Над Витоша слънцето пада,
топли сенки в земята се стапят,
голи, клоните дебнат в засада,
с бодливи усмивки кестени капят.
Бавно в здрача Витоша слиза. ...

Дали защото много те боли
че много даваш, а не получаваш
дали защото, скрито сред сълзи
след тъжен залез, утро просветлява,
но някак нямо твоят глас звучи ...

Недей да питаш що е любовта,
когато във очите ти се взира,
когато трепка порива... до зов
и после във сърцето ти умира.
Недей да питаш, само усети ...

Разчерупчени мисли,
а в сърцето - прибой!
Все нанякъде
рибите плуват.
Аз съм там - ...

Това стихотворение на Кристина Джорджина Росети (Christina Georgina Rossetti) (1830-1894), сестра на поета и художник Данте Габриел Росети, вече е превеждано на български – преводът, който започва с
Сърцето ми е птица пееща
с гнездо над кипнала вълна...
може да се намери в интернет. За съжаление не ...

Выхожу один я на дорогу;
Сквоз туман кремнистый путь блестит;
Ночь тиха. Пустыня внемлет Богу,
И звезда с звездою говорит.
В небесах торжественно и чудно! ...

Злость и ярость смешались
В прохладе любви,
Смерть холодным клинком
Проскользнула в ночи.
Волчий вой расколол ...

Колко време сме пили от чашата с отрова и в греха сме се впили търсейки свобода? Поклонници на идоли, поклонници на смъртта. В шизофренични стенания се гърчим омаяни и с истерични послания омагьосваме човешки души. О, Господи, ела и ни съкруши! От идолите ни избави. Идоли от мрака, идоли от козните, ...

Морето – скитник побелял
от вълнилата си безкрайни,
завива с пръскавия шал
в косите ти – солени тайни...
Надува гларусов фанфар ...

Сърцето ми не пулсира равномерно,
а сякаш бърза към последния си ритъм.
Отсъствието ти се оказва вредно,
Любов - така неправомерно те отритвам...
Страдание, родих се с теб в плътта ...

Сбогуване
Повярвай ми, не мога да обичам
повече, отколкото тебе сега,
тези чувства втори път не ще изпитам,
дори и 20 пъти да се преродя. ...

Тишина
и после звук.
Пробуждане, създаване,
проявление, откровение.
Издига те ...

Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,
всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,
мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават,
отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и
виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се к ...

Чашата на спасението
се излива
в живота ми.
Днес
и сега. ...

Реших се и след толкова години,
най-трудното писмо написах днес.
Надявам се до тебе да пристигне.
(писмото е без име и адрес...)
Родила си ме, а не ме познаваш... ...

В годината на заека
В годината на заека,
щом чувствата заспят,
не се сближавай с болката
и с дупките на мишия ù свят. ...

(вдъхновение по снимка)
Една жена лежи -
на плажа.
Сърцето ù тъжи.
Бризът - влажен ...

Помниш ли първата ни среща и първата целувка гореща.
Kак очите ни се изпълниха със радост.
Kак сърцата ни туптяха във едно.
Помниш ли кога за първи път ти казах ОБИЧАМ ТЕ...
Kак прегърнах те и останахме така... ...

Денят завършва уморен,
с изпразнена надежда.
Нощта изтрива лицемерие,
намята старата одежда,
с втъкани нишки самота. ...

Какво ли притежаваш ти,
когато си самотна и нещастна?
Какво ли притежаваш ти,
щом си толкова опасна?
Какво ли? Знаеш ли, кажи ми?! ...

Листа на роза, нежни като коприна,
диво сърце - необуздано.
Детско излъчване - полугласно,
прелестна като видение,
изящна като кукла… ...

Малкото момиче се свиваше от страх под напора на пращящите във въздуха звуци. Бледи искри прогориха кожата ù и наелектризираха въздуха. Наклонената от жегата трева се надигна, подобно на настръхнала козина, и погали крачетата ù.
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...

Щъркелчо си хвана
Жаба Жабурана,
да даде храница
на свойте дечица.
Писна тая жабка: ...

Ранно утро. Бодро крача
сред усмихнати лица.
Шепнат нещо и ме радват
падащи край мен листа.
От дърветата ми кимат ...

Кръв се стича от очите ми,
кръв се стича от сърцето ми.
Кърви и душата ми.
Убиваш ме сега,
и кръв потича веднага ...

Орехът е егоист -
не позволява никой
под сянката му да живее
и в короната му
дом да свие. ...

Розите са такова великолепно цвете само заради във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...

Влюбен съм! Все ми е тая,
дали ще ида в ада или в рая!
Обичам те и ще живея,
така както мога и умея!
Стига ми само шепа пръст ...

Размазани звуци от нощно пиано.
Луната е златна пара без покритие.
Вехто одеяло - небето раздрано -
из облачни дупки сънят ми се скита.
Всички посоки са вече износени. ...