посветено е на баща ми
Димитър Кръстанов
Твоята звезда отлитна далеч в небосклона,
но остана тя да свети вечер над балкона.
Гледам я, за теб си мисля нощем в тъмнината, ...

Няма
Няма вина да отричам
Няма и в скръб да се обричам
Вярата във лед да обличам
Душата си няма да събличам ...

Жеравна
Тревата е проникнала навред -
зелена истина.
По калдъръма слънцето тече -
златисто, чисто. ...

Далеч си, тази мисъл в мен боли,
далеч си, а нощта навън излъчва топлина,
сред звездите търся твоите очи
и мечтая да съм с теб сега.
Липсваш ми, ...

Хлътва студ. Потъва в кръпките,
изплуват мигове от задименото,
косите ми, разлистени, попиват
стаена във ъглите тишина.
Смълчано е. И чисто във душата ми. ...

Лежа в кувьоз
от фалшиви усмивки.
Незаконнородено дете.
Нежелано,
изтекло ...

Дали
след
прилива
на тези стихове
океанът ...

Дисперсирам се през
натрошените стъкла.
Бяха цели, преди да се пречупя.
Сега с радиационни лъчения цъфтя.
Губя се във паралелните си светове...

Жажда за палеща обич,
Изпитания да изплачем очите си,
Вяра безмерна в доброто,
Останки от душевните бури -
Това е...

Все някога ще прочетеш красиви думи,
ще паднат във душата ти
като красиви, но бездушни камъни
и ще усетиш,
че е истина ...

Показваха по ТВ в новините,
как някакъв бабанка обрал банка.
Извеждат го с качулка на главата,
а тънък, строен,
и походката ми е позната?! ...

Докосвам те!
Ти си капка роса,
в която се оглежда
любовта ми.
Ти си калинка, ...

ЖИВОТ...
На незабравимата ми
приятелка Добранка
Живот - съдбовно пътешествие.
Начало - болка без известие. ...

Много искам да умея
Много искам да умея
мир и обич вред да сея!
Но минавам като гръм
и разпалвам буен огън. ...

С какво заслужих този кръст -
да бъда и трева, и пръст,
и ствол, корона и листа,
да съм здравето и болестта.
Да бъда опора, ...

Щом звездите целунаха земята, малки птици пристигнаха в града. Черни птици. Донасят ли те тъгата или в сърцата си са приютили спасението ми? Общуват помежду си с нежна любов, която още звучи в главата ми. Носят тежък аромат на мъка, който се сля с аромата на парфюма ми от рози. Но мисля, че тяхната ...

Сълзи
Перли солени,
перли, изстрадани с вик,
перли в корона...

Върни го, любов
Обичам го, любов.
Ти него ми върни.
Опасен чар има той.
Чар, от който не ще избягам. ...

Сърцето ми се потопи в стъклен свят.
Ръцете ми палово те гушкат.
Устните ми жадно те целуват.
Твоят образ ме обгражда с подкови.
Топли мисли стоят до мен. ...

Сърбят ме пръстите да пиша.
Сърцето ме боли.
Поредната рима издишам
и я превръщам във стих.
Това е моето спасение. ...

Душата ми изгаря за твоята любов
Сърцето ми гори,
душата ми пламти
за милувката ти топла,
изгарят моите очи. ...

По Вапцаров...
Понякога ще идвам в твойта поща
като нечакан и далечен гост...
Не ме оставяй вън да чакам....
Не пускай лампичка - "заета"... ...

Аз
И ето, аз идвам буйна, красива.
С разпилени коси и с огън в очите.
Кръвта ми е река пенлива,
а роза разцъфнала са ми устните. ...

Не мислиш
Не мислиш, че ще те забравя,
но за какво си ми след като
няма капка милост в твоята душа -
ледена е тя. ...

Красиво плачем.
Сричаме наивно.
В съдбовен грях мълчим
съвсем като на кино.
Протягам устни, ...

Когато тревогата завладява душата ми
и вятърен страх подкосява краката ми,
и дъжд всепроникващ облива сърцето -
прегръщам в себе си детето.
Тогава бурята емоциите е завладяла ...

Сега съм стъпил на скалата,
избива ме на лудост и крещя,
затръшнах на деня вратата,
проклинам мрака и нощта.
И лутам се безумен между ден и нощ, ...

Да, сама съм, но не съжалявам. Поне знам, че дори и сама, аз обичам силно и искрено, но за съжаление човек, който не заслужава дори и моето уважение. Но някак си, нещо ме кара с всеки изминал ден да го обиквам все по-силно и по-силно.
Може би съм малко объркана... или много, но това не мисля, че е о ...

музика Явор Перфанов

Пръстите ти още те издават
Призрачни
Зелени
От бутилката си отлетяла рано
Френска непозната фея ...

Деца, толкова съм щастлива, че ме дарихте с внук! Всички казват, че прилича на дядо си.
Разлиствам „Грижи за бебето и детето" на Спок и разбирам защо това красиво малко същество го оприличават на моя дъртофелник. Ще ме прощавате, деца, ама такива мъже ме искаха на времето...
„Първите два-три месеца ...

ОРЕЛ
Орелът е силен, защото е сам!
От малък поел по трудна пътека.
Високо планинско било избрал,
в простора той търсел утеха. ...

Защо винаги сънувам това място?
Толкова е далечно...
Само веднъж била съм там,
и още стотици пъти насън...
Но когато затворя очи... ...

Неделя сутрин
Събудих се, утрото отминаваше.
Слънцето бе се изкачило над мен.
Повдигнах се, погледнах огледалото -
един тъжен човек ме гледаше студен. ...

В печална стая,
в очакване на радостта
от тъжни мисли,
поезията се разказваше
с писател, ...

Епилог чете душата,
но отказват сетивата.
В този кръстопът подтискащ
душата ми пълзи,
а иска ...

***
Прекосих света ти като спазъм.
Под грима се сврях... да ти тежа.
Остра бях. От мен порязан...
маскарадният костюм те заболя. ...