Дали вали?
Вали, и още как
Всичко е във мрак
Простотията на хората ме води до инфаркт
Душата ми за светлина се бори, ...

Какво остава след мен?
Едно нежно сияние
като спомен от сън
носещ послание.
Послание за промяна ...

Лятото на 1817 година бе започнало рано и сякаш нямаше намерение да свършва.
Още от средата на юни, полята около имението Воронцово бяха изгубили свежия си смарагдов цвят. Тревите лежаха приведени под праха, житата стояха неподвижни и златисти до болка, а старите липи край южната фасада излъчваха сл ...

Всичко е притихнало, замряло.
Времето във Пловдив сякаш не върви.
Слънцето и то е залиняло,
скрило своя огън от зори.
Въздухът е тежък от тревога. ...

Светът замлъкна изведнъж и спря,
изчезва под краката ми земята.
Забравил съм, че в тази тъмнина
аз не съм сам — прозорец е съдбата.
Старият ми път остана в миналото там, ...

Светът замлъкна изведнъж и спря,
изчезва под краката ми земята.
Забравил съм, че в тази тъмнина
аз не съм сам — прозорец е съдбата.
Старият ми път остана в миналото там, ...

Побеляла и болна
със скърцащи стави...
С нежния поглед на малко дете!
Повежда ме моята майка, а нея отдавна я няма...
към новия свят с думите: „Ще се мре!“ ...

Ний всички ще си идем от света,
оставили в преходното своя отпечатък,
за някой прекосил живота ни в степта
като възможен спомен или сълза пролята.
На вятърните мелници оставени и скоростта ...

Все още хладно е утрото – хладно.
А пък на двора чешмите са жадни.
Аз вече будна съм, вече съм будна.
Живват чешмите и тихичко дуднат.
Тихичко дуднат. Звън, ромон? Едва ли. ...

Посоки
По-добре е,да бъдеш никой,
отколкото "Господин за един ден",
да имаш възможност за вечно възникване,
отколкото в единствен спомен да си съхранен- ...

Само остани
и всичко ще променя.
Ще преборя ревността —
болезнена и тежка.
Ще укротя скандалите, ...

Стоя пред вечността
а тя мълчи.
В ръцете ми се ронят
вчерашните мечти.
Питам небето: „Защо съм тук?“ ...

От времето на Цезар,
Ахил и Клеопатра –
танцувам с Евриклея
в една огромна шатра!
Сърцето ми танцува ...

Онзи ден - след две бутилки вино,
мъжът ми пусна еротично кино.
И не след дълго той се превъзбуди,
негата в мен забравена събуди.
С ръката си под праната пижама, ...

Загубих любими хора, останах сама,
със спомени тежки и много тъга.
Понякога плача, когато боли,
а вътре във мене надеждата гори.
Сърцето ми често е било наранено ...

Риболовът е занимание с любов.
Не всеки е готов на търпение.
Но Тунджа е мой летен зов!
И огледало от небе сътворено.
И се вглеждам в нейните води... ...

Живеел си лалугера Жорко-Мърморко в своята къщичка под Големия Хълм, който всъщност бил само едно скромно възвишение, и само досаждал на другите. Все задавал въпроси, любопитствал, но и не приемал чуждите отговори за даденост, а проверявал, ровил, търсил... С две думи, яко досаждал на всички останал ...

Човек трябва да има място, на което душата му да се завръща за почивка.
Моят дядо го наричаше "завет".
Беше едно малко възвишение над селото, преди града, където пътят свършва и започват безкрайните добруджански ниви. Там имаше един самотен дъб.
Един ден дядо реши да скове пейка под него. Аз му пома ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и трета
Вандумен контраудар
Случи се така, че Мъдреца получи и четирите тревожни известия от северния континент точно в деня преди свикания по инициатива на Велда Събор в началото на есента. Ето какво гласяха те в реда на пр ...

[Female Verse]
Днес за теб ще танцУувам-
НАстанИ се удОбно на стОла.
Ще се съблИчам без да се срамУвам-
Искаш ли да ме вИдиш полУгола. ...

Аз съм една от вас. Преживяла съм почти всичко, за което можете да се сетите. И съм тук, и ще пиша, защото оцелях и продължавам да оцелявам. Не знам докога. Все едно.
Аз съм Ничия странница.
В мен ще разпознаете себе си, а себе си - в мен. Защото ние сме едно - частици от цялото, от този безумно шар ...

В чакалнята на малка запустяла гара
опитвам се да хвана някакъв акорд
проплаква старата очукана китара
звукът несъвършен е, но пък аз съм горд –
подрънкването ми прогонва тъмнината – ...

Днес пак спомени ме носят...
към времена, когато бяхме други!?
Единни с любов към всички други.
Грозен Свят... сега ни брули.
Злобни, озверели, оглупели... ...

Ухае на увяхващи рози,
на нещо застинало,
на студен полъх,
на мрак и изгнило.
На предателство, ...

Ако някога за теб звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...

Днес за теб аз ще танцувам -
Настани се удобно на стола.
Ще се събличам без да се срамувам -
Искаш ли да ме видиш полугола.
Не спирай да ме гледаш в очите - ...

Под зелената лоза на двора
стара маса там стои
Нявга боядисана била е, а сега е с олющени дъски
Ваза глинена, красива
пълна е с есенни цветя ...

Добрият човек вижда доброто около себе си. Какъв е този, който сочи с пръст "Всички сте идиоти!"?
А. Добър човек
Б. Лош човек
В. Идиот
Г. Кой да знае?

Как да се върна назад?
Дори за мен да го мога,
там вече нямам свят.
Хората пътуват към Бога.
Как да се върна назад? ...

Ето, гледам в пропастта толкова години
и очите ми не са така небесно сини.
Все по-рядко се усмихвам, по-малко мечтая.
Станал съм песимист, трябва да призная.
Предпочитам да мълча, рядко говоря. ...

След мен ще остане куплет недописан
и някакъв странен тревожен рефрен.
Някаква стара, прокудена мисъл,
родена в прекрасен за всички ни ден.
След мен ще остане дърво посадено ...

Страхът бе станал осезаем. Хората трепереха за четириногите си помощници и никой не смееше да остави кон или магаре на паша в полето, даже и през деня.
В поредния брой на регионалния вестник на уводната страница имаше снимка на провесен вълк – грамаден, с провиснал език и очи, останали отворени и в ...

Изненада в кръвта циркулира,
светлината взриви паметта,
беззащитна и крехка се взира
за подкрепа, но вдишва смъртта.
Остриета замахват с омраза, ...

В моя дом ще влезе някой,
мойте стихове ще прочете
и на гроба ми цветя ще носи,
а сърцето му ще ме зове.
Мойта прах ще пръсне по тревите, ...

Любовта е смокиня узряла
върху устни – до днес не целувани.
Носи сладост и свян – не празнувани –
с благослова на слънце изгряла.
Тя те търси сред дните римувани, ...

Тук чановете искрено звънтят -
по тази планина и дни, и нощи.
И самодивите танцуват, бдят
през всичките сезони, знам, все още.
Родопа е свещена... Евридика ...

тази змия
която пуска
ябълката в пазвата
облизва ушната ми мида
с чудновати обещания ...

Бяхме си стадо мъничко
Зад високият железният плет.
Тихо, щастливи си блеехме
И всичко ни беше наред
Дочувахме, че оттатък оградата ...