Любов, Любви и Love,
Забравена, оплюта, принизена!
Непотребна сякаш,
А толкова безценна!
За нея пишат древните поети, ...

2026
Дотук добре, момиче.
Дерза, мечта и чака.
А след месец пак ще цъфне бялото кокиче,
Готова ли си да разкъсаш мрака?! ...

Във онзи дъжд
със теб танцувах
и бях ти мъж
от погледи ревнувах.
Във онзи дъжд ...

Вече почнах и да мисля в рими,
а сърцето с тях тактува.
Скачат като дивите делфини,
блеснали в лазура,
някакви приумици случайни. ...

Едно око с клепачи от баири
наведе поглед върху мократа земя.
Стопанинът започна да прибира
света, от светлината разпилян:
на цветовете премечтаното, ...

ПИСМО ДО МАСТЪР ШЕФ
С твоите рецепти все съм пред екрана,
на кулинария уча се от тебе.
Искам да ти кажа що със мене стана.
Като тебе правя всичко с цел целебна! ...

Любовта е глупост, любовта е скок
в бездната на ада като чакан гост.
Любовта е старец, който нощем става,
разпръсва трохите без да признава.
Тез трохи, които обичта му дала, ...

Поклонение е към Същество, не за вещество.
Преклонение пред Всевишен е спазване на закона му.
Космополитизъм е следствие от родителството на Създателя.
Обредност може да наподобява набожност, набожност не може да наподобява обредност.
Бъди питомен сред див свят!

Облече се природата във бяло.
Студът танцува, ръси мрачина.
Гората се покри със снежно наметало,
хо́рата се сгушват, грее снежнина!
И всичко става тихо и смирено, ...

Пазиш ли искрата – светлинката свята,
която те роди и пред тебе подреди земята?
Помниш ли детето, подпиращо небето с длани –
как, щом играе и мечтае, то звездите кани?
Те го прегръщат и се връщат на небето, ...

ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...

Това е лично моя прогноза за развитието на политическия процес у нас в краткосрочно и средносрочно бъдеще. Разбира се, че написаното/прочетеното може да се тълкува и като предупреждение. Знам обаче, че в неравновесни политически ситуации, каквато е настоящата такава у нас, подобни предупредителни си ...

Моля ти се, Боже!
Мили мой Боже, святий Боже!
Дай ми сила и любов
в тоз живот жесток, суров.
Дай ми обич, блага дума ...

Мъка ми е, мале, мъка голяма,
моето либе при друг отиде.
При друг отиде, мен ме остави,
пуста остана нашта градина.
Сърцето клето мир не намира, ...

Вече не сме в окото на бурята,
торнадото на живота взе думата.
Кой къде и как ще се окаже,
след това животът ще покаже.
Засмяните зайци са щастливи, ...

Бучат бензинови двигатели,
свистят спирачки, светлини
примигват сякаш че приятели
се срещат в градските стени.
Въртят се пъстри урагани - ...

Познат парфюм на ъгъла усетих –
дали е сън в среднощна тъмнина?
Една любов за цял живот е малко,
защото ти си моята Жена.
Вървиш към мен, а времето забавя ...

Обичам си градеца, знай се
и имам много кратък сън,
по тъмно, в седем без петнайсет
съм вече бодра и навън.
А под снега ледът сияй си, ...

Подлуди ме, направи ме на луд,
бъди огънят, който взривява.
Аз съм вече този барут,
който само на теб се надява...
И когато заветният пламък ...

Две очи, изгорени от лава,
от живот, брулил клони без жал.
И ненужна, ръждясала слава
от преплетен в душата морал.
Две очи, просълзени от вяра ...

Днес пиша за теб, но за пръв път не искам да ме чуеш. Не искам да ме разбереш. Днес пиша, защото най-после аз разбрах.
След поредното ти изчезване - онова без предупреждение, без обяснение, онова, което ме оставя да се разпадам сама - ми просветна защо в началото имах онова лъжливо, почти мистично у ...

Утрин!
Свежа! Най-прекрасна! Жива!
Слънчева и росна!
Със ухание на рози,
мащерка и люляк ти я нарисувай... ...

Всяка сутрин в кварталната градинка, някъде към 10 часа, точно като по часовник, група старци долиташе като ято врабчета и накацваше по пейките.
Започваше възбудено чуруликане: "как си, що си, този къде е, онзи какво прави, помниш ли това, помниш ли онова...". Постепенно се минаваше към обсъждане на ...

Някак все се изгубвам във времето.
Сякаш никъде не съм и била.
Помня само болка от стремето,
че насочвах посоката аз сама.
Уморих се, да търся пристанища. ...

Казах сбогом,
когато обичах до безумие.
Затворих сърцето си,
за да се опазя от лъжи.
Научих се, че мога и сама.

Но гледай да е той добър сеяч,
а също стар и опитен орач.
Да те люби яко и дълбоко в женското море.
Да усещаш ти, че се разтваряш в седмото небе...
Да набива силно и разтяга розовия нежен цвят, ...

Ще избягам от себе си на слънчева поляна.
Ще се изгубя в цветния прашец.
На ръба на съзнанието си ще застана.
Ще си взема в бурканче от топлия ветрец.
Ще дишам тишината, с мирис напоена. ...

Познат парфюм на ъгъла усетих –
дали е сън в среднощна тъмнина?
Една любов за цял живот е малко,
защото ти си моята Жена.
Вървиш към мен, а времето забавя ...

През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на икона на Христос, не че познавам Бога лично, но се надявам след време... Глупаво го казах. Ама нали Той прощава. Простете и вие.
Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние ...

Аз имам днес - един полезен ход,
преди от този свят да си отида:
Да го ударя умно на живот,
забравил всяка болка и обида.
Но първо - Дон Кихот ще прочета, ...

ТРЕТАТА И ЧЕТВЪРТАТА РЪКА
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
Стремглаво стоим –
ти от едната страна на огъня,
а аз от другата, ...

Посвещавам на Петя Дубарова
Не плачи,
моя Любов,
ще се върна от дългия път,
ще застана пред прага ...

Там високо във небето,
там ме тегли днес сърцето,
там сред облаци и птици,
сред безброй и рой звездици.
Там във небесата сини, ...

Една от странните особености на човешкия род е, че притежава изключително къса памет и няма никакво желание да се поучи от уроците на миналото. Анализите на съдбовните събития от предишни епохи пълнят учебниците по история, но съвременните образовани, но не научили се мъже и жени, нямат способността ...

Мегалополисът не просто наблюдаваше. Той участваше активно в живота, в чертаенето на съдбите на своите жители. В определянето на присъди и изпълнението им.
Колоната се движеше през долния индустриален пръстен — зона, в която сградите бяха надстроявани толкова много пъти, че никой вече не знаеше кои ...

Ще стане под нозете рядка кал
и този сняг. А бе сияещ, нежен.
Cред хилядите: може би. Понеже
не може да остане чист и бял.
И някой горе с жест от скука вял ...

И ето го февруари,
честен до крайности и суровост
с пронизващ вятър, предизвикал сълзи,
противоречив и леден в изречено слово,
благодарен разгръща съдби. ...