Книгата на Живота
Къс история сме - недописана
и утре, днес ще бъде вчера,
съдбата ни не е орисана,
от зодиаци, Марс, Венера! ...

Ще те запазя
Какво като си отиде любовта,
трябва ли да се намразим?!
Не може ли да си протегнем ръка
и хубавите спомени да запазим?! ...

Като едно самотно, голо листо
се нося по течението на живота.
Като бездомна птица, извън своето гнездо,
се лутам да си намеря някаква посока...
Ден след ден минава. Много зими се смениха. ...

Понякога небето е мрачно и няма светли звезди.
Имаме нужда от някой просто, за да не бъдем сами.
Някой, който да ни пази от мрака и от всички беди.
Нечие рамо, което винаги ще ни подкрепи.
Нечия силна прегръдка, която ще ни стопли в студените дни. ...

Рицар съм.
Без ризница и меч.
Без кръст и Бог.
Без вяра и без срам...
Какво е обич ...

Зареяни сред вятъра. Бездомно.
Подгонени от дългите си сенки.
Крадем криле. (За миг откраднат полет.)
А после заземяване. И време.
Зареяни в живота си. Квадратно. ...

Емоция
Един урок...
Жесток!
В тези дни на шумове...
"Ритни и Победи" ...

Обичах те много и страдах за тебе,
сълзите течаха безспир.
Душата не може, сърцето не иска
от днес да живее във мир.
Сълзите се стичат по бузите бледи ...

ПРИНЦИПНО ПИТАНЕ КЪМ
НЕПОЗНАТИТЕ ОБОЖАТЕЛИ
Щом свърши този поетичен зор,
когато дойде време за амор,
щом настане звездо-лунна нощ ...

>> Тъмносиви облаци
>> по небето пълзят...
>> Притъмнява,
>> вятър-скитник
>> тъжно запява. ...

Момина сълза
Дали ще те докосне,
красивата магия
и нежен полъх литне,
от момина сълза... ...

Тези стихчета са вдъхновени
от знаменитото хайку на Башо.
С благодарности към Лора :)
Поетът Башо в свойта младост
при Учител изучавал Дзен. ...

Дълбока съм като морето -
вълните ми без дъх се плискат
в спокойния ти бряг, където
тих пристан да намерят искат...
Сетивна съм като земята - ...

Гранулом - Нещастникът

ЗА ЧИСТИ ДУМИ
Мили мои,
тук не сме на война!
Приберете си сабите,
стрелите и шпагите. ...

Из света на Earthrise - част1
Острието попадна право в сърцето. Той никога не пропускаше. В тъмната уличка очите на жертвата, озарени от светлините на градския център, придобиха кристален вид и пречупваха милионите светлинки, изпразнени от съдържание. Джон обичаше този букет от чувства, да гледа как ...

Ограбиха душата ми без свян.
Ранените ми стихове отнеха.
Гласът на творчеството ми, пиян,
отпива от сълзите ми утеха.
Една жена от родната ми кръв ...

Съжалявам, че за мен мислиш нощ и ден.
Съжалявам, че прегръщайки нея, виждаш мен.
Съжалявам, че си безпомощен да ме имаш и затова ме намразваш.
Съжалявам, че ти е кофти, когато се смея (но и без теб живея).
Съжалявам, че тя не е като мен. ...

Всичкото отново почука на вратата на нищото. Тя-нищото искаше да не чува, да не вижда, за да не знае, че той-всичкото е дошъл за пореден път. Копнееше да устои на изгарящите я чувства, да преглътне силната си любов към него и да не се затичва за пореден път към входа - при всичкото за нея. Най-накра ...

Бели люляци вече цътят.
Ефирност.
Надежда.
Невинност.
Чувам шум от крила на пегас. ...

Почерпи ме с вино, Господи,
със твоята благословия (нека поживея)
че аз съм твърде грешна и нелепа,
в калта лика си да отлея...
Не ми го взимай, Господи, ...

Часовникът отмери часовете,
отплува преходният сън,
обсебен от смъртта, Човекът
излезе през вратата вън,
изправи се и спря живота, ...

Не се събуждай в болка
от думи неизречени,
погълнали душевност тиха,
пътища по мъките обречени.
Не се събуждай в погледа ми мрачен, ...

Отиде си... ей така, тихо...
отиде си в нищото,
там - откъдето дойде...
Остави ме, сякаш прашинка ненужна...
не каза и сбогом дори... ...

С вълшебен прах посипва ни небето,
снежинки бели падат върху нас
и старците се радват край детето,
пред тях е само празничният час.
По бузките ни щипе баба Зима, ...

Умира само
този, който е живял...
Аз съм "безсмъртен"...

Прости, че те докоснах.
Прости, че от устните ти жадно пих.
Като отрова се промъкнах
и във вените ти нокти впих.
Загубих представа къде съм, коя съм. ...

Понякога в капан ще паднем
Поледица сковала е земята,
пързалят се и хора, и коли,
навън е ледена пързалка,
падаме и много ни боли. ...

Ръката си, протегнал е в студа.
Артритни пръсти - чакащи монета...
Джобовете му - пълни с тишина.
Сърцето му - от спомените свети...
В очите му - разкъсани платна. ...

СПОМЕН ОТ ЛЮБОВ
Магьосница в съня ми се яви.
Извика ме при нея и ми каза,
че чувствата в букет съм аз събрал
и даде ми за тях кристална ваза. ...

Аз съм само шестгодишен,
но въобще не съм излишен,
вкъщи мазах със пастел
по тапета като с гел.
И косата си отрязах ...

Защо дойдох във Пловдив ли?
Любим ми е от детските години.
А имах нужда и... да се раздвижа.
Очаквах случване. И бях решила твърдо
с една жена на живо да се видя. ...

Гласът ти въздуха раздира,
не мен, живота той възпира,
не мен, разстройваш ме със думи,
ти, себе си уби със същите куршуми.
Себе си... ти нарани греховно, ...

Границата...
Не става въпрос за събуждането - то е граница между нощта и утрото, или пък - за заспиването - предполагаема граница между вечерта и нощта... Нито за границата на нашите възможности... Мислите ми са за границата на човешкото щастие. Какво представлява то? Това е възможност за изпълнение ...

Крия се от стържещите писъци на празното. Блокиращи дишането. Резонират глухо в ушите ми. И разкъсват... сякаш стръв...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...

Здравейте, ще публикувам едно мое стихотворение под натиска на смешко.
Дано се е получило нещо. Сайтът много ми допадна, следя го от два месеца.
Отронвам сълза.
Река.
Животът не върви. ...