Неизказани мисли, ненаписани строфи,
копнеж за любов ни времето носи.
Ако знаем какво и как да изкажем,
дали ще успеем и да покажем,
в сърцето си колко любов ние пазим, ...

(мини-приказка)
Имало едно време една стара къща. И имало земетресение.
И вътре имало един поп, боядисал си две яйца. Дал му ги царя, да му ги боядиса и да му ги върне, и ако не му ги върне - ще му направи земетресемие на къщата.
А иначе било станало друго земетресение от една комета, паднала от неб ...

Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва. ...

Сънища...
Дали бе вчера или някога, много отдавна...
Може би в друг живот или в друго безвремие...
Помня само, че някой, някак си влезе в съня ми
И тихичко прошепна в ухото ми: "Ти си! Само ти!" ...

***
Старея аз... До теб...
А, ти си... все тъй млада.
Като Пролет. Както Феб -
даряваш ми отрада. ...

Щурчо
Странно нещо с мен се случва.
Неусетно, ден след ден.
Вече искам дълго да живея -
само ти да си до мен. ...

Прах
... И аз - на Бахамите. И аз - сред природа -
жега и палми. И прах.
Чувал съм да се възхищава народа...
(И американците - и тях!) ...

Сънувах те, и ти дойде.
Наяве се огледах във очите ти,
видях се в тях: почти дете,
повярвало в илюзии.
Висок е моят бряг за теб, ...

Усетих полъх приятен. На младост заприлича.
Край мен премина цвете. Най-бялото кокиче!
Част от моята душа. Май е любовта!
Разлива се в мечти. За старост нехае.
Променя се. Да забравя не желае. ...

Чуй сърцето ми. Щастливец си.
Бие за теб. Обрекло се.
На вечната любов. На вярната.
А има ли я!?
ДА, копнежно-вълшебна, ИМА я! ...

Предчувствие за буря. Клони се ветреят.
Като коси на вещица. Щурци немеят.
Каква лудетина, буря!? Листа оскуба!
Като торнадо е! Земята е в почуда!?
Опасно стана. Като жар под пепел. ...

Облаците ми рисуват
нещо
искат да ми кажат
точно
в момента си мисля за теб ...

За тебе аз дишам,
за тебе милея,
за тебе въздишам,
за тебе живея.
За тебе мечтая, ...

историята на едно момиче
(продължение)

В този свят от самота
сам-самичък бродя по света
и с малкото надежда в мене
отново търся любовта.
Любовта, уви, от мене бяга ...

А ти ще струваш някой ден безбожно,
макар и парцалив от чужди устни.
Ще искам да те купя - не е сложно -
душата ти грешеше заедно със моята.

Познавам те само по лицето,
навътре си ми празен - често идвах.
Познавам те единствено на тъмно.
Познах те и тогава, но си тръгнах.

Извинявай, каза ли нещо?!
Днес не смятам да те слушам,
дано не възразяваш.
Просто спри да говориш...
... гласът ти ме влудява. ...

- Мръсно, гадно същество! Изчадие! - празният й поглед се пълнеше с гняв и омраза. Беше с гръб към мен, но виждах лицето й в мръсното, счупено огледало, облегнато на кухненския плот.
- Що?! Що да съм мръсна?! С колко мъже си спала на моята възраст? А?! Кажи ми де! Прескачала си от легло на легло... ...

Гола пред теб съм, умът ми изпиваш,
страх ме е, че знаеш страховете ми,
всеки мой жест строго изпитваш,
боли ме, когато признавам си грешките...
Не тялото, душата си пред тебе разсъбличам, ...

Защо не спреш?!
Хей, човеко, накъде вървиш?
Защо не спреш?
Огледай се и виж!!!
Какво е станало? ...

Не искам да съм спомен!
Искам да съм истина -
настояще
и бъдеще да съм!
Споменът какво е - ...

>>
>> Промяната във мен
>>
>> Любовта отдавна не е същата,
>> ...

Звезден прах
Глава I
Турнирния град
Годината бе 680-та след Ядрения взрив. Началото на Новото летоброене бе съпътствано от много организирани престъпни банди, които нахлуваха в покрайнините на кралство Вокохас и опустошаваха поминъка на хората. Те грабеха, отвличаха и опражняваха терор над местното ...

ПРИКАЗЕН (БЕЗ)КРАЙ
"Сън сънувах, моя обич...”
Хвана топло ръката ми...
И прошепна... Тихо! Ела...
Да не будим... Заспал е... ...

Не намирам утехата в думите
и пътеката ми се губи в сълзите.
Господи, уморих се от търсене,
от жадуване се смрачиха и дните.
Нажалиха се моите салкъми ...

Последна глава
The Last Star
Алексис и Стилиян тръгнаха към пещерата. Не взеха нищо със себе си, защото знаеха, че ще изчезне. Беше малко преди залез и слънцето бе оцветило цялото небе в червено. Вятърът бе така издухал облаците, че те приличаха на размъкнат захарен памук.
- Толкова е... Как беше „b ...

Justin Timberlake-Lovestoned/I think she knows
She's freaky and she knows it
She's freaky and I like it
Listen
She grabs the yellow bottle ...

Тя първа живота посреща,
последна ръката държи,
тя в болката твоя поглежда
и мъката твоя теши.
Сърцето голямо ти дава ...

Сега какво? Стоим тук един срещу друг и всеки се чуди накъде да поеме. Но в която посока и да тръгна, сигурнa съм, че пътищата ни никога вече няма да се пресекат. И това ме прави щастлива... Ти се постара да очерниш живота ми и до някаква степен успя. Успя да ме накараш да мразя света, да мразя себе ...

Ciara - Like a boy
Pull up your pants
(Just Like Em')
Take out the trash
(Just Like Em') ...

Писна ми да съм каталожно момиче...
Може би имам душа...
Нима онова момиче на мене прилича...
Нима тя не е сама?
Нима е привилегия да си такова момиче, ...

Фанданго със съдбата
Слънцето отдавна беше изгряло над Cullera. Летният ден тъкмо започваше. Въпреки това термометрите бяха на път да се пръснат. Живачният стълб стигаше до 40. Нямаше никакво значение, че все още беше 9 и нещо. Жегата беше нормално нещо за южна Испания, особено в края на юли. Сякаш ...

Обществена болница
Саманта влезе неуверено в болничната стая. В нея имаше само две легла, стените бяха боядисани в зелено, а на тавана висеше стара лампа, която мъчително осветяваше пространството. На едното легло лежеше симпатичен двадесет годишен мъж, който замислено четеше някаква книжка и поглъщ ...

Лед сковал нозете.
Цял порой мечти
изгубени се лутат.
Кървят надеждите,
ранени след поредната война. ...

на тях...
Тръгваш нанякъде
и спътници много!
И сякаш всеки с поглед
обещава, че ще бъде с теб! ...

Винаги трябва да те оприличават на някого!
Сякаш не може да си ти!
Все ще се намери някои да каже: "Колко прилича на него, нали?". Постоянно трябва да се казват подобни неща, никога не може да си различен. Като се е почнало още от раждането ни: "Ох, има очите на мама, ама устенцата са на тати!". Все ...

Иво се спря пред двете момичета, поемайки си въздух едва едва. Капките пот се стичаха по бялото му лице, горните копчета на ризата му бяха разкопчани, явно заради жегата. От ризата му се стичаше вода. ‘'Пак са ходил на реката'' каза си наум Анна. Ах, как обичаше да го гледа, как плува в студените во ...

Съблечи устните ми -
нека останат само по целувка,
нека погледът ти наметне очите ми,
за да не им е студено
от сълзите. ...

Камък, натежаваш ми в гърдите,
защо не мога да те имам ?
В очакване изтекоха очите
и всеки празен час проклинам.
Жажда си - за тебе изнемогвам, ...