Имаше време...
когато ми липсваше
Имаше време,
когато по тебе тъгувах
Когато те чаках със трепет ...

Боля, отмина, после пак боля –
животът е неравна броеница.
Мечтаех ли, сънувах ли в нощта –
една сълза обля една зеница.
Виновен съм или не съм, не знам, ...

Събирам надежда.
Зрънце по зрънце.
Всеки ден.
През нощта
луната ги полива.

Пролет. Слънце и цветя,
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен, ...

Ангел от небето слезе,
слънце хубаво за мен,
ти спаси ме от бездна,
бях бодър и успокоен!
Стопли ме, мило дете, ...

Композитор и пианист - Дарина Дикова.

Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...

ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...

Why can't I stop
all those feelings, these thoughts?
Was my heart meant to be yours?
My mind is playing tricks,
As memories hang from the abyss, ...

Времена менят се, хората във тях,
българката носи красота и смях
и държи живота в двете си ръце,
с обич го загръща от едно сърце.
Нежност и утеха, майка и жена ...

Общество, икономика, култура, взаимоотношения се разпадат пред очите ни, въпреки отчаяния опит на управляващите да решат проблемите на съвременния свят чрез идеологически натоварени намерения и абсурдни свръхзаконодателн инициативи. Когато вникнем в Писанията, ще разберем, че всяка една от характери ...

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Малко е на нафталина грамажът ,
а гузната съвест за трима е. ...

Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...

НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА ДРУГОТО СБОГОМ
Щом си тръгна, ще знам, че е време
да разкажа каквото научих.
Всяка болка познавам и тремор
на бедняк, и на бродещо куче, ...

СЕДЕМ ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри, ...

Келнер, донеси ми тишина.
Плати на музикантите. Пусни ги!
Включи и платата във моята цена.
Две чаши,моля! Пия с мойто име!
С него често пия и мълча. ...

Барабар е Петко със мъжете,
но за мъж не го броете.
Ни на ляво заминава,
а пък инак взима-дава.
С новата ориентация ...

Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала, ...

ОБРАТНО БРОЕНЕ
Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо, ...

Реклама на някакво предаване. Водещият грижливо подчертава, че това е продукт на „БееНТе“…
Звучи така… инглишно.
Макар на български да е БъНъТъ. Или поне БеНеТе…
Ама иначе си е… Модерно…
Впрочем, кой, кога, как отмени ЗВАТЕЛНИЯ падеж в езика ни? ...

МОЛЯ ТЕ, СТЪПВАЙ НА ПРЪСТИ!
Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет. ...

Стари спомени ме лашкат
пак в “онези” времена:
Как - със куче и калашник
пазех нашата страна
от славяните - на запад ...

Кога ли ще намери брод душата,
кога ли до убежище ще стигне?
Една любов, гореща, нейде чака,
готова в мощна буря да изригне.
А колко знаци още ще ми трябват, ...

Очите ѝ бяха студени -
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...

Последен звън…
Дали да вдигнеш
чудиш, питаш се сега.
Чакам вън
да ме настигнеш, ...

Зная, тя е!
Жената с главна буква!
Зная, че не знае,
но избрах я аз за булка!
И ходя със затворени очи, ...

Безгрешната светица поучава
и с люти клетви грешниците гони
с амбицията на луда крава
под напора на праведни хормони.
Тя знае всичко, как е и защо, ...

България като въздишка,
България с разплакан взор
и с политическите мишки
възходът роден е позор.
Предателите управляват ...

-3-
Познавам моите посрещачи
от написаното в сайта от Крамер,
с които в един отбор ще бъдем играчи
на Истината за Сакралните Правди. ...

Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.
Как нявга с кирка и лопата ...

След минути денят си отива и изгряват звездите...
- Моля - пророних
- Петро, Артемис е, къде си
- В къщи съм, случило ли се е нещо - попитах
- Не нищо, просто питам - ми отговори ...

Когато тръгнах на път
Нямах нищо във джоба
Нямах даже мечти,
нито розови сънища
Когато тръгнах на път... ...

Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.
И все да потъва в манна небесна.
Лъжата пипалата протяга и въжето
гърлото стяга. Защо бе, Народе.
Сълзи давят душата... ...