Нежност
Тръни плета ръждясал преплитат,
рози чернеят в цъфтежа си нов.
Мъхове нежно в листата им се вплитат
и прегръщат силно цвета им суров. ...

Дъх на неземно
обгръща ме нежно
и някак си пее,
сърдито жалее.
За времето кратко, ...

С ръце водите изворни погалих –
Билянините смолести коси!
Съмнения, тъгите си забравих
и потопих в кристалните води...
Подобно златни рибки те се скриха ...

Шарено петле пляска с криле
и зрънца от жито лакомо кълве.
После крачи бодро и напето,
вижте колко важно е петлето!
Днес обу си новите ботушки, ...

Стихове слаби че пиша, прости ми:
взех си от "Речник на слабите рими"
думи, с които окичих им края.
Ето ги, Музо, и мойте любими:
всичките рими на голичко "а", ...

Андрей умря, надвесен над клавиатурата.
В последните месеци често късно нощем бе мислил за този момент, докато лежеше в леглото си, мъчен от най-упоритото безсъние, което можеш да си представиш. Тъпо е да те мъчи безсъние, когато живееш в някаква смачкана и изхвърлена в кошчето реалност, нищо не ти ...

Оставям дълги своите коси,
за да покриват тъжното лице.
Недей да ги отмяташ със ръце...
не си ли виждал мъртвите очи?
Студени като черни ледове. ...

И ако мога, жива ще горя
и през сълзи ще се смея,
дни и нощи ще бродя без душа,
ще летя, ще падам и ще тлея.
За да те преживея! ...

КРАЯТ НА ПРОКЛЯТИЕТО
Елица седеше сама в парка на студената пейка и наблюдаваше щъкането на гълъбите в росната трева. Земята беше мокра от дъжда, който се изля преди няколко дена, а слънцето още не беше подсушило росата. С пръчка драскаше по влажната пръст и с ходилото настъпваше написаното и отново ...

Както птичка със зов свива свойто гнездо
и зазижда с кал и сламки дома си,
тъй и аз коленичила диря свойто листо
сред детелините, ала все са трилистни.
Заслепява ме слънцето, недовиждам почти, ...

Младият рибар
Имало едно време един млад рибар. Той бил по-скоро млад, отколкото рибар. Това му било първото излизане в морето. Станал рано още по тъмно, нахлузил си една моряшка фланелка (така бил гледал от филмите), изпушил няколко арди без филтър и се качил в лодката. Почнал да гребе в посокa хор ...

Капка росна, кацнала на сочните устни,
ще изпия като жаден щурец.
Цвят от ябълка, развълнувал плещи изкусни,
ще поема като нежен ветрец.
Слънчев лъч, настанил се удобно в очите ти, ...

АДАМ И ЕВА
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Приглася­ше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...

Докосната от обич,
докосната от болката в света,
полита многоцветна,
земна, моята божествена душа...
Сред пошлост, завист и мрак, ...

Когато тръгнеш си от учебната зала,
когато за последен път чуеш училищната камбана,
когато за последно седнеш на ученическата маса
и когато за последен път напишеш сбогом на дъската,
тогава ще попаднеш в "нов и скучен" свят, ...

Кажи ми нещо?! Още съм си същата,
макар и побеляла като зимата.
Очите ми във лято те превръщат
и есен в гърдите си съм скрила.
Кажи ми, че съм хубава. Мечта на птица ...

Препитание в моя град не открих,
затуй раницата нарамих -
и дълъг път поех...
- незнайно къде ще ме води!
Под закрилата на твоя химн, ...

Следмостия
Не му мисли, преди да минеш моста,
а след като го минеш - не умувай.
Не си единствен. И не си на гости.
Щом има мост... са минали и други. ...

- Шах и мат! - доволно обяви Мър Мър.
- Това не се ли казваше в шаха? - замислено се почеса по носа Ко Те.
- Именно - потвърди брат му.
- Но ние играем на шашки! - възкликна Те.
- Така ли? - учудено сви рамене Мър. - Объркал съм се... ...

Винаги, когато ми се отвори повече работа, си измислям начин да легна на сянка. Напоследък дори се влюбвах, но никак не ми се изясни защо Анджелина Джоли не проявява интерес към проблема с вятърните мелници и си ляга боса преди заспиване. Това не означава, че любимото куче на китайския император ще ...

Какво искаш още от мен?
Предавам се на порива и чувства,
предавам се и не искам да се боря.
И правя всичко... подчинена съм.
Какво искаш още от мен!? ...

Изгарящи океани
лава от мисли
синева
зарево изгря
светлинка ...

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
Душата ми, заключена послушница,
на вярата - мъждукаща следа,
сънува пак ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
и своята спасителна звезда. ...

Облите дървета навън гонят вятъра. Измитат го от небесната шир. Устните им са напукани от разстояния. Които изпиват сока им. И розовата жизненост бавно се вкоричва и раздира от недостигане. Недокосване. Нецелуване.
Но тази вечер вятърът е лош. Метлите някак си не могат да го стигнат. И той развихрен ...

По снега бродят
слънчевите зайчета.
В стъпките им
кокичета цъфтят и
сънуват бяла пролет... ...

Всички пътища ме оставиха тук.
На целия свят съм
без път.
Глас нямам. Тишината ми е гласът.
Нямам истина. ...

В изморения влак се е сгушил измореният пътник,
надалече потеглил с надежда една.
По неравните релси неугледен вагон се поклаща
и го пита така:
- Накъде си потеглил, човече, трака-трак, трака-трак, трака-трак? ...

- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух, чух. Казвай сега, какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га, га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...

Седеше по залез на морския пристан
красив мъж с дълбоки, потайни очи.
Мълчеше и рееше поглед замислен
и с мъка удържаше свойте сълзи.
Сърцето му биеше лудо в гърдите, ...

Миг един като вечност
Видях в теб човечност
Миг и бях завладян
Поглед зажаднял
Вече бях ти задлъжнял ...

Aз искам,
искам...
Искам те сега!
И ще те искам още много пъти...
Макар в очите да тежи тъга, ...

Не пресмятай до секунда всеки час.
Не измервай обичта ни в джаули.
Не обръщай в сметки всичко между нас.
Колкото сме взели - толкова сме давали.
Не ми дължиш усмивки или истини. ...