Двама
Докосване нежно е твойта целувка -
забравям, обичам, целувам в екстаз.
Прегръщам те нежно, мечтая на глас.
Ти слушаш ли? Нежно обичам те аз! ...

Огледалото прерязва образа,
отекъл в жизнения път.
Очите кървави, изпепелени,
изморени от света, бавно се затварят.
И устни жадни в пламъка на огъня горят. ...

Мъгла в душата.
Любов? Казват, че е там,
но не я виждам.

Няма по-тежка любов
от нежаланата любов
на разума,
която е най-желана
за сърцето ...

На Живота гледам
с възторг.
Държи Той очите ми
отворени.
Душата ми от НЕГО ...

Не съжалявам, че остави ме с роса в очи,
душата ми разби, а и моите мечти.
Не съжалявам, че вместо ти, галеше ме сънят, нежен
и плувах в океан от хора, черен и безбрежен.
Не съжалявам, че ти за първи път научи ме да мразя, ...

Продадена любов
Горчи в душата ми сълза,
спомените си призовавам,
как за пари смених любовта,
греха сега си осъзнавам. ...

Самоубийство
Искрящото утро нов ужас откри,
едно тяло, вовеки изстинало,
туптящо сърце с нож леден пронизано,
превръщайки се в камък безчувствен. ...

Очаквам те да дойдеш, нетърпимо,
разпръсвам облаците със очи,
оттам ме гледа слънце живо
и ме облива с ласкави лъчи.
Очаквам те във всяко стръкче, ...

- Още много ли остава? - попита тя с ръце, притиснали гръдния кош, където се бе появила режеща болка.
- Ами! Около час само. - чу тя приглушения му отговор.
- Ха-ха-ха - саркастично му отвърна. - Колко смешно! Кажи де, къде е това място.
- Има още малко, потрай. Ще бъде голяма изненада!
Изкачваха ст ...

Кой мълчи?
Стрелките на времето
по шията ми стръвно тракат
час по час,
със нож като клюн ...

Душата ми добро раздава
Най-светлото в душата ми е скътано
на топло във дланта ми бяла.
Очите ми от радост са размътени.
Аз искам любовта си цяла ...

Без път.
И без посока.
Изстинала от ледени желания.
Безкрайно лутаща и питаща.
Не искаща ненужни обещания. ...

Делят ни разстояния и гари,
а вън вали, вали...
И всяка моя дума те изгаря,
а в мен боли, боли...
Делят ни пътища самотни, ...

Посветено с много обич на Борислав
Какво да ви разкажа за моя приятел?...
Че беше идеалист и доблестен? (забравихме ли истинското значение на тези думи?)
Че вярваше "в доброто и в човека"? (което всички обичаме да повтаряме, но вече май никой не мисли...)
Че когато се смееше, светът отвръщаше на таз ...

Широко отворени очи,
ужас умело прикрит
зад усмивка и няма сълзи,
ум от жестокост промит!
Треперещи пръсти, ...

Незавършените мисли
ме терзаят,
незавършените задължения
дълбаят
черна пропаст ...

Спирам смерчове във тихите ми мелници,
засипани със прах и гаснещи в забвение...
Ветрено разюздвам куците безделници,
стърчащи във очакване на сляпо провидение...
Прокуждам надалече закърнели чувства, ...

И споровете истината раждаха,
но кой ще каже истина какво е,
когато всеки вярва в малката си правда,
а съвестта на честността е вид заблуда.
Че щом с лъжи отраснахме ...

Разравям спомени в... жаравата -
изгасват сенките им в... самота,
догаря болката от... раната -
посипана е просто с... пепелта.
И дрезгава въздишка се отронва - ...

Сиво небе, покрито с черни гарвани.
Като пръсти на вещица докосва ме вятърът.
Ледени капки вцепенявт телата ни.
Пак ще съм аз нещастникът в театъра.
В унисон с времето душата ми мрачна е, ...

Пропадам… В разноцветната спирала
докосвам с пръсти парещите нощи.
Животът, като пумпал, до премала
върти се пред очите ми. Разкошен…
Пропадам… И сред облаци от думи, ...

Моля, не го оценявайте! Пиша го в памет на най-добрия баща, който днес почина!
Последно сбогом днес ти казвам,
с много сълзи във очи.
Целувам бледото ти чело
и шепна тихичко, прости! ...

Обичам те - как да ти го кажа?
Обичам те - ти сърцето ми плени.
Дори и всички да излъжа,
себе си не мога, разбери.
Казвам, че съм те забравила, ...

Гонеха се лудо на слънцето лъчите
с плътния воал на непрогледен нощен мрак.
В галоп изнизаха се нощите и дните
и времето се свърши... неусетно как.
И ето есен е - окапаха листата ...

И се стича дъждът, и се стича...
Вън вали цяла нощ.
И отново съм малко момиче,
стиснало в шепичка златния грош.
И сънувам зелени поляни, ...

Съмнението
е ключа на лъжата.
Страхът - вратата...

НОЩЕН ДЪЖД
Нощта е пуста. Няма ги звездите.
Дъждът е само скитник тази нощ.
От толкоз мъка натежа небето.
Капчукът се превърна в дявол лош. ...

Събирах думи в празни листи,
за да запълня празнотата.
Себенамразвах се,
за да раздавам
от шепота си на душата. ...

Една сълза
Една сълза в очите ми трепти
и се питам: Помниш ли ме ти?
Сълзите не, не съхнат.
Аз ридая. ...

Селото не беше малко. Близостта на големия град спомагаше за бързото му едреене. Купчини богаташки къщи редовно изникваха, придърпвайки границите му по съседните хълмове. Нови улици до тях, допълнителни пресечки и алеи.
Мария бе започнала да снима улиците преди месец. Случи се така, че на връщане от ...

Гранулом - Живот и Съдба

Самотница била съм,
а ти какъв си, веселяко?
Прикриваш самотата,
а сърцето ти се раздира
в тебе оглушало. ...

Навън е черно...
В душата ми е бяло...
Сив живот...

Падат снежинки.
Побеля ми косата
в ранното утро.