Short stories - Prose

Легенда за Иван-Асен 🇧🇬

София – 1963-та!
Мрачен, дъждовен, убийствено потискащ ноемврийски ден!
Невиждан за нашите представи протест на хиляди студенти!…
Грандиозна демонстрация пред американското посолство…
Повод: Иван-Асен Георгиев! ...

Volter

Prose » Short stories

2012-02-25T02:31:52+02:00 1.4K 1

Малкото момче в големия затвор 🇧🇬

Двеста години след като хората стъпиха на Марс, я бяха превърнали в точно копие н Земята. Същата природа – морета, гори... Вече имаше самостоятелни държави с правителства, други с диктатори... Имаше ги райските кътчета, но не липсваха и забравените от Бога места. Давид беше на едно от тези места. Ед ...

niatko

Prose » Short stories

2012-02-25T01:59:51+02:00 623 1

Междуполюсна коалиция 🇧🇬

Доколкото си спомням, всички бяха скептици относно апокалиптичния сценарии, по който щеше да завърши хронологията на човешката цивилизация. Немърливото отношение на Хората през годините беше причина за вземането на крайни решения, които щяха да оставят своя траен отпечатък. Историята е резултат от в ...

Stanislavson

Prose » Short stories

2012-02-24T17:55:47+02:00 930 1

Историята на един портрет 🇧🇬

На тръгване за София, дядо ми каза:
- На мен си кръстен, аз ще те издържам - всеки месец по 60 лв., толкова е пенсията.
Шейсет лева беше и заплатата на баща ми!
Поради нисък семеен доход ми разрешиха 27 лв. стипендия.
Всеки ден по два часа мия чинии в стола – икономисвам от храна 18 лв. ...

Volter

Prose » Short stories

2012-02-23T14:37:35+02:00 988 3

Поли и Силвия 🇧🇬

Поли и Силвия
Това се случи отдавна, когато още бях ски учител.
Бях в ски учителската стаята, когато няма клиенти за обучение и чакаме в стаята в Алеко.
Седейки си така, усетих непреодолимо желание да изляза да отида на пистата да се спускам.
Когато се спуснах до долната станция на "Романски", едно ...

eek69

Prose » Short stories

2012-02-23T14:15:28+02:00 1.3K 1

В мъгливото 🇧🇬

„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...

Eia

Prose » Short stories

2012-02-23T13:43:21+02:00 1.3K 1

Предупреждението 🇧🇬

Това беше последната им ваканция. И четиримата знаеха, че след нея няма да се видят в училище на другия ден, защото ученическите години бяха свършили. Дипломите бяха взети, приемът в университет беше факт, документите бяха подадени. Нямаше връщане назад. Щяха да навлязат в истинския свят и да се зан ...

wolf-soul

Prose » Short stories

2012-02-23T11:38:23+02:00 994 5

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Време…!
И мръсно!
И озлобено!
Няма вече с кого едно кафе да си пийна… ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2012-02-22T10:10:05+02:00 752 3

Владислава 🇧🇬

Владислава
Бях трети курс във "ВИАС", тъкмо бях записал след едногодишно прекъсване. Сега бях с хората от следващия поток. Едно момиче ми направи голямо впечатление Владислава.
Тя беше с кестенява, къдрава коса до раменете. На определена светлина някой от кичурите стават червени. Без да са боядисани ...

eek69

Prose » Short stories

2012-02-20T21:03:06+02:00 1.8K 2

Като изглед от морски бряг... 🇧🇬

Любовта е като изгледа от морски бряг...
възхищаваме се на сякаш безкрайната гледка,
без да можем да видим отсрещния бряг!
Любовта? Хм? Това е нещо като магия, нали? Е, това сами ще го решите, когато ви разкажа собствената ми история. Беше толкова отдавна... нека помисля, но все пак кой би могъл да ...

D-Iwanowa

Prose » Short stories

2012-02-20T20:43:12+02:00 947 2

Защо, мамо?!... 🇧🇬

Защо, защо това, защо онова... защо, мамо, защо, тате, бабо?! Митко беше навлязъл в оная досадна детска възраст на постоянното и дежурно ”защо?”. Ако нервите ти са опнати до скъсване от напрегнатия работен ден, то взимането на малкия от детската градина беше черешката на тортата, истинско мъчение и ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2012-02-19T18:49:22+02:00 1.2K 4

Последните думи на Апостола 🇧🇬

Станах рано, облякох се по градски, нахлупих си феса и тръгнах по Хаджигеоргиевата улица, защото беше по-пряко. Денят беше необичайно мрачен. Черни облаци бяха надвиснали над София, въпреки че беше февруарий месец. Градът беше тих - в тези размирни дни никой не смееше да излезе навън. Ако днес оттук ...

B1o1g1i1

Prose » Short stories

2012-02-19T12:59:58+02:00 1.4K 2

(за Ачо) Слепи момини сълзи 🇧🇬

(За Ачо)
"Слепи момини сълзи"
Живея на квартира в някакъв град в България, но работя в по-голям. Прибирам се в събота и неделя. Всеки Божи ден, пътувайки до работа, минавам покрай голям пазар с цветя, намиращ се в една пресечка на централната част. Трудно си намирам място за паркиране. Затова до офи ...

rygit

Prose » Short stories

2012-02-19T12:45:15+02:00 3.8K 2 8

Рижия 🇧🇬

Август 1962-ра - 38 градуса по Целзий!...
Целият гарнизон „набива крак” по разтопения асфалтов плац...
Предстои деветосептемврийски парад – демонстрация на нашата сила, мощ и сплотеност!
Покрай неблагоприятното развитие на кубинските събития е тягостно и напрегнато.
Тази вечер командният състав е на ...

Volter

Prose » Short stories

2012-02-19T11:57:58+02:00 811

Картината 🇧🇬

Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка – напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реалн ...

hristam

Prose » Short stories

2012-02-19T01:32:10+02:00 922 1

В името на любовта 🇧🇬

Температурите в Нигерия пак бяха надвишили 49 градуса, когато на бял свят се появи Якубо. Той беше един от рода Тхандиве. Хората ги наричаха '' обичащите'', а и Тхандиве значеше точно това. Но Якубо не отговаряше на името си, той беше различен. Още от малък се отнасяше зле с децата - дразнеше ги, об ...

iveto22

Prose » Short stories

2012-02-18T11:48:58+02:00 952

* * * 🇧🇬

Тишината в стаята се проряза с едно "Не мога бе, не мога, НЕ МОГА!", а после се чу тъп удар в стената с глава. Дам, Алиса беше застанала със забит в земята поглед и навярно отново водеше дуел с другата Алиса в себе си.
- Пак са се хванали за гушите. - промърмори под носа си пушещата гъсеница Абсолем ...

valli

Prose » Short stories

2012-02-17T19:17:38+02:00 1K

АКТА 🇧🇬

– Ако ударим некой с това дЪрво по главата, че умре ли?
– Па че умре.
…
Това беше диалогът между двамата, който някога дочух от някъде. И после цяла нощ сънувах ужасни кошмари.
Едно дърво се появява зад мен, както съм в тоалетната, и ме прасва по тиквата. И аз умирам, естествено. А после идват извън ...

меланхолик

Prose » Short stories

2012-02-16T23:52:29+02:00 1.7K 5

Спасение 🇧🇬

Братът и сестрата гледаха ширещото се пред тях опустошено поле. То беше сиво и мъртво. Някъде там бяха неразличимите от останалия пейзаж останки на доскорошния голям град. Той беше разбит от атаките. Преди беше гигант, препълнен с живот, но сега беше като изсъхнало мъртво цвете, чиито останки бавно ...

niatko

Prose » Short stories

2012-02-16T23:49:28+02:00 833

Зовът на едно дете 🇧🇬

Сякаш всичко беше замряло. Сякаш цялата материя и нейното движение бяха изчезнали. Нямаше нито време, нито пространство. Беше само той и смразяващата гледка, която се разиграваше пред очите му. Болката го пронизваше като шип, забучен в малкото му туптящо сърце. Крещеше и не спираше. Гърлото му беше ...

faraway

Prose » Short stories

2012-02-16T16:59:43+02:00 1.6K 5

Полигон "Корен" 🇧🇬

Армейско занятие - полигон „Корен”!
Взводът за разузнаване трябва да отцепи източната страна, откъм с. Иваново.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябва да отцепим черните пътища от случайно преминаващи животни и хора.
Имало е случай, когато човек си оре с магарето ...

Volter

Prose » Short stories

2012-02-16T16:47:20+02:00 1.2K

Отвъд чертата: Тръните на Бог 🇧🇬

Сушава беше годината след завръщането на Иван и Черньо на родна земя. Зърното едва стигаше да напълни половината от хамбарите Селото гладуваше, а Бог все се усмихваше зад облаците. Сякаш бе разлюбил земята. Сушата накара пръстта да хлътне, да се обърне към себе си, по челото и се образуваха пукнатин ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-16T16:30:41+02:00 1.9K 32

Пън 🇧🇬

ПЪН
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел! ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2012-02-15T20:27:56+02:00 814 1

Пистолет 🇧🇬

П И С Т О Л Е Т
След оперативката шефът извика един от инспекторите си.
- Радо, ти ли отговаряш по криминална за седми район – Студентски град?
- Да, началник! - Радон малко се поучуди на въпроса.
Е знаеше, че Пенев него харчеше напоследък. ...

fric65

Prose » Short stories

2012-02-14T21:06:48+02:00 1.1K

Бомба 🇧🇬

- Разбра ли за „бомбата”? - измърмори лейтенантът, тичайки нагоре по стълбите.
- Каква бомба!... - изправих се, изцеждайки мръсния парцал в кофата.
- В неделя е сватбата…
(Ще го „забърша” с парцала!...)
- … Ах-ха… ...

Volter

Prose » Short stories

2012-02-14T20:55:28+02:00 804 1

July morning 🇧🇬

July morning
След като си свърших работата сутринта на трийсти юни, отидох с колата си да взема приятелите си.
По принцип мислехме да сме само по мъжки четиримата, но в крайна сметка решихме да вземем също Алекс и Сандра с нас. Ето как стана това:
Първата ми спирка беше домът на Благо. Той живее с г ...

ilta-annikki

Prose » Short stories

2012-02-14T20:33:36+02:00 931

Една малка-голяма Мария 🇧🇬

Бях съвсем близо и видях как малкото момиче бърка в чантата на едрия мъж с побеляла коса. Момичето, разбира се, беше с мургав цвят на кожата - дете на улицата, парцаливо, рошаво, но с големи, красиво изразителни очи. Точно тази изразителност на очите го издаде, че се опитва да прави нещо нередно. Вс ...

duffmckagan

Prose » Short stories

2012-02-14T19:57:44+02:00 789

Отвъд чертата: Кражбата на къртицата 🇧🇬

Като окъпано дете, босонога, земята бе навлякла изтъкана риза. През тригодишното отсъствие на Черньо, за стопанството се бяха грижили Веселина и храненикът на Йордан Топала - Тони. Между двамата имаше сестринско-братско приятелство, което караше Тони, понякога да подигне ръка към лицето на Весето, з ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-14T10:31:08+02:00 1.6K 16

Неизживяната любов на едно момиче 🇧🇬

Сара
Това е история за едно момиче на име Сара. Тя живееше в малко градче край Бостън. Годините, в които учеше в нейното училище, бяха незабравими.
Още в първи клас тя едва не си счупи носа, а в трети ръката. Но това не беше толкова важно за нея след няколко години. Тя имаше на разположение само пет ...

rachoni16

Prose » Short stories

2012-02-13T23:00:08+02:00 1.8K 1

Автомат 🇧🇬

Автомат
Късна есен. Листата падаха като ранени войници и скоро дърветата останаха без армии – философски поетично се вглъбяваше в природната картина Радон и продължаваше да обобщава приключените случаи. Пишещата машина тракаше, като заводски стан. Шумяха канцеларски листи. Колега от неговата бригада ...

fric65

Prose » Short stories

2012-02-13T22:00:21+02:00 1.1K 1

Любов и насилие 🇧🇬

На 10-я ден от казармата, дежурният ми съобщи да се явя по заповед при командира.
- Искаш ли да заминеш в школа за сержанти в Кърджали?
- Не искам...
- Няма да те питам: защо?
- Благодаря!... Имам съображения... ...

Volter

Prose » Short stories

2012-02-12T14:00:46+02:00 1K

Кискинско време 🇧🇬

-Лудият, лудият! Бягайте! – провикна се Ненчо, пръв съзрял как Кискиня направо се изтърколи в прахта и то през джама на готварницата. Сетне чевръсто се изправи, отчупи една пръчка от изпречилата му се черница, тури я между краката си и запрепуска, все едно, че язди кон.
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...

Eia

Prose » Short stories

2012-02-12T10:26:16+02:00 1.2K 1

Авторът винаги има право(12) Прегръдката на таралежа 🇧🇬

Авторът винаги има право
(12)
Прегръдката на таралежа
Мила Мария,
Да, и в Мадрид е студено. Излязъл е един тънък вятър, пронизва ушичките, като излезеш от метрото. Вчера прочетох в един от ежедневниците, че Иберийският полуостров се е превърнал в Сиберийски, от Сибир. Е, малко е преувеличил журналис ...

bojilova1

Prose » Short stories

2012-02-11T14:16:50+02:00 1.1K 8

Отвъд чертата: Завръщане 🇧🇬

С малкото френски думи, които бе научил по време на пленничеството им, Иван Тюркеджията успя да изпроси брашно и дървено масло от докерите по пристанището. Заедно с Черньо, с малко вода замесваха тесто, което запичаха. От приготвените тестени изделия даваха на надзирателите на мината, срещу някоя др ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-11T13:30:36+02:00 1.6K 13

14 Февруари: Писмото 🇧🇬

14 Февруари
Част 5: Писмото
"Скъпо момче от сънищата ми, така и не успях да приема факта, че всичко е било просто един сън. Аз все още вярвам в онези топли, кафяви очи, които ме гледаха толкова нежно в онази февруарска вечер. Аз все още се надявам, че един ден пътищата ни отново ще се пресекат и аз ...

candy_girl_13

Prose » Short stories

2012-02-10T22:19:58+02:00 926 2

Последно "Сбогом" 🇧🇬

Гледаше го в очите. В красивите му очи, в които преди тя виждаше онова игриво пламъче, което ù напомняше, че той я обича. Сега погледът му бавно изстиваше, очите му се изпразваха и всичко изчезваше с бавна, болезнена скорост. Лицето му образува крива усмивка и, въпреки скритата омраза, която се съдъ ...

liubomira97

Prose » Short stories

2012-02-10T22:08:15+02:00 932 1

Отвъд чертата: Пепелна свобода. Отсъствие. Задушаване 🇧🇬

Едва шестнадесетгодишен, Черньо, Топаловият син, бе останал сирак. На ръцете му се падна земята, сякаш дете за отглеждане. Научи се да припечелва, като поработваше из селото. Издържаше и омъжените си шест сестри, като им пращаше по някоя пара от спечелено. Но самотията е трудно нещо. Земята иска чет ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-10T18:26:36+02:00 1.5K 6

Отвъд чертата: Прегръдка. Прошка. Последни стъпки... 🇧🇬

Главата на убития стражар се бе смалила в мъглевината от изстрели. Поклаща се, сякаш пречупен карамфил. Сопи и коси образуваха камара пред кръчмата. Предали се, селяните вървяха след арестантите. Гроздана се люлееше от напора на войниците. Разнасяха се клетви и офицерски заплахи, примесени с псувни. ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-02-09T14:01:56+02:00 1.8K 13

14 Февруари: Здравей, Любов... 🇧🇬

14 Февруари
Част 4: Здравей, Любов...
Беше сутрин. Навън беше студено, но в душата ú грееше слънце. Тя заспа с мисълта за него и се събуди със същата мисъл. Беше се влюбила в момче, чието име не знаеше, но ú предстоеше да разбере от картичката му. Взе я и зачете:
"Здравей, Любов! Да, сигурно се чуди ...

candy_girl_13

Prose » Short stories

2012-02-09T11:34:17+02:00 835 2

Усещане за живот 🇧🇬

Книгите около мен винаги предизвикват странно усещане!...
Откъсването от тях е равнозначно на спряло дихание…
От тяхното присъствие околният свят придобива особено излъчване…
Думите са недостатъчни, за да се опише подобно състояние на духа…
Надявам се, всеки свързан с книгите, без усилия да ме разбере. ...

Volter

Prose » Short stories

2012-02-08T23:53:53+02:00 1.3K 2