Преди време бях чел в една книга как е хубаво да се разделяме с непотребните си вещи, така че да освободим място за новото. Отначало много не ми се нравеше просто ей така да изхвърлям „моите любими неща”,но реших да пробвам. Това, което даваш, ти се връща обратно?!? Реших да го опитам на практика. Е ...

Част 1
- Искаш ли да си с мен?
Страхуваше се да отговори. Въпросът му беше безобиден, както и отговорът, който тя би дала. Ужасяваше я собственото ù безсилие. Какво ще я попита след това, я плашеше да отговори сега. Искаше ù се да избяга, да се скрие, да не го чуе. Не можеше. Не можеше да изтрие мин ...

Глава 1
Свободна
Времето минаваше неусетно. За мен то бе бавно и мъчително.
Цяла една година прекарах в болка и самота. Тогава тези чувства бяха моите приятели, които щяха да бъдат с мен и в бъдеще, без да ме предадат.
Ръцете ми постоянно бяха оковани с вериги, които ме контролираха, за да не полуде ...

Добре дошла! Събувай се и влез.
Е-е-е, не че ми е много нов килима...
Какъв ти климатик в едно антре?!
Направо в ляво. Сядай до камината.
Стопли се, че навън гъмжи от сняг. ...

Обичам да чувствам тялото ти до моето.
Харесва ми да слушам сърцето ти как бие полудяло.
Обичам, когато устните ти търсят моите.
Как очите ми се вглеждат в твоите.
Обичам момента, когато ме гушкаш, ...

Как леко се поклаща днес морето
и гали ми със нежен бриз сърцето...
Събужда спомени от минали години -
поизбледнели с времето картини...
копнежи по красиви чувства... ...

Пътят на съдбата
Всички от мен си тръгват -
тръгват и сам ме оставят.
Аз ги моля да останат тук,
но не, сякаш всичко е напук. ...

Ще бдя над теб по ангелски усърдна,
ще те влудявам дяволски прочувствена,
ще шепна името ти в слънчевите изгреви
и омагьосана в залезите ти ще се сгушвам!
По лунните пътеки ще те следвам, ...

Този свят е излязъл от своята орбита,
мимоходом прегръщал е снощи звездите,
после сложил табелата с надпис “затворено”,
закачливо подръпнал на луната полите.
И безгрижно - небрежен така се усмихвал, ...

Разгърната пред очите ти, аз попивам светлината ти.
Топлината на тялото ти възвръща покоя в съзнанието ми.
Аз горя, чакаща те...
Отдай ми се, искайки ме...
Вярвам, че сме роби на сънищата си. ...

При теб море се връщам
Уморен...
Присядам тих смутен
На твойта ласка се отдавам
И ето ме смирен ...

При мен нощите са пусти, но сякаш в мислите си ти до мен.
И небето, сякаш хвърлило своите снежни мрежи, прибира самотните,
да, точно тези хора като мен.
Думите днес вече са безлични, мечтите твърде изпепелени, а любовта, чувството непознато.

След години
Горчиво снаждам, с болка преподреждам...
Опитвам се забравените чувства да събудя.
Ще мога ли да пременя в надежда
и да закърпя дрипата любовна с жажда луда? ...

Изморен от съдбата си тъжна и зла,
неусетно проплака палачът:
- Боже, кой ли възелът тъй ми вързá,
та отвътре ме кара да плача!?
И кой с тежък и трънен венец ...

Политаш..политаш, душо моя,
мило с цветен лъч докоснал
простора....воля...свобода
и политаш ...без умора
като птица- жар...без крила... ...

Когато на пианото клавишите
се озвучават странно и запълват нишите,
когато барикада от слова
не значи вече- приседни до мен, легни до мен,
когато уродливата безмаскност ...

Само слабаците пишат!
Те - нежните, фините струни.
На тях парафинено свирят
сълзи за мелодии най-трудни.
Само слабаците пишат! ...

Преди 30 години
един вестник помести
един хубав мой стих.
Хубав –
в смисъл на дълъг. ...

От земята до небето
въздухът е пълен с мен.
Дишаш ме на пресекулки,
кислород струи от мен.
Можеш ли да ме преглътнеш, ...

Чувствах, че минутите отлитат като секунди. Сега времето беше полудяло и като че ли искаше да изпревари само себе си. Давах всичко от себе си, но то като че ли бързаше с цялата си жестокост. В този момент почти бях сигурен, че времето е някакво живо същество и неистово желае да ми попречи. Да ми поп ...

Не намираш поредния изход,
в Лабиринта-стих луташ се сам,
пак спасение търсиш на Изток,
зърнал в Слънцето... път за натам!
Знам, обличал си нови одежди, ...

Невестите бързаха да сколасат, че ей - обяд наближаваше. Свекървата следеше хлябът да бъде изпечен както трябва и да не се слага в яденето начупен ориз, а само цял. Трепереше тя пред мъжа си, щото той все намираше за какво да се скара.
Както винаги, точно под час, жените наредиха софрата и зачакаха ...

Rammstein
Хермафродит
Откраднах си целувка от нея.
Тя искаше да си я вземе обратно.
Не я пуснах отново. ...