Прекарвайки
дни и часове,
в самота
и сутрин
в тревожност - ...

Нали когато любовта си отива
и когато с любимия се разделиш,
усещаш как сърцето ти изстива
и не можеш миналото си да промениш?
Нали когато двама се разделят, ...

Tой беше смисълът на моя ден. За пореден път момче беше смисълът на моя ден. Позволих го за пореден път и съжалявам, но е късно... Сълзите вече са на път - горчиво-солени както винаги, подсказващи колко болка се криеше зад очите ми. Плаках... превърнах се в призрак. Блуждаех измежду хората, търсейки ...

" Важните преговори"…
(откъс от едно много дълго пътуване)
От Бразивил отлетях за Лагос с междинно кацане в Любревил/Габон и Дуала/Камерун. В Любревил, който се намира на самия екватор, пристигнахме по обяд. Поради зареждане на самолета с гориво, а навярно и заради връзка с други полети, престоят не ...

Ако повярваш, че си силен.
Ако целунеш я сега.
Ако напишеш стих лекокрилен.
Ако прочетеш ѝ го в нощта.
„Ако, ако...” – тази дума лепне ...

Няма как
очи
сълзи да прегърнат.
Няма начин
вледенени лъчи ...

Безбрежните морета те пленяват,
с вълните на желанието за бряг.
Но когато осъзнаеш, че го нямат,
разбираш, че си истински моряк.
Съдбата на моряка е злочеста, ...

Във полунощ, когато всичко живо спи
и тъмнината тихо хората навред обсебва.
Когато всички твари – заедно или сами,
са в свят от призраци и мънички вълшебства...
Когато в мрака само тъжен месецът блести ...

Зимен сън
(едноактна пиеса)
Сцената представлява малко опушено кафене с 3-4 маси и столове. На преден план зад голям прозорец масата на поета. По стените картини, изобразяващи Арарат, портрет на Гомидас и на генерал Антраник.
Отляво на сцената оджака, висящите джезвета, филджани и чинийки, чаши за в ...

ШАНДАРА - МАНДАРА
Леви – десни –
с панталони тесни…
Изток – запад –
сал киселец и лапад… ...

Сълза. И две. И повече няма!
Защото са толкова годините ад.
Да плача е детско. Сега съм голяма.
Сърцето не дава да дърпаш назад.
Аз раснах със грешна човешка представа, ...

Казвал ли съм ти,
че виждам
хубост в твоите очи
и също,
че завиждам ...

Дъждът пролива своите сълзи
и бавно напояват те земята,
духат бурни ветрове и хали
из гори, поля, върхари.
Дъждът защо ли плаче и тъжи, ...

Остани само миг... Днес съм толкова истинска.
Нарисувах за нас седемцветна дъга.
Всички багри за нея открих сред мечтите си –
само с теб мога цветно да виждам света.
Остани само миг, да докосна тъгата ти – ...

Неделна сватба.
Булката е цвете.
Един глупак,
облечен във костюм,
е младоженецът – човек без ум! ...

Какво ѝ хареса, приятелю?
Какво ѝ хареса, приятелю,
на тази оръфана кучка?
Ти беше тих, мил и внимателен,
кой дявол така те подучи ...

Във стаята фикус израства,
високо изправя листа.
До него, в златиста окраска,
езиче - навело глава.
Говори той с лека насмешка: ...

ПРИКАЗКА
– Ох! Гладен съм, бабчо, и искам да ям –
приплаква Геройчо, прибрал се едвам.
Фамилна надежда, талант бързоног
и пътят пред него – зелен и широк. ...

Омайно си отива ден от Юли
и жарта изстива по жежката земя.
И ето бриза тих, ти чу ли го,
подканящ да настъпи вечерта?
Една след друга звездите светват. ...

Все вървя...
Лутам се някъде...
Днес ще съм тук - утре може би някъде другаде...
Безцелно съдбата кръстосвам си,
на места, на които до вчера бях там... ...

Жега. Задух. Мараня.
Поглед. Полъх изумруден.
Сухо чакане. Вода.
И ухание. Ноктюрно.
Нарисувани мечти ...

Дали...?
Дали ще мога аз отново да мечтая,
дали ще мога да докосна твоята душа?
Устните ти нежни да усетя,
като пеперуда, пърхаща с крила. ...

O, TEMPORA!*
Седнал пред телевизионния екран, шаря с дистанционното от канал на канал. Каква измама! Скачам само от реклама на реклама. Ужас! Спасение от тая напаст няма! Стоп тук! Намерих нещо за гледане. По канала течеше интервю със
симпатичен млад мъж, вдъхновен и уверен в светлото бъдеще, когато ...

И отново паднала тъмата е навън,
а аз стоя и чакам до прозореца отворен,
хората потънали са вече в сън,
а за мене всеки миг би бил удобен.
Да те чакам, колко да те чакам? ...

Грабна четки с двете ръце
и с боите си този художник
плисна червеното в моето лице
за поука и срам, че съм безбожна.
Две пожарени дупки издълба за очи ...

Притиснат в ъгъла на самотата
броиш секундите на тази нощ.
Тъй бавно се изнизва и луната
над мрачния небесен кош.
А някога крадеше любовта ...