Ако заради стих си проляла
поне една човешка сълза,
ако в утрото си вървяла
боса и по роса,
ако нестинарска жарава ...

РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...

На Цветница
Безумие ли е да вярваш,
че има топлина,
която топли дните ни.
Безумие ли е да вярваш, ...

(Ранни мемоари)
За пръв път се замисли за смъртта.
Но не абстрактно, а като реалност.
Помисли си, че може - ето на,
съвсем наскоро да се случи. Жалост ...

Носиш ли име
на цвете и вече
гледаш към слънцето
и по-далече,
че... както сами ...

Докосване в нереален свят
В свят измислен се впускам,
там срещнала мисли и разум –
копнея, жадувам, в полет политам.
Не искам да спирам. A трябва ли!? ...

Все още спомените пáри
приятно чувство за вина:
когато първата цигара,
когато първата жена.
То бяха пътища и гари ...

Тревожно беше сякаш век във мене
в закътаните кътчета на мислите.
Не исках повече да съм обичана
с фалшивата илюзия за щастие...
Не исках някого в живота си да срещам. ...

Едва ли тази моя песен ще се хареса на всеки. Тя е много лична и тъжна, макар че звучи гордо.

ИРИНА
Тя свиреше парчето „На Елиз”.
Ръцете бели с вени тънки, сини
са още в мен като един реприз
след тридесет и повече години. ...

Омръзна ми от болка да се раждам и в болка да умирам (пак).
Въздух не ми остана да издишам, а да вдишам, нямам как.
На любовта си съм вече безкрайно далечна.
От душата ми – и помен няма.
И не спирам, ...

Събуждам се и поглеждам към стената,
там, където съм наредила небрежно много мои снимки.
Измежду тях, някъде по средата,
намираш се и ти...
Още сънена, правя някакви си мимики. ...

Защото аз не искам да греша.
Не искам да пристъпвам громко.
Не искам кървава душа,
оставила безжизнени отломки.
Защото искам да живея ...

Ти си толкова далеч от мен
А вятърът на вън е толкова студен
Той покрай мен минава
И хладината в сърцето изстудява
Но топлата мисъл за теб ...

Ето ни отново
сами в този свят
и започваме всичко наново
за пореден път.
Ето, грешките отново се повтарят ...

Изгубена е вече тя,
онова силно чувство – Любовта.
Сега е само думи и изречени слова,
празни думи, казани на вятъра…
Във безкрая отлетя... отново... ...

В очите ми се вписа като болка,
която дълбините им изрича.
Но никога не ме запита колко
е дълга тишината ми без тебе.
В ръцете ми остана като белег ...

Надига се страхът на пръсти
да пипне голата мечтa.
Разрошената рима търси
ръцете на стиха.
Надбягват се светлите мисли ...

Там някъде отгоре...
Светлина си...
и Любов...
В памет на Рая....
Преди година само беше още с нас. ...

Недовършен
Незавършен в душата си... бял.
Труден ребус - живота обичам,
колко в мен е картини създал -
неживян, не ще го предричам. ...

Когато чувствата излишни са... къде отиват те?
Когато имало ги е със купища... изгубили са се като дете?
Все казват, че енергия в природата
не се изгубва - сменя си породата.
Дали избягали са на перваза? ...

Посях толкова надежди в теб,
но плевелът на твойто безразличие ги задуши.
И като разочарован от реколтата орач
зовях с косата си Смъртта,
а Червената пътека стана път. ...

В щастие и тъга вие подкрепяте моята душа,
без вас дъждът би бил студен, а нощта - страшна.
Вие сте моят пристан и моето спасение,
за да продължавам напред давате ми вдъхновение.
Знайте, че можете винаги да разчитате на мен, ...

Важна задача
получи Кълвача.
От сутрин до здрач
да бъде пазач
на всички в гората. ...

-Е, разказвайте, какво се случи?
-Имаше страхотна буря! Яхтата се разби. Паднах във водата и съм загубил съзнание. Как съм стигнал до брега не зная, но като отворих очи, видях нея! - той погледна с толкова обич Сандра, която вече сервираше чая.
-Случайно погледнах през прозореца и... видях човек на ...

Толкова си друга, че препържи въздуха.
На жена се преструваш, за да ти падат на удара.
В гарваново облечена, под перуката - огнена.
Скритият коз на Дявола, в бесовете му валяна.
Палиш планети със заоблено вълнение, ...

Поогледах се - не те видях,
търсих те - не те намерих.
Зачудих се къде си ти – най–добрия ми приятел.
Мъничко ядосан и леко симпатичен, аз винаги те виждах.
Но днес сякаш беше нов ден за мен. Такъв, че теб те нямаше. ...

Петко не учи, затова няма да сполучи.
Учебник да хване не ще,
а играе само с плюшеното си мече.
Бележникът му е пълен с двойки,
но на места намират се и тройки. ...