Събуди ме...
вземи роса и с нея очите отвори ми.
Събуди ме...
с полъха на вятъра ме погали.
Събуди ме... ...

По стиха на Jane_d ( Деси Инджева) - „Страстта ми…”
Със всеки стих рисувам очертания,
изричам думи парещи... от нежност,
потапям се в греховни опиЯния,
във плен попаднал, в хиляди копнежи. ...

Уморих се от вечното скитане
по безкрайните черни пътеки,
където само пристън химерен откривам
и от болка се давя в сълзите си.
Защо не мога любов да намеря ...

Отиваш си ти,
а зимата дойде -
аз чувствам заледено
моето сърце.
Как искам да останеш, ...

Пил ли си от сладката омая
на потеклите от смях сълзи?
Някога изгуби ли се във безкрая
на големите ми, плачещи очи?
Причина искаше, за да останеш. ...

***
Все си мисля, че на моите деца мога да им кажа нещо повече от онова, което те вече са разбрали. Бащиното чувство е свято и всеки, който е станал баща, отдавна трябва да го е разбрал...
***
Всеки мимолетен разум създава мимолетни мигове... Защото всяка сила на разума се състои в потенциала на нег ...

Отиваш си, а тъй е хубаво и топло.
Отиваш си, но аз ще чакам пак.
Отиваш си и губиш се отново в
прегръдките на истинската нощ.
Отиваш си, защото ме обичаш. ...

Когато те нямаше, гушках едно мече,
но не е същото, защото то няма
блясъка в очите, които имаш ти.
С него не мога да стоя до сутринта,
защото то само мълчи ...

Един самотник в парка, един просяк с китара на колене.
Седнах до него да послушам, какво ще каже, вървим ли, накъде?
Светът се променя, песен за минало запя в нощта.
Песен за радост, любов, изгубени в прахта.
Война и смърт, прокрадваха се в неговата уста, ...

"Ще се радвам на всеки нов ден…"
Анушка
Пъзел
Радвам се на този Златен ден.
(И на листопада!) ...

Тя
на Родителите
Здравейте!
Аз съм... вашето дете.
Пораснах, даже малко остарях. ...

Гръм
Голям съм! Голяяям...
Пораснал и силен.
Е, не дотам прям,
но... "любвеобилен". ...

А беше толкова отдавна,
сънувах сън съдбовен.
Издигна ме високо някой
към образ твоя, Боже, сякаш!
И литнах лека и небесна, ...

Навън дъжд тихо заваля без звук,
на гости дойде с токчета капчук.
Сърцето мое заигра във тръс,
но гостът се оказа по-чевръст!
Облян във пот, неспирен и игрив, ...

Оловна нощ, нажежена до червено,
кръв, завряла, застинала по вените,
мисли опийващи, разбунени,
уж била нощ обикновена, като другите!?
Примряла, едвам чувам сърцето си, ...

Как искам никога да не те е имало
Как искам да те забравя. Как искам да не помня вече скъпите черти и очите ти. Как искам само да забравя гласа и думите. Искам да изчезнеш и никога да не те видя повече. Как искам да те мразя и как искам да си тръгнеш.
А не да очаквам да те видя на всеки ъгъл, на вся ...

Дъждът. . .
Защо толкова мразя дъжда? Нима той ми е довлякъл всички беди и проблеми? Нима той е виновен за това, което изгубих? Не, разбира се, че не! Просто си търся виновник за проваления следобед. Исках още само час с него, но нима щях да променя нещо? Едва ли... Той беше вече взел решението си, ...

Бели облаци по тялото минават.
Във зениците картини замечтават...
Устните извайват шепот нежен.
Ручейче пътека във гърдите очертава...
Трепетни листенца пръстите улавят. ...

Не желая точно теб да боли!
Пожелавам ти в очите звезди!
Пожелавам най-прекрасната сцена,
гдето няма душата ранена
да излита с превити мечти. ...