КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...

Сами във джобче, камъчета две
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...

Неспокойно тиктака
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок. ...

Преднощ.Венера пак е тук.
Нали под знака й съм роден:
хоризонта е останал без звук
в кървава жарава пред мен.
Бих искал да ти се извиня! ...

Лудият рисува що сънува,
в сенките открива светлина,
силуетите живот живеят
и танцуват по невидима стена.
Не съзнава, че магия ...

Ежедневки 136
1. Маскирах се, като перфектния мъж... и жените пак ми откриха недостатъци...
2. Напих се, като свиня... и показах истинската си човешка същност...
3. Не страдам от болните си амбиции... другите страдат...
4. Фен съм на женските дрехи... когато са мой размер... ...

Лъжа си ти, заблуда,
макар красива пеперуда,
но отровна
и коварна!
Очи ти правиш мили, ...

Звучи почти като обида,
речта на този шарен свят:
по Коледа и по Великден –
един и същи маскарад.
Предимно фалш е, общо взето, ...

2024г.

РАЗГОНЕНАТА КУЧКА НА ВСЕМИРА
Дали защото Поезията
е разгонената кучка на Всемира,
дали защото вековечната й пещера
поетите за крамоли ...

Въпреки, че сме последни
на терена на Шенген,
от години - много бедни,
с пообъркан явно ген,
тук Бай Ганьо… оцелява! ...

Как искам
Как искам снегът да се сипе,
за всичко на теб да простя!
Душата ми пак да открие
оная красива мечта! ...

Кълнеш се, че си мой, а всъщност те нямам.
Въобще не виждам теб, а пропаст голяма,
В която ме накара да скоча от раз,
Обеща ми дюшек, а чува се “тряс!”
Ти ме засили в тая яма проклета ...

Зимска зима је коначно почела,
Цела ће бити веома занимљива.
Дрвеће је прекривено снегом,
А снег лети са неба.
Птица седи и греје се у рупи, пало је много снега, време је хладно, ...

М А Я Ц И
Интуицията е най-близкото разстояние
за душата до реалността на аксиомите-
устрем Божествен от ювелирно внимание,
храм измуруден от никнещи спомени... ...

И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три, ...

Циганка дребна ме спря на паважа,
ръката ми хвана и занарежда с тих глас:
"Чакай како, ей тук ша ти кажа, за всичкото де иде
и магията дет са ти сторили близо до вас!"
Погледнах я с насмешка и ѝ рекох: ...

Оставих на врабеца трохи на перваза.
Шепа трошици… срещу живот!
Молих се за приятел. За негово здраве.
Но с гълъба вчера си тръгна…
Защо? ...

А броените дни се изнизаха неусетно. Лу хубавееше, стана спокойна, усмивката не слизаше от лицето й. Наистина очите й ме гледаха с някаква преданост. Вечер бяхме на верандата, замечтани всеки по своему.
Завъртях се един ден около хижата. '' Гривната е под голям мрамор, преди вратата,... откопайте я ...

Лили бързаше много. Подреждаше масата, като вземаше по няколко неща от кухнята, но все пак не успя да оправи всичко навреме.
- Ехоо... Лили, прибрах се!
- Идвам, Емо! - викна тя и с разтреперана ръка постави чашата за вино на масата.
Приглади косата си, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои, дока ...

Прекрасна е тази привичка
да чоплиш къдриците с пръсти.
На устните меката сричка
зарових в косите ти гъсти.
Притихнал – като сред монаси, ...

Дъждът щом обърне на сняг,
изваждам от шкафа палтото.
Как втръсна ми тоя пуст мрак –
под лампата денем, в леглото
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак ...

Ще бъда винаги до теб,
дори когато няма вече да ме има.
Ще бъда малкото парченце лед,
в осанката на влюбената в тебе зима.
В дъха ти пара ще се завъртя, ...

БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ
… защо ли тъй светът освирепя – не смогнах и до днес да осъзная,
забива се във мен – като скрипя! – нелепото предчувствие за края,
защо се трепем в глупави войни, защо един на друг си правим мръсно,
кой нашите надежди подмени – мечтите ни за Обич да възкръснат? ...

Достатъчно имам от всичко.
Стига ми щастието,
дето е в хората, които обичам.
Стига ми времето,
дето е в дните, които свои наричам. ...

На лицемерите
Замълчи
Запад –
алчен,
зъл ...

Бикините ти от дантела
с размер са на рибарска мрежа,
и в тях така си ме оплела,
а до мене, гледам, Пешо,
Митко, Румбата, Иван, ...

Тъй както се търкалят заоблените думи
попаднах аз пред малките крачета.
Едно детенце взе ме, а после ме целуна
и ме прибра във джобче на райета.
Там имаше и други мъници най-различни. ...

Целувката 2
Поех пеша отново пътя към дома
в селцето малко сгушено в планина.
Пак отворих си сам пътната врата
и спомних си за дядо и баба, за някога! ...

Отново си отчаян и сломен
и идваш с мисъл тежка, да се гръмнеш.
С любимата жена бъди тандем
и гледай ти, как нежно да прегърнеш.
Бъди до нея често, смело ти, ...

Н О В О Т О В А Р В А Р С Т В О
"Поради липсата на спокойствие
нашата цивилизация се изражда в ново варварство."*
Какво далновидно пророчество
за нашето днескашно настояще? ...

Моя малка, моя ненагледна.
Днес навърши ти едно лето.
Слънцето, щом в тебе се огледа,
грейна и дари те с лъч – крило.
Да летиш над облачни простори. ...

Бурята на Шекспир изкарва наяве
фалша на неговите герои,
а днескашното, наше, фалшиво съвремие
генерира природните буреносни устои.
Свят започва, да ми се вие, ...

Кафявото не винаги е шоколад...
и носи странен аромат!?
В живота не винаги радост носи
туй що не задава ти въпроси.
И черното не е само траур, но и мода. ...

Още един забравен демо запис.

Линкин Парк- "Тя не можеше"
Албум "Hybrid Theory"( 20-th Anniversary Edition)
(Няма да мине много време, докато всички разберат)
Виждал съм я да се усмихва...
Слънчевата светлина озарява я,сега... ...