Contemporary authors work: literature, music, art etc.
390.6K results
В отвеса на звездно въже
🇧🇬
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го – после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата е мъдрият бащински зов.
А животът засука, без думата смърт да познава.
След кърмата на майка си – даже синът да бозай ...
Годините, които подари ми
съдбата в разнородни светове,
и радости, и болки отреди ми —
сред тихи, но и бурни ветрове.
Калиха непокорната ми същност ...
Трансформирах се в един екзистенциален нихилист, мизантроп и Тартюф.
Една прилично еманципирана жена.
Отпих достатъчно ненужно чужда пошлост за да се чувствам, като неопитна нестинарка неуспяла да изпадне във всеобщия транс.
Сивотата на стария град ме подтиква към скитничество.
Нескопосано махам за ...
Шибани гларуси…🤷🏻♀️
Общо пет на брой летят в непрогледната нощ, но досущ като хората си делят безкрайната шир.
Някои се разминават тихо и плашливо. Други, наперени, търсят безсмислена битка високо в небето.
Делят си въздуха.
Отскоро сякаш имат и безгласен договор кой точно колко метра притежава. ...
Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и осма
Патова ситуация
Настоящата кампания преди изборите за излъчване на губернатор и управа на Кандра бе най-ожесточената от всички досегашни, които гражданите й помнеха. Още след регистрирането на „Фронт за електричество“ з ...
Благодаря ти, Вселено, че утрото пак се усмихна!
Че отвори очички детето за смях и игри!
След ужасните нощи с молитви към тебе – нестихнали –
напои ни ти с вяра, която в сърцата искри.
Благодаря, че небето крилете ѝ детски погали, ...
Ех, как искам нежна рима да звъни
и усмивка да огрее нечие лице,
за миг поне тъгата да отмине
и обич да изпълни поне едно сърце!
Думички, по-чисти от цветята, ...
Силата да продължиш
Животът е прилив, животът е вълна́,
ту връх ослепителен, ту тъмна бездна е тя.
Понякога болката в душата тежи,
а надеждата бавно в мрака мълчи. ...
Тук дядо спря разказа си. Може и да се беше поуморил от толкоз говорене. Дядо ми не беше от най-приказливите. За разлика от баба. Странно нещо е живота. Забелязал съм, че с повечето семейни двойки е така. Единият ако говори, другия ще е мълчаливец.
Баба ми много обичаше приказки. И да разказва, и да ...
Кумчо Вълчо крадял овце с намерението да ги яде.
После бизнесът му потръгнал и започнал да краде овце без такова намерение.
Накрая започнал да краде не само овце.
И се превърнал в политик.
Всички овце гласували за него. ...
В меката светлина на Луната
твойте очи крият стари съдби.
Плува със бавни вълни по реката
тихият зов на преминали дни.
Чуваш ли онзи скрит, древен припев, ...
....---...Приготвихме се за посещение на галерия „Милениум“.
-Да, знам къде е, често по мои проекти оформят дадено събитие - спокойно каза Дороти - Тръгваме ли? Да не забравиш поканите.
Мама беше във вихъра си. Както с всички гости, така се държеше и с нас, извиняваше се, хващаше под ръка или прегръ ...
Покани го на сватбата си по задължение. Не бяха първи приятели, а само колеги. Беше нисък на ръст, тих, невзрачен. От онези сиви хора, които се сливат с тълпата и не забелязваш тяхното съществуване. Такъв беше и на работа - почти невидим, съвестен, но скучен. Едва ли щяха да го забележат, ако не се ...
Можеш ли да станеш след погрома,
унищожен от ужаса докрай?
Ще можеш ли да стенеш след разгрома,
сам със спомен от пометения рай?
Потъпкана ще може ли душата ...
Една отломка от отлетялата младост старецът пазеше в своя студен дом. Възторзите и мъката от нея отдавна се бяха излели — реката на времето ги бе отнесла. Гласът на младостта се бе превърнал в далечно ехо, което не се връща. Дните му се нижеха през кратки сънища, омесени със сенки на спомени и гъста ...
Часовника стоеше почти незабележим - бял на фона на бялата стена. Всеки ще каже - обикновен стенен часовник, нищо особено. Кръгъл, от времето на соца, като повечето неща в сградата на началното ми училище. Но той, поне за мен, беше по-особен. Цифрите бяха черни, смешно големи, над шестицата имаше на ...
Претенциозна съм. Това не е извинение.
Не ръкопляскам на блудкави пиеси.
Масовката не буди възхищение,
а фойерверките не са от моите интереси.
Претенциозна съм към всяка мисъл, ...
Множество утрини поемат без изгрев
в краткия път след раздяла с нощта.
Незнайното ражда се и прелива
в отрязъци мигове дошли на шега.
През плътност ленива облак пълзи. ...
Лесно е да се движиш по изградената представа,
да смяташ, че нужното е влято в теб и ти го следваш,
сякаш не би могло да има друго, сякаш научил си урока
и сега наяве го прилагаш.
Влиза се в тоз капан лукав, човешки. ...
Разби се в скалите корабът древен,
потъна в морето под тъмен воал.
Сълзите са перли, и стонът е гневен,
а блясъкът гасне в кървава кал.
Изгуби гласа си сирената клета, ...
My heart is bound in chains,
break it with your bloody sword!
And pour poison into its fragments −
scatter your goodness far away!
Vultures walk on skulls... ...
Каквото и да кажа за Григор,
похвалата ми днес ще бъде малка.
Героят се завърна! Няма спор!
Пак същият - с победната закалка!
Контузията… много му отне: ...
Стана рано Сашко, банския облече,
и с кофичка в ръка хукна към брега.
Там, на плажа, край морето,
с още куп деца щяха замък да градят.
Кули вдигнаха високи, цяла крепост построиха. ...
Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и седма
Пробивът
- Време е - разбуди късно след полунощ в края на първия туртюп от началото на пролетта четиридесет и осемте си воини Начар Агапи. Всички се бяха натъпкали в малка пещера на разстояние около 5 хатума от вече ме ...
Тъкмо му донесоха закуската - варени яйца, краве сирене и мляко, когато кралският съдия Ватслав дойде.
- Надявам се не ви прекъсвам - започна съдията - Но новините, които нося, са спешни.
- За вести от юг ли говорим случайно? Ако са от Грединг, още по-добре.
Дано бяха. Хордис чакаше отговор от херцо ...