Вървиме през този живот
винаги търсейки нещо.
Дали под небесния свод,
зиме и в лято горещо.
Търсим има ли смисъл ...

Любовта се лекува
Колко много напразни надежди,
обещания, пълни с лъжи!
И защо? И кому е потребно
счупеното да се лепи? ...

Хладен дъжд рисува боязливо
утро върху потните стъкла.
Не дъждовно, някак си сълзливо
този град осъмва за света.
Улиците дишат учестено ...

Защо ли ден след ден се мъчим
да хвърляме предизвикателства (ненужни)
към поредния житейски тежък миг
на земното ни съществуване?
Нима си струва после ...

... над трупа на лятото надвесена
да обвивам спомена в мъгли...
В. Чапанова
Ще те затиснат ниски небеса
и грижи. Детска врява. Пълен хаос. ...

HEINZ KALAU Wenn du nicht da bist
Wenn du nicht da bist,
hab ich noch immer,
was du gesagt hast
und dein Gesicht. ...

Въздухът беше студен в нощта когато избягах,
очите ти бяха повече отколкото можех да понеса;
тичах толкова бързо, тичах като луд,
но все още не можех да се спася…
Картините са още запечатани в съзнанието ми: ...

* * *
Толкова много омраза.
Толкова много съдби.
Толкова много емоции,
обречени малки души. ...

Очаквай циганско лято
твойте мъгли да разгони
и да облее със злато
твойте оголени клони.
Очаквай по старата шума ...

Чака ли се да дойде време за обич!...
Чака ли се да отмине с облак дъждът!...
Как да носиш сърцето в бодливи скоби
дето го изстискват и разкъсват всеки път,
щом от зима душата на глас завие ...

От друго време
Една красавица изникна в тъмнината
и с остри токчета прониза безпокойството,
самоуверено прекрачи през чертата
на всякаква наложена условност. ...

Говорната способност на хората възниква в далечното праисторическо време. Тогава се поява началото и се оформят езиковите семейства, които съществуват при появата на писмеността.
Езикът е основно средство за общуване между хората, което е специфично за тях. Необходимо е да се отбележи, че той се явя ...

АРЖЕНТИНСКО ТАНГО
Аржентинското танго
белязва с огън
празничните
дни. ...

Не онези от вас ще запомня,
дето взеха от мене без съвест,
за един моят ум ми припомня,
дето винаги в мислите пръв е...
За един, който всичко си даде, ...

За тая усмивка, що не гасне,
за всички казани слова,
за таз любов, що в омраза ще прерасне,
за всяка болка и сълза...
Затуй, че с нея ме сравняваш, ...

Поредните ми капчици акварел...
Художникът се казва Виктор Зелик . Ще ви хареса!
Б.
От влажната мъгла
поели, ...

Предателят
Никой не знаеше твоята драма.
Само Иисус я разбра.
Кажи, защо, кажи, Искариоте,
нима вината беше твоя, ...

Едно дете обичаше небето
и с жаден поглед птиците следеше.
Едно дете от времето, в което
небето сякаш златен огън беше...
A маковете, пламъчета живи, ...

Живеехме бедно, в малка стаичка с памтивековни мебели и долепена до нея баня, с вечно течащо казанче. Спомням си как капките тупкаха направо върху мозайката и ме приспиваха в онези самотни вечери, когато татко ме заключваше, преди да се е забързал за нощната смяна. Славен човек беше моят баща, едър, ...

Трябваше да мина през това.
Как след туй да стана на вселена
и да раждам приказни деца?!
Но защо използваха вретено?
Можеше по-лекичко, с финес. ...

"Здравей!
Добре съм!
Карам я по старoму,
все същата - мечтателка,
идеалистка. ...

Обичам те всякак!
Пред мене полегнала,
жадна, гореща,
очакващо-тръпнеща,
разтворено цвете - ...

На една ръка разтояние съм от теб сега,
моляте недей да тръгваш веднага.
Живота е една лъжа.
Забрави за всичко,недей така,
не ми го причинявай ти сега. ...

Всичко започна през 2005-а година в един град в Северозападна България, където беше китно и хубаво, макар и бедно. Времето сякаш беше спряло някъде в 80-те години на миналия век. Старите хора се препитаваха кой с каквото може, отглеждаха си животни, поддържаха си дворовете и градините, а младите хор ...

Светулка
Лудо вино пих,
с дъх на роса от ягода.
В душата го размих
и почуствах аз наслада. ...

Защо душата днес не е щастлива,
защо очите не блестят,
до вчера бяхме заедно щастливи,
а днес сме тъжно разделени.
Колко още ще сме разделени, ...

В чужд стих
Бях себе си намерила...
В чужд стих потъвах
И изплувах…
А моята поезия ...

Щастие
Раят ми във тебе се оглежда.
А тихото ветрило на небето
косите ти игриво пренарежда
и слънцето в очичките ти свети. ...

Сърцето, което отнел съм,
с фалцета си
задъхано моли: ,,Поспри!’’
А отровните кестени
валят от дърветата ...

Не съм от някое знатно потекло
и нямам титли по рождение,
но всъщност съм точно такъв,
великодушен, прям и царствен,
зодия скорпион, по обич пръв. ...

Утрин рано, в село,
по моравия изгрев,
будила ли се е твоята душа
и под на гугутка дивия припев
влизал ли си в хола с боси крачка, ...

Обичам да мога да гледам
твойте красиви очи,
обичам да мога да виждам
в тях две чисти сълзи.
Да докосваш с пръстите нежни, ...

"... най-добрия поет
е всъщност Животът..."
Кирил Палачоров
Той не пише куплет след куплет
и не вплита сам себе си в рими, ...