Short stories - Prose

Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание 🇧🇬

Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание
Господин А. както обикновено чакаше автобуса след края на работния ден. С всяка минута спирката се пълнеше с други хора, които също бързаха за вкъщи. Едни се прибираха при съпрузите си, други при любовниците си, трети при родите ...

iboyadjiev

Prose » Short stories

2012-05-10T02:05:26+03:00 1.6K 5

НАТЮРМОРТ 🇧🇬

И Дъки беше художник…
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна… ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2012-05-09T15:23:31+03:00 783 1

Реките на Вавилон 🇧🇬

Реките на Вавилон
THE RIVERS OF BABYLON
Кратък увод.
Обект "Исхаки 14" е част от грандиозната програма на Ирак - чрез изграждане на модерно отводняване и напояване с водите на Тигър и Ефрат да превърне отново в Рай сега превърнатото в пустиня древно междуречие на Месопотамия. Намира се на около стот ...

petertpetrov

Prose » Short stories

2012-05-08T09:41:06+03:00 1.7K 3

Само това... 🇧🇬

На...
Цялата история и всичко случило се бе странно, но и обичайно като случка от неговия живот. Всичко започна от това, че неговите приятели не можаха да възстановят всички запаметени данни в повредения му телефон. Между загубеното бе и датата на един рожден ден. Обаче помнеше добре нейната зодия и ...

ВТ

Prose » Short stories

2012-05-06T22:48:22+03:00 1K 3

Рапсодия в синьо 🇧🇬

По пладне манастирът задряма. Листата на дъбовете се вкопчиха едно в друго, сякаш пръсти. Не пропускаха слънчевите лъчи. Сенчесто бе и в сърцето на Панчо, който ровеше с пръчица в пясъка. Линиите, които изчерта, напомняха думи, тежки като сираческа съдба. Погледнеше ли към зеления чадър над главата ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-05-05T20:16:17+03:00 2.9K 26

Среща 🇧🇬

Телефонът. Дори не поглеждам.
- Ало?
- Здравей, миличка!
Изтръпнах. Сърцето ми лудо заби, краката ми се подкосиха. Глас, толкова мил и запечатан в сърцето ми. Глас, нечуван толкова дълго. Кога минаха 5 години?
- Ели? ...

milichka1

Prose » Short stories

2012-05-05T16:25:37+03:00 581

С буца в гърлото 🇧🇬

Почувствали ли сте как корените ни теглят назад? Назад, в спомените...
Случи се преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато се разделяш с нещо мило и свидно за душата ти...
Като се пенсионираха, родителите ми се върнаха на село. С ...

galiakara

Prose » Short stories

2012-05-04T12:39:11+03:00 1.7K 6

Краста 🇧🇬

Сама. Пак сама. Все сама. Не така си беше представяла живота Сима. Не, че бе имала големи мечти и надежди, не. Но беше отраснала в добро и кротко семейство, където майка ù и баща ù вършеха всичко заедно, никой не предприемаше нищо, без да се посъветва с другия. Дори за елементарни неща, като това, к ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2012-05-04T12:10:03+03:00 1.5K 7

Обущарят 🇧🇬

ОБУЩАРЯТ
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна ...

korsar

Prose » Short stories

2012-05-04T12:02:57+03:00 1.1K 3

Когато сънищата станат реалност 🇧🇬

Винаги ми беше криво, когато със съпруга ми се разделяхме, дори да беше само за няколко дни.
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки че вече от десет години бяхме женени, през което време повечето женени хора ...

hristam

Prose » Short stories

2012-05-03T13:41:35+03:00 1.1K 2

Гост 🇧🇬

Дойде една привечер…
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах… ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2012-05-03T00:02:09+03:00 1.3K 4

миг покой 🇧🇬

Миг покой
Алексей седеше на скамейка в чакалнята на гарата и разсеяно се оглеждаше. За броени минути беше изпуснал предишния влак и сега голямо чакане му се падаше- сам си беше виновен. Винаги тръгваше в последната секунда.
Пи кафе в барчето на гарата, чете вестник, но вече нищо не му се правеше. Бе ...

tiha

Prose » Short stories

2012-05-02T10:02:54+03:00 1.1K 4

Джон Войд 🇧🇬

Джон Войд беше хубав мъж. Висок и строен, въпреки годините си, мускулите му все още опъваха леката памучната риза, докато се чешеше по темето. Този досаден навик му беше останал още от студентските години, когато с него изразяваше смесица от недоумение и искрен опит да схване за какво се говори, с к ...

Рима

Prose » Short stories

2012-05-02T09:25:04+03:00 1.7K 2

Петър Димков - Лечител и Будител 🇧🇬

(Този разказ спечели специалната награда в четвърта възрастова група от конкурса през 2012 г. обявен от - Гражданският инициативен комитет"Петър Димков")
Един истински разказ от Елена Георгиева
Преди много години през далечната 1886 година в един красив зимен ден , когато навън белите пухкави снежин ...

val6ebnica

Prose » Short stories

2012-05-01T19:37:47+03:00 2.2K 6

Бягството на просяка 🇧🇬

Изглеждаше зле в мръсните дрехи, които неизменно му подаряваха след някое квартално погребение. Имаше слабо, занемарено лице, почти наполовина скрито от вечните причудливи шапки върху главата. Всичко у него показваше самота, самота и немотия, но лицето му не бе тъжно, нито носеше белези от страдание ...

svdonchev

Prose » Short stories

2012-04-29T16:00:53+03:00 2.6K 6

Мадригал 🇧🇬

Пингвинът Мадригал беше малък, но кротък делфин. Мадригал още от малък беше израснал в семейство на разбойници и политици. Това беше докарало у него чувства на вина и скромност. Майката на Мадригал, Калиопа Бушнакова, и неговият баща, Калейдоскоп Петров, били странно семейство. Те носели различни фа ...

Iwostin

Prose » Short stories

2012-04-29T15:46:25+03:00 844

Двамата и после 🇧🇬

Днес не говорихме, не се и погледнахме. Той има много работа, аз имам много работа. Видяхме се чак в осем. Аз влязох да си взема душ в моята баня, той влезе да си вземе душ в своята баня. Апартаментът му беше голям. Понякога оставах там, дори започнах да си зачислявам и една баня. Апартаментът му е ...

stories-by-mila

Prose » Short stories

2012-04-29T00:48:46+03:00 1.2K 1

Депресия 🇧🇬

Безброй врати със заразени хора. Хора в инвалидни колички. Бременни жени с контракции. Кашляне. Държащи се за ръце семейства, приятели, роднини. Плачейки. Онзи специфичен мирис, който болниците притежават. Бели стени. Не виждам, не чувам, не усещам нищо от това. Но то е там. Знам, че е там.
Тихо е. ...

Dealux

Prose » Short stories

2012-04-29T00:23:05+03:00 910 2

Краставици, корнишони и други характерни за Месопотамия ландшафти 🇧🇬

Имало едно време едно корнишонче. Това корнишонче имало двама братя и три сестри. То самото било мъж. Корнишончето много обичало своето семейство. Неговите майка и бащи (тук уточняваме, че корнишончето разполагало със няколко бащи, поради причини, които ще изясним по-късно в нашата история) също отв ...

Iwostin

Prose » Short stories

2012-04-28T23:45:06+03:00 869 1

Пейка в парка 🇧🇬

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена пейка в градския парк като много други тук. Такива като мен има в целия град, а и в целия свят, предполагам. Толкова отдавна вече стоя тук, че дори не си спомням кога ме поставиха, някъде към средата на миналия век, може би. Толкова на ...

slan4ogled

Prose » Short stories

2012-04-28T00:41:28+03:00 1.3K 7

Такава му е природата 🇧🇬

- Наздраве!
- Наздраве! – вдигнах чашата си и аз, и го погледнах въпросително – Няма ли да ми кажеш най-после какъв е поводът?
- Исках просто да ти благодаря, приятелю, че през всичките тези години беше неизменно до мен. Каквото и да съм правил. А е факт, че какви ли не съм ги вършил...
- Да не се е ...

hristam

Prose » Short stories

2012-04-27T15:34:20+03:00 1.1K 4

Затворническа орисия 🇧🇬

Имало едно време един затворник... Той отдавна се отказал да вярва в приказки, понеже суровостта на живота го отрезвила рязко като удряне с огромна буца лед по главата, но... не знаел какво му е приготвила любовта. Казвал се Георги. Този затворник имал момиче на мечтите си. Усмивката ù била по-ценна ...

somita

Prose » Short stories

2012-04-27T15:27:08+03:00 661 2

Ловецът на охлюви 🇧🇬

Бях усетил мириса на цъфтящите череши, когато отново го видях. Вече две седмици всяка сутрин крачи запъхтян край реката с тояга в ръка. Избуялата коприва жули и през шушляковия му мръсен анцуг, с който не се разделя. Старите му маратонки са спечени от кал, защо ли да ги чисти, като на другия ден ще ...

lubara

Prose » Short stories

2012-04-27T15:04:57+03:00 1.3K 1

Триград 🇧🇬

След целодневния преход в планината вече най-накрая бяхме в Триград. Умората не попречи на желанието ни да се полюбуваме на това градче, така скътано в полите на красивите Родопи. Макар да се бе мръкнало, юлската жега не позволяваше да носим нещо повече от къси дрехи и усмивки по лицата. И така, съб ...

cryingangel

Prose » Short stories

2012-04-26T15:31:09+03:00 1K 2

За любовта 🇧🇬

За любовта
Вятърът беснееше и черните облаци бушуваха в небето. Диви светкавици го раздеряха, лееше се дъжд. Градушка като орехи се сипеше. Селяните се кръстеха мълком и молеха Бога да се смили над тях, над реколтата им - иначе глад. Вихрушката не спираше. Чу се писък и една жена се втурна в дъжда - ...

tiha

Prose » Short stories

2012-04-26T10:53:37+03:00 1.4K 15

Нож в джоба 🇧🇬

София през летните нощи е магическа. Трафикът е намалял, повечето хора, които биха те гледали изпод вежди ако вървиш по улиците с биричка в ръка, отдавна са заспали и са останали само онези, които по-скоро биха ти чукнали "наздраве"; по улиците се чува пиянски смях, хора се чудят от къде да си набав ...

NNY

Prose » Short stories

2012-04-25T18:05:13+03:00 1K

Секунда след дванайсет 🇧🇬

Целият ни род смяташе чичо ми за странна птица. Не го казваха директно, но по роднински събирания говореха за него полугласно и с известно снизхождение, както се говори за човек, който не е съвсем с всичкия си.
Беше часовникар и живееше сам. Когато бях малък, често се отбивах в ателието му, харесваш ...

hristam

Prose » Short stories

2012-04-25T18:00:06+03:00 1.1K 1

Герой 🇧🇬

Валеше проливен дъжд. Калдъръменият път, наводнен, се беше напълнил с кал и конят ми бавно и несигурно напредваше. Проклетото време винаги се разваля точно в най-неподходящия момент и усещах това с пълна сила, дока-то навлизах в Елантрис на фона на залязващото слънце. Добре че беше пла-щът да пази б ...

StunDamage

Prose » Short stories

2012-04-25T17:21:29+03:00 660 1 2

Не желание 🇧🇬

1
Напоследък не водя разговори, които изискват по-дълбинен емоционален израз. Затова избягвам всички разговори. В момента ми се иска да пристъпя тази установеност. Да споделя с някого нещо лично. Сега разбирам, че всъщност друго едва ли се губи, освен възможност, а тя не принадлежи. Нея просто я има ...

tsveti4ka

Prose » Short stories

2012-04-25T12:06:02+03:00 1.1K

Из мъртвите сибирски полета 🇧🇬

ИЗ МЪРТВИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА
Телефонът …
Познат мъжки глас пита:
- Можеш ли да прескочиш до тук?
Опитах се да увъртам, но…: ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2012-04-25T10:05:03+03:00 1.3K 1

Трябва да стигна навреме 🇧🇬

Стоя на спирката и чакам 136 да дойде. Чакам 15 минути. Цигара и половина мое време. Мерилото на дните ми. Артистите го мразят, защото им поставя срокове и граници. Аз го понасям, защото въвежда ред сред задълженията ми - закуска, работа, обяд, работа, вечеря, работа. Последната работа годеницата ми ...

fake2val

Prose » Short stories

2012-04-24T13:54:17+03:00 800 1

И по цигулката се стичаше кръвта му 🇧🇬

- Вълнуваш ли се, Хал? В понеделник летим за България - Елизабет се усмихна нежно иззад очилата си и извади от дамската си чанта самолетните билети.
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...

Довереница

Prose » Short stories

2012-04-23T10:11:29+03:00 1.3K 12

За кучетата и хората - Хъмфри 🇧🇬

Бабата въздъхна. Знаеше, че краят е близо, усещаше го. Чудеше се, какво ще прави с верния си приятел Хъмфри. Той, сякаш почувствал тревогата ù, се сгуши в леглото до нея. По телевиязията имаше детски концерт с Коледни песнички. Баба Василка се унесе и заспа.
Линейката забоксува в преспите. След няко ...

sld78

Prose » Short stories

2012-04-23T09:51:49+03:00 919

Малки изповеди 2 🇧🇬

Малки изповеди – 2 част
Разбрах, че съм била самотна, когато тръгнах на училище. Там срешнах приятелите си и разбрах, какво е да си обичан, да има на кого да дадеш любовта си, да бъдеш приет.
Нисичко русо момченце, до което ме сложиха да седна, заекваше и беше кротко и мълчаливо. Аз бях щура и палав ...

tiha

Prose » Short stories

2012-04-22T13:04:58+03:00 1.3K 3

Един съботен изгрев... 🇧🇬

Събуждам се. Обзема ме едно приятно чувство на безгрижност. Нали знаете, типично за съботен ден като днешния. Протягам се сънено. Неприятни хладни тръпки ме полазват веднага щом премествам уютната завивка настрана. Бавно се надигам от леглото и след миг босите ми крака докосват дървения под. Този пъ ...

slaveya98

Prose » Short stories

2012-04-22T13:02:07+03:00 949 2

Окъс(н)ели разкази-8 част. 🇧🇬

"Банска разкръстица"-комп. рисунка Б. Калинов
Малките три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка авджии…Те виждат, а ти - не! Отвсякъде ъглести зидове… Скрити в тях порти… И ти се иска да се скриеш някъ ...

kalin8

Prose » Short stories

2012-04-22T12:21:36+03:00 640 3

Авторът винаги има право(14) Магиите 🇧🇬

Авторът винаги има право
(14)
Магиите
Мила Мария,
Забелязала съм нещо много интересно в Испания през последните години. От понеделник до петък- хубаво време, слънцето те приканва навън с насмешка, защото знае, че твоят работен ден е дълъг почти колкото неговия и не можеш да мръднеш навън. Идва дълго ...

bojilova1

Prose » Short stories

2012-04-21T15:06:27+03:00 1.3K 11

малки изповеди 1 🇧🇬

Малки изповеди
Моята малка внучка спи. Толкова е сладка! Аз, разбира се, не съм безпристрастна. Още повече, че тя, по личното ми мнение, прилича на мен. Има моите зелени очи на вещица и същата черно- червена коса. Синът ми не е съгласен с мен и ми се смее и се мръщи на тези твърдения, но важното е, ...

tiha

Prose » Short stories

2012-04-21T10:55:44+03:00 1.1K 1

Рожден ден 🇧🇬

2 Септември 1996, Йоханесбург, Джермистън
Исках да спя и да не мисля за нищо, но не се получаваше. Главата ми бучеше, не беше главоболие... Само усещах напрежение, някаква натрапчива мисъл... и бавно ми се проясни какво притеснява съзнанието ми - фактът, че не зная една английска дума, а утре е първ ...

daisypatton

Prose » Short stories

2012-04-21T10:35:57+03:00 1.2K 2

ани 🇧🇬

Ани
Напиваше се за пореден път. Само това му остана. Млад беше – само на 33 – нисък – нещо, което винаги го беше измъчвало, слаб, направо спечен от алкохола и много работа, цигарите и безсънието. И от самотата, която го разяждаше, но нямаше да си го признае. Работеше, обичаше да работи и работеше вс ...

tiha

Prose » Short stories

2012-04-20T09:19:45+03:00 998 1