Очите ми са два ириси цветни.
Говоря без думи -
изгрява в тях пъстра дъга.
С теб оживява всяка минута.
Запечатано време в забавен каданс. ...

„Още една баба се изказа неподготвена!”
/Пост в интернет/
Кашлам, кретам преко сили,
срещам внучката си Лили!
Строго гледа и ме спира, ...

Първи снежец – нежен прашец,
в очите ми сълзи стопяваш.
Мургав врабец – млад хубавец,
влюбено, с теб заиграва.
В бяло лице, в бели ръце ...

Листа златисти.
Покрили в корените лято.
Вали. Сълзи лъчисти.
Сутрин бледа.
Още ми се спи. ...

Живеем в шумни времена, в които тишината, покоят и безмълвието са еквивалент на скука и досадност. Заобиколени сме от нестихваща медийна суматоха, която постоянно се натрапва в ежедневието ни като неканен гост. Всяка втора публикация или статия търси сензация, като прикове вниманието ни със заглавие ...

– Научил си че щъркели гнездото
строят на стълб висок, край селски път.
– Защо? – те питам. – Сигурно, защото
спокойно е и къщиците спят,
дори и денем, всичко е замряло. ...

Знаех, че някога ще пиша за тебе,
но чаках да ме посети вдъхновение.
В първия миг, когато те видях като бебе,
изпитах силно чувство на преклонение
пред божественото, явило се пред мен - ...

Омаляхме всички да търпим Цинцъра, така де, всеки си плаща кафето, ама искахме малко по-радушно отношение, в къщи си имаме намръщени и все недоволни. И една и съща интериорна подредба, жената прибрадена със забрадка за да не виждат ролките по косата й, малко поразвисен пеньоар, колана му едва я опас ...

Трудно е!
Почти невъзможно,
да живееш без смисъл.
Всичко е толкова тревожно.
Всяка мисъл, ...

свободата -
арестувана - а
сетне - и линчувана
а
робията - освободена ...

кой кого уби
за да е първи
първи кой уби
Мъст, след мъст, след мъст…
Огледално хайку от по пет срички, с две заглавия; средният стих може да се отнася и към първия, и към третия стих.

Снежинки се гонят, танцуват и падат,
целуват ни нежно, след миг се топят.
Красива е зимата, всички се радват,
украсите улични ярко блестят.
Елха на площада, накичена щедро ...

Замръзвам в тъмно блато… спря ме котва
от двеста счупени мечти без смисъл.
Пленява мракът мойта мисъл
в продънена, ръждива лодка.
Каквото и да става – пак ще стане, ...

[Verse 1]
Вървях загърбил тежкия ден,
по улица шумна и тясна.
Денят се спускаше бавно,
и в гърдите се скри самота. ...

Виждали ли сте се в огледалото -
с усмивка зла, ала - съзнателно...
Насила опитах веднъж, не бях аз
и извърнах отвратено глава...
Съвсем не помня, кога зла съм била, ...

Тъпотия управлява
ли, затрива се държава
и на външни плячка става,
запокитена в забрава.
Тъпотия въдворява ...

Минало в бъдеще време
е когато сегашното вземе
всички моменти възможни
и делата, докрай неотложни.
Щом утре започва от вчера, ...

Сънувах слънчогледи в лятно време
и ясното небе, кристално синьо,
как плуват в него облачета бели
и вятър запилян в косите ми игриво.
Сънувах, но знаех, че е само сън, ...

Приижда морето, потръпват
във моите зимни зеници
отмити от вятъра стъпки
и ято умислени птици.
Тъгата, заголила рамо ...

"ЛОШ КЪСМЕТ"
Можем да създаваме нови принципи
от всичкото добре забравено Старо,
но същността на Битието е вечна и неизменна
и такава ще продължава,да си остава. ...

Пътуване през шум и тишина.
Реалност търси будна светлина.
" Довиждане " сплотява се с " Дочуване " .
Надеждата далеч е от преструване,
мечтите се осланят на съня. ...

Съвършенството си има своето лице
(всъщност, те, лицата, са безчет)
То е крехко, сякаш изрисувано с перце,
но не търси го в творчеството на поет!
И въобще, в създадено от хората, ...

Глава седма
„Тогава адът се отвори и погълна всичко живо, що беше там!“
Мигел Уртадо, „Триумфалната арка в пламъци“ - април 2133
Париж - неделя, 5 май 2103
Площад „д-р Роже Рокар“ все повече се изпълваше с народ. През все още не разкъсаните от слънчевите лъчи вълма мъгла силуетът на Триумфалната арк ...

Лудостта, като една Пепеляшка, чакаше бала, за да се срещне с Властта. Само чрез нея тя щеше да сбъдне мечтата си и да управлява навред. Сестрите ѝ бяха я заключили в едно мазе, наречено „Рационална мисъл“, но нейната добра кръстница — Параноя — се появи и я дари с нови одежди. Превърна зелената ѝ т ...

Наяве си далеч — почти забрава,
ръка не смея да протегна аз.
Но щом заспя, душата те познава
и пак си тук — без страх, без глас.
В съня ми идваш бавен, светъл миг, ...

Понеже и защото, и макар, че
метлата ми е вярното другарче,
любим си имам - Стефанаки змея,
на майната си Райна аз живеея,
и без градинка, без оградка даже ...

На пръсти се повдигам – да я видя,
звездица сред Вселенски необят,
тя грее – любовта ми и цъфтят,
и тръните. Ни болка, ни обида,
не загрозяват малкия ни свят. ...

В далечната 1983г. занесох свои стихотворения, за евентуално публикуване, в отдел поезия на списание "Септември". То се помещаваше на площад Славейков. Приеха ме поетите Найден Вълчев и Вътьо Раковски /лека им пръст/. Първият от тях беше началник на втория. Шеф на списанието беше Владимир Голев. По ...

Беше само на пет..
На толкова и остана!
Той беше сладко хлапе,
любимец на тате и мама.
Беше само на пет, ...

Мило фея бяла
идва с красота
и душата цяла
следва любовта.
Светла и изгряла ...

Ранните ноемврийски вечери носят носталгия по отминалото лято. Понякога, ако денят е бил топъл, усещането, че есента не си е тръгнала, се засилва, дърветата стискат с последни сили сухите си листа, случи ли се циганското лято да се проточи, заблудата за стабилност поддържа определена доза оптимизъм ...

Живяла някога девойка,
с очи –лазур, коса – ръкойка.
Смъртта отнесла майка ѝ отколе,
баща ѝ дълго ходил като болен.
Цветина – гълъбица бяла, ...

Казват - имам хубави очи
и най-щастливата усмивка.
Синьото в очите заличих
с вода от сутрешната мивка.
Навярно някой ме обича, ...

Когато сложи очилата, Димитър прогледна. Дадоха му ги на долния етаж в луксозната клиника. Продавачката беше младо момиче, също с очила, малко беше прекалила с миенето на зъбите, те блестяха, за да привлекат вниманието на наблюдателя към своята неравномерност; но иначе девойката изглеждаше напълно з ...

В нощта светкавица –
ех – каква красавица,
небе на две разсече,
оттекна надалече.
В необуздания ѝ трясък ...

Не, аз не съм онзи Атлас
и светът не крепя на моите плещи,
будя се точно в уреченият ми час
с мечти и кафе, по прежнему ведри.
Разлиствам всеки новораждащ се миг, ...