Ти отново си тук. След години...
С нежен взлом във сърцето ми влизаш...
Пак разжежваш кръвта поизстинала.
и ме мамиш с погубваща близост.
Сриваш всички табута стремглаво. ...
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Чужда и студена е твоята душа...
денят ми днес е сив и мрачен,
не мога леденото ти сърце да разтопя,
безцелно в мрака броди моята душа... ...
Нощ. А цигулката плаче
и разказва за чужда любов.
Но въздиша и плаче така, че
да заплачеш и ти си готов.
Все едно, че е краят печален! ...
Събуди се. Скякаш от дълъг сън. Едва отвори уморените си клепачи.
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетиват ...
В следващото писмо до Ивалинка я уведомявам за събитията които следват:
“ Дете мое.
Ново тегло ме натисна. Бях ти писала, че се канят да умират, но Никата ни изигра. Уж двамата заедно, (че не могат един без друг), но тя пак се изхитри. Той затвори очи, а тя щом разбра това, отвори нейните.
Глупакът ...
Не е лесно да създаваш мелодия,
когато слухът ти не е готов.
Превръщаш се в нещо и някого,
когото сам не би поздравил.
И все пак – на брега стоим далече от мокрото. ...
Сърце във сърце
Щом ме погледнеш влюбено ти,
в очите ми в миг се раждат звезди,
въздухът, наситен от чувства, трепти,
под кожата ми сякаш огън пламти. ...
ПОВЯРВАЛИ ВЪВ ВЕЧНОСТ...
Вървим по детски - боси по брега.
Под стъпките ни студенее пясъкът.
Ревнивите вълни ги трият с вой
и ги отнасят в светлата прозрачност. ...
Бяха две малки сребристи рибки. Гонеха се, криеха се във водораслите... Играеха. Тихо, светло и спокойно беше морското дъно. Но... Нещо огромно закри светлината. Наруши тишината...
Уплашени, малките рибки се скриха, а нещото, което се спускаше отгоре, най- после опря дъното и спря. Не беше живо съще ...
Приятелството е един оазис
в огромната пустиня на живота -
там чувстваш се отдъхнал и опазен
и защитен някак си от злото.
Приятелството е като камбана, ...
Вдъхновено от пребиваването ми в една страна на брега на океана.
Очакването
Лекият бриз напомняше за себе си и погалваше брега със своето дихание. Океанът разливаше своите вълни, които уморени се срещаха с кея. Техният шум докосваше съзнанието на Марина. Малката ù самотна фигура стоеше неподвижно и ...
Разкъсваш ми блузата. Мразя очите си!
Целуваш ме, дърпаш, вилнееш над мен...
Отдавам ти устни, ръцете, гърдите си,
а ти, във амок пристрастен,
пръскаш косите ми – искаш да бъда ...