изключителен, удивителен, топ талант - екзалтирано повтаряше режисьорът. - Погледът ви блести, устните са полуотворени в захлас, можете да ги докосвате с език, но да не виждам зъби, освен идеални – онагледяваше инструкциите си той. - Към финала енту ...

IGeorgieva

Prose » Short stories

2014-12-29T10:27:43+02:00 1.1K 7

Цената 🇧🇬

ЦЕНАТА
Пустата му любов. Какво ли не прави тя с хората. Не подбира млади и стари… Като легне в сърцето на човека и там остава… На сърцето не можеш да заповядаш. То не се бои от одумване и хорски приказки. Обича ли – обича…
Беше малко след полунощ. На масата в притихналата къща гореше свещ. До нея, с ...

dancheto65

Prose » Short stories

2014-12-29T10:23:28+02:00 944 3

Eлизабет. 🇧🇬

- Eлизабет. – Всяка нощ той бълнуваше това име.Майка му се бе притеснила - колко ли можеше да обича това момиче? Колко е силна първата любов? Коя бе тя, защо бе толкова специална за него?
Елизабет определено бе красавица, но не като онези. Онези изкуствените. Тя не слагаше почти никакъв грим. Не се ...

wer8w

Prose » Short stories

2014-12-28T13:59:11+02:00 760

Ловецът и девойката 🇧🇬

Тя се разхождаше по ситния пясък, който слънцето беше топлил през целия ден. Приливът тихо прииждаше, а луната, която се отразяваше в кристалната вода, сякаш плавно се изливаше на брега. Той стоеше на брега с ръце в джобовете и крачоли, запретнати до коленете. За миг той усети нежния ù парфюм като о ...

shisu

Prose » Short stories

2014-12-28T13:56:01+02:00 1.4K 5

Тайната (По действителен случай) 🇧🇬

Първият сняг обличаше земята в бяла одежда. Зимен вятър се разхождаше по улиците на малкото планинско градче. Небето беше посивяло. Цареше тишина. Сякаш целият свят бе замлъкнал в очакване. Сякаш зимата бе готова да прегърне нечия душа и да я отведе със себе си във вечността.
Но тя не беше готова да ...

Boyan

Prose » Short stories

2014-12-28T13:34:26+02:00 1.7K 1

Баба Вълчууца 🇧🇬

Баба Вълчууца иначе Вълчоовца, тъй я наричаха всички в селото. Беше стара, немощна и трудно подвижна, работлива и мила жена. Лицето ù беше прорязано с дълбоките бръчки на времето, косата не виждах, винаги бе със забрадка, очите някога тъмни, вече по-светли, кафяви, дребна, нагърбена и винаги се движ ...

EvaSapiens

Prose » Short stories

2014-12-28T13:28:06+02:00 695

Иван Иванич 🇧🇬

Иван Иванич
– не знам защо така го наричаме и кой му лепна това руско име, защото походката и излъчването му е на дневен лунатик, а не на руснак… Иначе се казва Иван Иванов, както хиляди други българи…
По-точно, той не прилича на тези стотици хиляди, той е различен, направо казано, той е един завърш ...

Volter

Prose » Short stories

2014-12-28T13:20:04+02:00 1.2K

Аз и най-добрият ми приятел 🇧🇬

Искам да ви разкажа за най-добрия си приятел.
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм ...

Mouse-Rat

Prose » Short stories

2014-12-28T13:10:00+02:00 2.5K 8

Аутсайдер 🇧🇬

Аутсайдер
(Трилър, +18! Да не се чете от хора със слаба психика!)
***
Хижата беше малка, но изглеждаше много приятна и уютна. Намираше се навътре в гората, на един невисок хълм, където се откриваше величествен изглед към отсрещната планина. Няколко минути младежите стояха загледани в прелестната око ...

donkooooo

Prose » Short stories

2014-12-28T13:07:36+02:00 1.6K 2 10

Горяни 🇧🇬

Гробище
като гробище - обградено с бодлива тел и както обикновено, до вековна церова горичка...
Всяка година за сбора „Прясна Неделя” под дебелите дъбови сенки се сбира всичкият народ от околията. Три деня и нощи песни пеят, хора играят, а децата наливаме с „ледено”!
Тук, за първи път чух, каба крал ...

Volter

Prose » Short stories

2014-12-25T16:45:49+02:00 1.8K 1

Сутрин в сърцето ми 🇧🇬

Само ти ми остана. И мирисът на кафе сред утринните слънчеви лъчи.
Седим двама с теб и се усмихваме. Май сме щастливи. Готови сме да посрещнем предизвикателствата на новия ден заедно - какво по-голямо щастие от това? Гледам те и се смея, толкова си красив - как отпиваш на малки глътки кафето си, как ...

liubomira97

Prose » Short stories

2014-12-25T16:07:58+02:00 946 1

Кръгът на смирените досегаеми 🇧🇬

Отвори с усилие очите си и се огледа бавно. Беше сам в малка бяла стая, захвърлен, отписан от живите. Чакаха го всеки момент да се пресели в отвъдното. Плачеше му се, а не можеше да отрони нито една сълза. Никой не влизаше при него и никой от близките му хора не го посещаваше. Наистина беше напълно ...

tanelia

Prose » Short stories

2014-12-23T21:32:31+02:00 1.1K 1

Кървавият живот на самотата, болката и срама 🇧🇬

УТРО!
Супер! Точно в "най-подходящото" време! Проклет да е денят, проклет да бъде и тъпият ми стар телефон!
Как изобщо забравих да изключа всекидневната си аларма за събуждане?
Е, така ли и иначе съм будна. Станах и изключих малката проклетийка и погледнах наоколо. Пред очите ми отново застана позна ...

EvaSapiens

Prose » Short stories

2014-12-23T21:29:37+02:00 982 1