Господи, чуй ме, Господи!
Уморих се от “ мъдрите” думи
и от хорски души вледенени.
Уморих се да мразят страстта ми,
да ме гледат с очи замъглени. ...

Тъгата
ме пронизва, и поглъща,
и размива.
Тъгата –
като жива плесен ...

РАЗДВОЕНИЕ
Далече си, но винаги си с мене!
Докосваш ме в мечтите си, аз знам!
Отричай го! Не можеш да го скриеш!
Обичаш ме... Обичам те и аз! ...

След Крива паланка
до границата с България
един стар козар
седи на ръждясала мантинела.
Лицето му е набръчкано. ...

ОБИЧ МОЯ
1 Искам да видя красивите ти очи,
с които ме гледаш,
топлата ти усмивка,
с която ме даряваш. ...

ПРОБНИЯТ КАМЪК
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Мног ...

Ексклузивно от Ада. Едно горещо интервю с Дявола...
duffmckagan: Ще бъдеш ли така добър да ми отговориш на няколко въпроса?!
Дявол: ..."Така добър"! Ти май се бъзикаш с мен! Та аз кога съм бил добър?!
duffmckagan: Ето ти добър въпрос - бил ли си някога добър?!
Дявол: Не помня, защото съм ЗЛОпаметен... ...

Прибрана на тъмно
Като съсирена отметка
Косата ми прашна е
От недокоснато време
Аз клатя краката си ...

Чупим глина, а звън на злато
разпилява се шумно по пода!
Ех, приятели, старо вино
нека пием до късните доби!...
Да надвием сърдития лай ...

XXV
Майка ми се страхуваше да не достигне до ушите на кадията,че съм избягал от плен. Но още повече я беше страх от войводата и субашията на Филибе. Дори на султана било известено за насилията и жестокостите, които тези местни големци причинявали на раята. Пристигнала височайша заповед двамата да бъ ...

Сътворението в черния безкрай
Винаги съм искал да летя. Представял съм си как летя високо в небето и гледам красивата природа. Минавам над зелени гори, заснежени планини, красиви езера и чудни местенца, които не познават все още човешката злост.
Усещам вятъра в лицето си. Усещам слънцето по кожата с ...

Минава всяко чувство,
споменът остава да гори.
Разбиране, очакване и обич...
и две изстинали очи.
Минава всяка болка, ...

Любовта е лъжа,
която те кара да летиш.
Лъжа,
която те заблуждава,
кара те да забравиш реалността ...

Любов,
красота
преоткрих,
живея
и ...

Ария на реалността
Нежна светлина от ароматни свещи.
Нежна музика на приглушена трептяща светлина от самата светлина на свещите. Ражда се поезия. Ражда се любов.
Пламъците са тъй крехки, полюшващи се по стената. Играещи си помежду си.
Политаш отвъд реалността и усещаш един друг свят, един друг живот ...

Дойде ненадейно - привечер, както могат да идват само бурите. Разфуча се, заувива дърветата, изсипа пелена от дъжд, подгони птиците, засвири мощна симфония със вятъра - за да му разкаже за мечтите си. А вятърът, за да ù отвърне, накара дъжда да нарисува - приказни картини от водна феерия - земята се ...

На първородното ни кученце
Невинност бяла тръгва си от мен.
С носленце черно бъдещето души.
Започваше със нея моят ден...
Спокойствие - във шепата ми сгушено. ...

Спомени
Аз съм тук, теб те няма,
плаче моята душа.
Нали уж щяхме да сме двама?
Ти така ми обеща... ...

Виконтът търсеше от първия си миг. Първото нещо, което потърси, естествено беше къде е изходът. Веднага, след като го намери, изрази съжалението си с бурен плач и потърси входа. Поуката от първия важен урок в живота на виконта беше, че не всичко, което си намерил, е трябвало да го търсиш.
После вико ...

Душата ми последна ще остарее,
тялото променя своите форми,
рядко е да ми харесат.
И съзнанието когато избледнее,
пак душата остава най-последна. ...

Над нови и архивни "-изми"
припламват хоризонти бляскави.
И всички, в дълг на хуманизма,
безмълвни, тъпчем в крак на място...
Реалността реди закани. ...

В тази тъмна,
безцветна одежда,
ти не даваш дори
и мъничка, дребна надежда.
Все неканена идваш, ...

Стоиш пред каменното момиче,
очите ù - черна бездна,
ръцете - безчувствени, студени,
не можеш да чуеш сърцето ù...
а тя има ли сърце? ...

Каканижат се дните застинали
по стобора отреща в бръшляните,
все зелени и вечно провиснали,
като моето тихо очакване.
Все на пръсти броя си годините ...

Сомнамбулизъм при каталепсия
разказ на ужасите
Глава 1 - Интервюто
Доктор Алън Хосуър се оказа много приятен човек поне на пръв поглед. Прошарената и гладко сресана коса, поддържаните мустаци и очилата му придаваха доста интелигентен вид. Но очите му изглеждаха леко угрижени и замислени, вероятно ис ...

Предимството поражда победителя.
Не ти е нужен от съдбата знак,
за да престанеш в себе си да скиташ,
потънал в тишини от нечий мрак.