Благодаря на , че ме запозна с песента "Say no more" на великия Рей Чарлз - вдъхновението за този текст.
Благодаря на vezna, че ме запозна с песента "*" на великия
Рей Чарлз - вдъхновението за този текст.
--
Празнота. Но не като в пустиня. ...

Любов Моя,
Затварям очите си и Ти си пред мен - Прекрасна, като излязла от приказките: нежни лешникови Очи, подкупваща Усмивка, невероятен Овал на Лицето, красива Коса, но най-важното - Чудно Излъчване. И как да не Те Обожава човек! А Гласът Ти - направо изтръпвам от Вълнение! Толкова Красота, Финес ...

Като канарчета,
затворени във клетка,
погълнаха ни
скучни седмодневия.
Изчезна ...

Ач гьозюню, уяндър джанънъ. (Отвори си очите, събуди си душата.)
Турска поговорка
Усещам дъха на небесната шир –
отварям очите, събуждам душата:
животът, единствен достоен кумир, ...

Накрая едва успях да запиша една мелодия. Обикновено ги загубвам по пътя и те изчезват завинаги така, както се и появяват. Проблемът е, че не винаги успявам да се събудя навреме, за да ги запиша, защото идват насън. Имам си нотна тетрадка до главата и, разбира се, компютър, където е събрано всичко, ...

*съвсем без претенции за поетичност и ритмичност, просто като откровение и нищо повече
И какво като тези очи обещават пожар и безсъния,
че сред черните тежки коси са се скрили копнежи. И мъртвите
даже тихо въздишат сега, щом я видят сама и непитаща,
тя е трашно красива, о, да. Но красива за някой бе ...

Песен на Иван Асен II
В лето 6738 [...] аз Иван Асен [...] излязох на бран
в Романия и разбих гръцката войска и плених
самия цар кир Теодор Комнин. [...] Франките [...]
нямаха друг цар освен мене [...], защото така ...

Виконт Пиер дьо Боку Идьотинян скачаше на въже в задния двор, когато едно въже от простора се скъса и му скочи, цапардосвайки го с два мокри чаршафа, при което виконтът се затрудни да открие гравитацията, защото за това бяха нужни ябълки.
Пиер веднага се почувства като жираф в единична палатка и пра ...

My life has always been Животът ми
for me enigma. бе винаги енигма -
I failed to read сигналите му
the messages it sent тъй не разпознах....
And all my body А тялото ми ...

Lee Ann Womack - I may hate myself in the morning
Не е необичайно за някого от нас да вземе телефона и да позвъни след няколко питиета,
казвайки: "Как си? Чудех се дали не си си мислел за мен..."
И някъде в разговора винаги се прокрадва една стара и позната покана.
И може би ще се мразя на сутринта, ...

Това не е рандеву,
това е сайонара среща.
Затова махни тази
глупава усмивка от лицето си.
Тези трапчинки знаеш ли ...

Нощта не стига да те изсънувам.
Денят е малък, за да те създам!
Да беше огън - щях да те изпия!
Да беше хляб - да те раздам!
Но ти какво си? Нямам обяснение! ...

Дойде неканен и непожелан
и със страстта си ме изтръгна
от най-безпаметния сън,
във който нявга съм се губила.
Бе истински и искрен мъж ...

Приюти ме в твоята душа,
дай ми от искрицата на твоето сърце,
вдъхни ми капки от твоя живот,
подари ми росата на твоите сълзи.
Слей ме с твоето желание, ...

ГОРСКАТА КЪПИНА
На Ина
Ех, момиче мило,
като ходиш в планината
да береш къпини ...

ЗАЩО...
Заоблената същност...
Канелената сладост...
Потайното обичане...
Небето – късна благост... ...

Слънчогледи, слънчогледи,
защо навяват ми тъга.
По отминалото време,
времето на любовта.
Слънчогледи, слънчогледи, ...

В тази дивна нощ
ще ме целуваш,
както ме целуваше
п р е д и,
а аз ...

Сън
Пак възроден,
от смъртта на безцелния ден
и тази нощ ще мечтае.
А душата насън ...

Публикувам тази хубава песен на "Диана Експрес" заради самата песен, не заради изпълнението. Носталгия! Иначе записът е от репетиция и няма никакви екстри по него.

Дните отминават, остава ти само споменът, сплитан с години
и като ситен дъжд по тази картина капки сълзи се сипят
в отчаян опит да я съсипят и слеят със нея в сивото!
Дали ще съумея да опазя красивото,
бодливо е дивото цвете в ръцете ми, ...

„Поетеса с името на птица –
чисти входовете на квартала.”
Гълъбина Митева
Не тъжи, Сестрице, не жали!
Мъдрият не е самотен, Мила. ...

На мъжа ми, който все се сърди,
че го пренебрегвам заради
сайт "Откровения"
Казвала ли съм ти, мили,
колко значиш ти за мен? ...

Стоиш на хълма,
в сила и прошка,
последни думи,
последна целувка,
стъпка назад, ...

Котето ми е игриво,
много палаво и мило.
Хич не е и агресивно,
щом замърка, действа ми приспивно.
Чуе ли ме, чака на вратата ...

Сърцето ми - закърпена рана,
сълзи и оплаква света.
Свят, в който тебе те няма,
не е живот, а просто лъжа.

Аз търсих любов в света тъй суров,
търсих и красота, но срещнах само беда.
Падах и ставах, молех за малко щастие,
но срещнах само студено безчестие.
Сърцето си раздадох, без пари го продадох ...

На Васил Байчев от гр. Исперих -
моят първи учител по поезия
Учителю добър, любим и уважаван
от твоите съграждани и ученици,
ний помним твоя почерк равен, ...

В мечтите ми ти идваш постоянно -
като среднощен полъх, литнал в мрака...
И тялото ти, от луна изляно,
пред мен застива в този миг тъй чакан...
Ти идваш с разтревожения шепот ...

"На попрището жизнено в средата"
ни с Бог, ни с дяволите, в спор съм лют:
кривил съм си душицата нерядко,
друг път звезда съм топлил в своя скут.
И често съм замръквал в стон и вопъл, ...

До Стара планина е моят корен
и тук е моят дом недомечтан!
Заспивам... през прозореца отворен
ме милва сякаш майчината длан!
Но този сън отдавна досънуван е!... ...

Тъй като съм родена в Тракийската низина, направила съм първите си крачки в широкото Пловдивско поле, за пръв път съм вдишала полъха от Родопа планина, сигурно това е причината да харесвам разходките из тези места. Ако тръгнем в посока Бачково, какво ще намерим? Природа, красота, водопад, река, креп ...

"за мълчанието, петù забило във последното обичане,"
Тя също е като настолна, тежка книга,
която вземаш в скута си и галиш листите.
Разлистваш спомените, но не ти стига
да имаш само блян, тежащ от липсите. ...

Хан Крум споменаваме благо
и си доливаме чашката.
Опашка ни беше флагът,
сега е това, под опашката.
Може да бъркам, друже, ...

Тихо заплачи, когато
най-силен е пороят в нощта.
Тихо заплачи, когато
скована в лед е твоята душа.
Нека падат те - сълзите, ...

Безсмъртие
... на В. Левски,
първият Българин осъден на безсмъртие.
Ти няма никога
да остарееш. ...

Отвори се небето, звезда се появи,
роди се детето със сините очи.
Погледна жадно над скалите още в пелени,
с ръчици знаци нарисува и лицето скри...
Вилнеят вихрушки през вековете, ...

И щом небето драсва цветове,
а аз ги виждам - прелестни картини
и ме боли, ако щурче умре...
То аз съм жива! Жива! Жива!
Усещам ли, че скръбен е цвета. ...

НАРОДЪТ НА БОТЕВ И ЛЕВСКИ
Един народ, дрогиран с обещания
за лични свободи и демокрация,
доведен бе до просешка тояга,
сломен духовно като нация...