Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.2K results
Плаче небето
🇧🇬
Плаче небето сърдито,от три дена плаче, не спира.Колко ли жлъч е събрало,щом толкоз сълзи пролива!
Колко ли облаци горенеспирно се борят и блъскат?За любовта ли говорятили делят Ада и Рая?
Кръстосат ли шпаги железни,святкат за миг и раздират
със звуци страшни и чернинебесната шир на безкрая.
Слънцет ...
ОБЕЦАТА
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, от ...
Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбира ...
ОБИЧАНИ И НЕПРЕЖАЛИМИ
ПРОЛЕТТА СЕ ВЪРНА С ПРЕЛЕТНИТЕ ПТИЦИ.
ЗИМАТА Е ВЕЧЕ САМО СПОМЕН,
НО НЯМА ДА СЕ ВЪРНАТ 12 УЧЕНИЦИ,
ЗА ТЯХ В СВИЩОВ ЩЕ ИМА ТЪЖЕН ПОМЕН. ...
Трудна любов за теб и мен,
трудна любов ме мъчи всеки ден.
Нима двете красиви очи няма да видя
до края на моите дни?
Нима топлите ти, нежни устни сега, ...
Посветено на всички поети и писатели от сайта! А също и на тези, обичащи нашата импровизирана поезия и ценители на нашето изкуство като на учещи се млади творци!
Стоя пред празен лист,
с химикал в ръка
и чудя се какво да пиша.
Стоя и мисля - ...
Ти виждал ли си вятърно момиче,
което никого не може да обича?
Което минава през теб като вятър
и да носи усещане тъй непознато.
Аз съм такова момиче, ...
Не разлиствай ти спомени отминали,
вече казах ти, с него беше грешка,
за тази обич вече съм изстинала,
прости това, да грешиш е, знай, човешко.
Беше авантюра на сърцето, ...
Грeхът умира в слънчев лъч.
На изгрев събирам косите си
(да скрия от слънцето грешките).
На изгрев затварям нощта във очите си,
звездите прибирам в шепите... ...
В паянтовата къща на сърцето
сред паяжини спомените дремат.
С измамата се любят непревзето,
от слабостта ми силата си вземат.
И в грях заченали, ще раждат тръни, ...
Сред четири стени аз седя. Ето да тук съм и очите ми търсят светлина уморени да гледат мрака и сивотата на деня. Опитвам се да намеря изхода, тук някъде трябва да има нещо, което да ми даде сили да промени моя живот. И с очи копнеещи и търсещи, откривам само черното небе, надвиснало над мен като пел ...
Изливаш мислите си в хиляди въздишки.
От силна болка пръска се главата,
изпитваш силен гняв към самотата,
опитваш се да свържеш всички нишки...
Да, хилядите нишки на живота, ...
Тъмно е в стаята, тихо е тук,
пак съм самичка, при мен няма друг,
с мислите свои, със свойте мечти
пак разговарям... Животът лети...
Да, отминават красивите дни ...
Обичам живота, обичам да дишам,
обичам да гледам как всичко цъфти,
обичам да пея, обичам да пиша,
със дни да се рея в безбрежната шир.
Обичам да гледам как всичко се смее, ...
КАК ПРИБРАХ ЕДНА КОТКА
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на сре ...
Помни, че те обичам необвързващо,
започвайки от твоите отпечатъци.
Върха на пръстите ти свързващи...
докосването крайно, без остатъци.
Помни, че своя отпечатък сложих ...
Aз се влюбих в него напълно случайно. Няколко пъти бях попадала на неговата снимка в някакъв измислен сайт за запознанства. Но интересното е, че преди онази вечер той никога не бе ми правил впечетление. Не се познавахме лично, а само си писахме от време на време и то само "здрасти", "как си?" и т.н. ...
Ето, стягам багажа и тръгвам.
Карам с часове, губейки вяра
и накрая я намирам - ще я изкача!
Слизам, екипирам се и тръгвам!
Правя първите движения - толкова плахи. ...
Не ме побърквай, когато пиша -
с твоите упреци и обвинения.
Стихът ми е свободен, като птица -
не е затворник, като теб, на хиляди противоречия.
Когато ме видиш, че се мъча ...
Прегърбиха се думите от чакане,
от викане се заглушиха пистите,
очите ми, слепеещи след тичане
кацат, бели гълъби по покривите.
Зениците, червени от препускане, ...
Олющена стена е вече пулсът на сърцето,
речните ни брегове са разделени - заминавай...!
Бяхме най-близки - вярвай...!
Галя небето в синьо - ревнувай...!
Всичко друго е в алеята на любовта, ...
Мълчиш! Животът ми е тишина.
Използва ме, когато сили нямах.
Нарани ме, вътре в мен е самота,
а вярвах ти и много се надявах...
Тъгата дълги корени е пуснала, ...
61_Desi2
Четири години живях в долната земя.
труп бях, с дрехи скъсани и кални.
А очите, погледът ми, бяха нереални…
Минавах и усмивката ми яростно блестеше, ...