Тревожни мисли ме налегнаха... Откак бат' Кръстьо каза, че ще ни забранят да си пием биричката на теферич, сън не ме лови.
Какви времена! - и последното ни мило нещо ще забранят.
Пък какво беше... Приседнеш си на некоя пейчица, па като си отвориш една двулитровка (неколко пъти)... докат' докараш оня ...

Ризката на моя скъп любим -
реквизит от касов еротичен филм,
нарочно снежнобяла му я правя,
така съм он лайн с новините от канала.
Въоръжена с лупа, тайно аз следя ...

Къщата ми в Лондон, вилата в Париж, a работилницата - в Берлин. Трите се събират в едно, когато получаваш международна гаранция за чувствата си. Тогава стилът на червеното небе става по-изящен и претенциозно самоцелен: Лондон гърми в зелено отвън навътре; кулата на Айфел се срива към небето; Берлин ...

Да си шеф у нас е сладка работа. Не е важно да притежаваш необходимите качества за това - достатъчно е да се чувстваш значим и всички да ти се кланят. Думата на шефа е закон, той никога не греши и тежко и горко на онези, които дръзнат да му се противопоставят. Особено опасен е шефът-интригант – исти ...

Ти не знаеш името ми,
не знаеш нищо за мен.
Играеш игра,
в която аз не искам да участвам.
Ти не знаеш какво е чувството! ...

Отново ли за меланхолията да пиша,
която ме души със две ръце?
За емотикона, в който се превръщам,
с винаги усмихнато лице?
За философията на живота ми - ...

… онези думи
не винаги
изричат ме
напълно…
дори ...

И силната жена
в любовта си
е безумница...
Наказание
или благословия ...

Изглежда животът е просто театър
и всички участваме в този спектакъл.
Всеки посяга към главната роля,
но не всеки слуша гласа на суфльора.
А той е душата, лишена от грешки, ...

Кажи, малко човече,
свършиха ли се игрите ти жалки?
Мина ли вече,
битките, които водеше за малко?
И виждам, поглеждаш ...

Ще си мисля за тебе в неделите
Ще лежа зад гърба на поредната
Ще опитвам със нея да свикна
Но ще мисля за онази последната
Която без да знам ме обикна ...

И двамата знаем,
пътищата се разделят.
Дори и след като те няма,
ще живееш в спомените ми.
Изгубихме цялото щастие, ...

Стресна мъ, жено, как можъ
пуртрето си да туриш у сеното?
Рикията си там държъ,
кат' го видоф,
изпрай ми съ косътъ. ...

ТЪЖНА ВЕЧЕР
Тъжна вечер - аверите вече се гушкаха с всякакви жени, а аз с кучето Рекс в краката.
Отчаян съм, човеко! Обезверен... Неразбран...
Чувствам се като палачинка сред звездите, като бастун насред пустиня, като сомнамбул в печка, като гладиатор сред фармацевти...
Моята ми кликна, че е по орга ...

Защо трябва да се сбогувам с теб?
Тръгвай си и толкова.
На мен ми остава
да разчистя
след заминаването ти - ...

НЕПОЗНАТАТА
Когато тя си тръгна, Радослав дълго гледаше след нея. Изящните и форми не можеха да не направят впечатление на всеки мъж. Все още не знаеше името и. Запознаха се в барчето. Когато той влезе, тя стоеше сама на масата и пред нея имаше чаша с кафе. В ръката си не държеше цигара.Беше от ония ...

Този маратон се оказа по-тежък, отколкото очаквах. Бягам през години и илюзии; финалът е близо – виждам го. Там никой не ме чака и аз не бързам; излишно е това бързане, понеже съм единствен състезател в надбягването. Така или иначе ще стигна пръв на финала, което ми гарантира титлата; много е впечат ...

АПОСТОЛЕ,
колко време се взираме,
а не можем да те видим на бесилото,
където толкова пъти те бесиха.
Кажи ни, Василе, ...

Една дъждовна капка в дланта ми се стаи. Кристално чиста, не искаше да се топи. Огледах се и в нея аз видях едно уплашено момиче. Очи затворих, после се засмях. 'Объркала си се, мъниче!" И се търкулна, и разля... Сега отново под дъжда стоя и чакам я да дойде... Ръцете си напред държа и моля се без г ...

Не си измисляй правила!
Водата няма да пресъхне,
да почернее любовта
и мъката да те прегърне.
И няма да си ида аз, ...

Съдрах обвивката си.
После видях кръв, просмукана в гърдите.
Счупих гърдите си .
От уплаха бликна нова кръв.
И после паднах. ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (1)
(ИНТЕРТЕКСТУАЛЕН МОСТ КЪМ „ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ”)
22:00. В механата компанията на Грег празнуваше успешното си избавление при инцидента в блатото и неуспешния край на ловния ден. Двата повода бяха еднакво празнични и зат ...

Първо действие
Той: Позволи ми, приятелко добра,
да ти разкажа за най-прекрасната жена.
Косите й са толкова меки... напомнят ми за кадифе.
Очите й изящни, по-дълбоки са и от море... ...

Стоя там, откъдето съм.
Не мога да остана повече.
Виждам снимка – твоя е, искам те.
Покажи ми как да се боря – не мога сам.
Искам те, виждам те, чувам те, усещам те… ...

Болката не се споделя,
тя не се дели на две.
Вечно се е впила в мен...
усещам я с цялото си тяло!
Вече не е просто чувство, ...

Когато слънцето целуне планината
и глава отпусне леко на зелената и гръд,
а залезния небосвод завива му снагата
и с воал от нежност го приспива всеки път,
тогава звездното сияние ни прегръща, ...

Звучи Шопен във трепета на падащите листи,
под акомпанимента на вятър есенен
и кърши клоните на мислите ми,
нашепвайки ми тъжни четиристишия.
В красивата мозайка на нападалата шума ...

Реките потичат на юг
Очите й - открити, но леко присвити,
сканира ме... ах как ме привлича,
тръпна и вълна след вълни и реките,
заливат ме и обратно на юг пак потичат. ...

Миличко вълшебниче,
ще тръгна първо от челото.
Ще го целувам бавно с устни.
Едва докоснала очите,
от езерата им ще вкуся. ...

Как в този свят, напук на нас,
всичко се обръща... и аз
във тегавите дни и блудни нощи,
таз нежна и чаровна, истинска жена,
как тя изчезна, сякаш в дън земя? ...

... понякога си спомням колко много те обичах
и капят от очите ми сълзи...
Името ти хиляди пъти до втръсване изричах,
а ти живота ми изпепели...
... понякога искам пак да ме прегърнеш - ...