Short stories - Prose

Ключ номер 5 🇧🇬

И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2012-05-26T16:29:27+03:00 1.5K 9

Крадец 🇧🇬

– Кой ми е ял от храната?!
Викът, подобно на изплашен птичи крясък, прониза утринната тишина. Произнесеното обвинение на що-годе сносен британски с подчертан балкански акцент, в мезонет с осем човека под наем, заврян на нула градуса Гринуич дължина; пресичаща ниско реномиран Лондонски квартал – проз ...

mitval

Prose » Short stories

2012-05-25T13:56:07+03:00 1.3K 9

Дори по-добро от истинско нещо 🇧🇬

Дори по-добро от истинско нещо
Гледаме се в очите. Нищо, че е поне една глава по-висок от мен. Мисля, че се изчервявам, а много ми личи. А той се смее – устните му образуват най-очарователната усмивка, а в очите му има дяволито пламъче. Сърцето ми бие лудо и имам чувството, че този ритъм се предава ...

radost92love

Prose » Short stories

2012-05-25T13:49:16+03:00 957 1

Точката цел - криминално 🇧🇬

Какво означава да ти "лепнат" епитета "сладко момченченце"?. Според мен е трудно да се каже, защо хората предпочитат някои деца да ги обозначават като такива или онакива. Така да се каже, те си приличат. Но ние, със своя поглед, виждаме някакви разлики, които се раждат от нашите преживелици или спом ...

suhache

Prose » Short stories

2012-05-25T13:44:21+03:00 961 1

За мен Бог е... 🇧🇬

Спомням си времето, когато бях малка и прекарвах ваканциите при баба. Беше декември. Наближаваше Коледа. Снегът нежно бе прегърнал земята и я пазеше от студения вятър, а аз, сгушена до печката в скута на баба, наблюдавах падащите снежинки и слушах нейната приказката...
“ Едно време, преди много, мно ...

Ростислава

Prose » Short stories

2012-05-25T13:39:21+03:00 1.4K 1

Прашинка в окото 🇧🇬

Тя беше много силна. Как веднъж не се огъна от нещо тази жена!?! Съдбата не спираше да сипе едно след друго изпитания от горе ù, а тя думица не обелваше. Поемаше от небето, каквото ù бе отредено и то майсторски и после си го носеше кротко, без да се оплаква, но винаги гордо - с високо вдигната глава ...

contessa

Prose » Short stories

2012-05-24T14:29:20+03:00 1.1K 7

Страст и смокини в края на лятото 🇧🇬

Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...

contessa

Prose » Short stories

2012-05-23T13:28:42+03:00 1.3K 2 27

Розалия и момчето 🇧🇬

> Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...

gudman

Prose » Short stories

2012-05-23T13:23:23+03:00 889 1

Лечителят 🇧🇬

- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...

krashkov

Prose » Short stories

2012-05-23T13:03:58+03:00 983 2

Инияна 🇧🇬

Инияна
Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.
" – В теб има повече женско, отколкото мъжко – започна Камен – затова ти по-добре разбираш жените от мен – не знам, сигурно ...

Раш

Prose » Short stories

2012-05-22T22:37:57+03:00 1.1K 1

Танцът на водата 🇧🇬

Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали ...

just-inlove

Prose » Short stories

2012-05-22T20:08:37+03:00 1.1K

Земетръсни размисли... 🇧🇬

Охлювите
Съседният до мен имот е обрасъл с трева и бурени!...
При дъжд и слънце оттам ме нападат армия охлюви – унищожават цветята ми...
Сутрин ги събирам и хвърлям на съседските кокошки – изяждат ги до шушка.
След земетресението също преваля, заранта грейна слънце… ...

Volter

Prose » Short stories

2012-05-22T20:04:09+03:00 910 4

Кукла 🇧🇬

Вървим през площада.
Двамата.
Дядо и внучка.
Подскача около мен, играе на дама по плочките.
Навлизаме в улицата и изведнъж ме дръпва за ръката. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2012-05-22T20:03:46+03:00 1.1K 3

Класьор за мечти (Из „Опушено небе”) 🇧🇬

Двойната леща на лупата на Соломон чупеше светлината. Лъвовете върху сантимите пъчеха гърди с гордостта на гравюри, изписани в петербургските печатници. Разклащаха жълти, червени или виолетови гриви. Зъбеха се на събирача на марки. Щипците на филателиста ги улавяха за опашките и грижливо, сякаш живо ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-05-22T19:59:36+03:00 2.6K 31

Пеперуди от хартия 🇧🇬

Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих ...

Mist

Prose » Short stories

2012-05-22T10:41:30+03:00 2K 3

Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка 🇧🇬

Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него; когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват. Три улични кучета, жълто, черно и мръсно бяло, са се п ...

lubara

Prose » Short stories

2012-05-20T15:57:45+03:00 1.9K 7

из "Печен картоф" 🇧🇬

Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...

dimitrina-sabcheva

Prose » Short stories

2012-05-20T15:47:55+03:00 1.1K 3

Нейната картина 🇧🇬

Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...

viki-dimitrova

Prose » Short stories

2012-05-20T09:40:48+03:00 1.9K 6

Роза 🇧🇬

Тя претърпя бури, ветрове, но остана непоклатима. Жарко слънце я изгаряше, друг път проливни дъждове се изсипваха отгоре ù. Понякога мислеше, че няма да издържи повече и ще се прекърши. Понякога волята ù отслабваше и страховете ù я превземаха. Но тя чакаше. По-добрия ден…
Спомняше си как като малка ...

albaJ

Prose » Short stories

2012-05-19T02:13:33+03:00 1.3K 1 1

Прозорецът 🇧🇬

Вдъхновено от фотографията „Коте зад стъкло” на Ирето
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...

zelena

Prose » Short stories

2012-05-19T01:57:47+03:00 2.4K 61

Окъснели разкази - 10 част. 🇧🇬

Втората част на този разказ.
Рисунката е на Евгений Иванович Чарушин - "Болтливая сорока"
Б.
Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!
Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кр ...

kalin8

Prose » Short stories

2012-05-19T01:05:57+03:00 666 3

Една приказна звездна нощ 🇧🇬

Една приказна звездна нощ
Лятната нощ легна уморена над градчето, клепачите ù натежаха, косите ù се разпиляха по улиците, а мътните светлини на фенерите опитваха да покажат на минувачите пътя. Градът още шумеше, смущавайки съня ù. Забързани, хората бяха забравили за смяната на деня и нощта. Лутаха с ...

just-inlove

Prose » Short stories

2012-05-19T00:59:48+03:00 1K

Сбъднати желания 🇧🇬

Калоян се качи високо в планината и тръгна по една обрасла с треволяци пътека. Не след дълго намери това, което търсеше – пуста полянка. След като се увери, че наблизо няма други хора, коленичи и започна да комуникира с някаква негова си висша сила. Нищо друго не му оставаше, понеже не беше вярващ х ...

Heel

Prose » Short stories

2012-05-19T00:54:11+03:00 1.1K 1

Среща 🇧🇬

Среща

Enika

Prose » Short stories

2012-05-17T10:30:28+03:00 1K 5

Привечер след Задушница 🇧🇬

Да си призная, май не съм си в ред. Направо от дежурство, уморен и мръсен, както съм с униформата и тежкия сак, стиснал букетчето с есенни цветя в ръце, се влача по разбитото шосе към едно страшно за мнозина място. Още помня как в моето детство гробищата бяха откъснати от квартала, самотни в безбреж ...

swetew

Prose » Short stories

2012-05-16T16:23:03+03:00 2.3K 4

Завръщането на Вотан 🇧🇬

Завръщането на Вотан (или - Как Вотан е станал бог)
(Художествена легенда)
Вотан беше най-малкият син на Велме, а големият му син се казваше Вили, средният – Ве. Те живееха в красива просторна дървена къща, разположена в древен дъбов лес. В тази дъбова гора излязоха сега тримата сина на Велме да изв ...

Лесничея

Prose » Short stories

2012-05-16T11:21:43+03:00 1.7K 1

Ехо от джендема 🇧🇬

Двоумих се и то не малко…
Да ида ли, да не ида ли?
И ми се искаше и ми беше обидно…
Но тръгнах…
Чакаше ме път. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2012-05-16T11:20:30+03:00 996 3

Опушено небе 🇧🇬

Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...

azura_luna

Prose » Short stories

2012-05-15T12:36:14+03:00 2K 31

Монсеньор Биенвьоню от Тулуза 🇧🇬

Монсеньор Биенвьоню от Тулуза
Тежестта на омразата бе по-силна от дебелите решетки, които деляха крехкото тяло на Мишел от външния свят. Беше като гниеща рана, чиято отрова бавно, но сигурно пъзли из тялото, следвана от отчайващ студ, сковаващ костите. Нямаше лъч светлина, който да я прокуди, нито н ...

pandorum

Prose » Short stories

2012-05-15T11:07:55+03:00 1.4K 2

Беднякът 🇧🇬

Първа глава
Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му изл ...

PLASHKOFF

Prose » Short stories

2012-05-13T21:12:46+03:00 1.2K 2

Сърце 🇧🇬

Ето ме в празната поликлиника, ето ме, вървя по празния коридор – всичко е толкова бяло и безлично, толкова чисто, чак на въздуха му липсва миризма. Бегло си спомням колко много мразех болниците преди реформите, всъщност бегло си спомням какво е да мразя – толкова много чувства ни отнеха с поставяне ...

Морещица

Prose » Short stories

2012-05-13T18:26:20+03:00 1.3K 4

Когато говори любовта 🇧🇬

Заваля. Небето плачеше, а сълзите му падаха безпомощно като изтръгнати. По това време хората спяха, прегърнати от уюта на меките завивки. Само те – два погледа, които вечно се търсят, но нивга се не срещат, само те - две кървящи сърца, две души, безвъзвратно изгубени, бяха отхвърлени от топлината, г ...

Josette

Prose » Short stories

2012-05-13T16:24:43+03:00 990 2

Окъс(н)ели разкази-9 част 🇧🇬

Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То… аз си имам вина, но… Донякъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото, което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите слънчеви дни… Ама все пак, у дома ...

kalin8

Prose » Short stories

2012-05-13T15:21:24+03:00 715 5

Есенно утро 🇧🇬

Сега е есенна дълбокосиня сутрин – звуците са приглушени. Пастелните цветове на небето напомнят платно на своенравен художник с пламенна душа, нахвърлил непринудено поредния етюд. Птиците са притихнали, чува се само диханието на топлия бриз. Искам да се разтопя в тази тиха прохлада. Желая да се прер ...

Tifaret

Prose » Short stories

2012-05-13T14:20:33+03:00 1.1K

Битови неуредици 🇧🇬

След като завършихме института, двамата с гаджето ми се наложи да заминем да работим в друг град. Беше едно малко, скучно градче, но ние се чувствахме истински късметлии, защото имахме възможност да работим заедно, а освен това ни осигуряваха и квартира.
Не беше кой знае какво – най-обикновена гарсо ...

hristam

Prose » Short stories

2012-05-12T21:10:00+03:00 1.1K 6

Спомен за усмивка 🇧🇬

- Хей! - опитвам се пак да достигна до теб. Поглеждаш ме за миг. Болка. Толкова е болезнено, всеки път, но аз продължавам. Мисля си, че не мога без да те видя дори за миг. Отново боли.
- Хей! - за секунда и тишината пак изпълва мястото между нас.
Поглеждам към небето, сиво и мрачно, носещо невидима ...

loreto0o

Prose » Short stories

2012-05-12T20:45:35+03:00 1.1K 1

Дълбоко скрита тайна 🇧🇬

Как щеше да дочака утрото? Венета седеше в тесния кухненски бокс с чаша кафе пред себе си. Отвори втората кутия цигари. Погледът ù се рееше през прозореца. Апартаментът беше на шестия етаж и имаше хубав изглед Стараеше се да мисли за нещо друго, не точно за утрешната среща, но не можеше. Трябва да с ...

galiakara

Prose » Short stories

2012-05-12T20:20:51+03:00 1.2K 2

Спомени за пролетта 🇧🇬

Алберт обичаше да бъде самотен. Може би за това обожаваше да чете Рилке. Отчаяната хладна страст на австрийския поет го изпълваше с печал винаги когато сядаше да се наслаждава на някоя книга със стихове на олющената дървена пейка в малкия парк край река Сона.
Излизаше винаги рано следобед, когато шу ...

pandorum

Prose » Short stories

2012-05-11T12:04:15+03:00 1.7K 2

Омразата 🇧🇬

Нямаше име. Не знаеше кой е. Не помнеше нищо. Единственото нещо, за което мислеше в момента, беше белега на дясната му ръка. „Какво беше това?“ не спираше да се пита. Никога не беше виждал такова нещо през живота си. Или пък беше... И той не знаеше вече. „Ако можех да си спомня нещо, поне името си.. ...

xpired

Prose » Short stories

2012-05-10T17:32:48+03:00 1.3K

Омърсена любов... 🇧🇬

Срещата им беше неочаквана. Не бяха се виждали най-малко петнадесет години, от времето, когато се омъжи за Емил...
Израснаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разг ...

galiakara

Prose » Short stories

2012-05-10T02:21:57+03:00 1.6K 7