Музика съм!
Чуваш ли,
тя навред звучи –
в порива на вятъра,
в птичите трели, ...

Пазителката
/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно случайна и няма никаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Събудиха я леки трусове. Баба яростно изфъфли, неясна и за самата нея, реплика от рода на " Шта смлафтяф...шта..." и се събуди. От ...

Днес те срещнах и се влюбих в очите ти,
излъчващи такава нежност,страст и красота,
днес те срещнах и ти обрече дните ми,
до днес потъващи в самота.
Днес те срещнах и съцето ми отнова заобича, ...

Толкова страдала
и безброй пъти падала,
но все по-силна и готова
да се бори и
напред да продължава. ...

На търпение се уча.На очакване.
Календарът хвърля дните си.
Ден след ден.Остават все по-малко
и така безумно много всичките.
На търпение се уча.На надежда. ...

Ах,как щастлива съм сега!
Щастлива съм,заради това,
което животът ми поднесе!
Дари ме с красота,
да пленявам аз сърца! ...

Спри! И веднъж
завинаги ме погледни.
Бягство. Всеки път
бягаш от себе си.
До кога? Докато се ...

Тунел от болка,
или мечтана свобода.
Съдба жестока,
или ключ към любовта.
Живот изстрадан, ...

Погледнеш ли към мрака,
в лицето на смъртта,
болка ще усетиш,
ще тънеш в нищета.
Мъгла ще те обгърне, ...

Сама , пак сама ...
Черната ми празна душа
Е отново обгърната в нощта
А теб отново те няма ...
Черен звън на гарванов писък ...

Аз няма да искам пак да те срещна
и пак да те грабна с очи,
няма да казвам колко си грешна,
колко си праведна, колко боли.
Аз няма да моля пак да си моя ...

Дали над мен са облаците пухкави,
дали над мен са остри, снежни зъбери:
не мога аз да различа оттук!
Така не би могъл и никой друг
да избере какъв да бъде моят път, ...

Посрещни ме...
В сърцето ти,
когато с трепет влизам.
Без да чукам,
очакван и нечакан. ...

в един от оранжевите ми дни
има усмивки
които влизат през прага и сядат на дървени столове
пушат
и пият от виното ...

В шумотевица пристъпваш тих - сияние на чуждото небе, бавно пропълзяваш в моя стих, слял се с светлото море. Скривам те във мойта сянка, поглъщам твоитв очи. Земя разгръщам със осанка, потъвам в твоите коси. Срещам те със стар товар, докосвам твоите ръце. Бушуващ, мен руши пожар тършува той в сърце. ...

Какво да коментирам? За какво да претиндирам? Живота си предадох, в ръцете на виелици и урагани - камък сърцето е вече, а сили не останаха, човече, как да спра вятъра или течението на реката, за да мога да ходя и аз като хората по замята? В главата ми - мисъл след мисъл. В душата ми - зов след зов. ...

Есен е. Времето е студено. Клоните на дърветата се клатушкат, като живи. Листата играят, полюлени от тихия ветрец и сякаш музика звучи в ушите ми. Въздухът е чист и свеж, след сутрешния дъжд и времето - мрачно, но някак вълшебно.
На хълма седи овчарче с две кучета и стадо овце, и си подсвирква с уст ...

Добротата е в сърцата на децата,
тя е искрена и свежа,
дори понякога невежа.
В приказка чудесна,
впуснал се в песен интересна, ...

По зъберите на живота скитах
прокудена, презряна, в самота,
проклинайки, че мога да обичам,
а наоколо ми глуха тишина,
когато ти дойде - самотен ястреб - ...

Сто шотландски гайди, писнаха в ушите,
От птиците, не се научих, на сбогуване.
Сто и една... търкаля се под масата,
празна чаша, блясъкът изгаря ми очите.
Списъкът е тежък със "Не трябва", ...

Любовта не сполетява всеки
В ден прекрасен ден, изпълнен с мечти,
ти дойде при мен и цветя ми подари.
Засрамих се и отвърнах поглед настрани,
това не те смути, ти красиви думи промълви. ...

Напразна надежда за щастие и любов!
Усмивка плаха…
Разтуптяно сърце...
Напразна надежда за думи две!
Само тя ще е с мен и моя живот номер 15 завинаги!

ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ
Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сяк ...

- Успя ли да си спомниш как те обичах?
- Не!
- Успя ли да си спомниш как ме измами?
- Не!
- Успя ли да си спомниш нея, тази, с която ми изневери? ...

Не изпитвам нищо към теб,
А ти си повече от щастлив, щом си до мен.
Нима сърцето ми е в нечии друг плен?…
За жалост, да!
Безразлична съм, дори когато ме погледнеш с тези големи сини очи, дори когато ме целуваш! ...

Притисни ме с длани силни -
искам даже да ме заболи:
порой на ласките обилни
да прегърне двамата, нали?
Тогава пареща милувка ...

Мъртва любов
Отново с болки в главата,
отнасям се в тежък сън,
след дълго ронене на сълзи
по моя скъп и обичан любим. ...

От тебе обсебена. За теб наречена. От теб прокълната. За теб завещана. От теб обидена. За тебе истинска. От теб променена, за теб - вярна, несломена. От теб наранена, за тебе единствена - в сърцето ми гори - калена - любовта, нестихваща!

Ще бъде нощ, залезът, ще си отиде.
В прозорецът й птици ще накацат,
с очите си, ще и разказват притчи,
със утрото, усмихнати, ще литнат.
Ще бъде ден, болката ще си отиде. ...

Тихо пристъпвай на пръсти, полека,
защото минирах сърцето за теб.
Да откриеш, поиска, към него пътека,
но с устни е нужно да стопиш онзи лед,
който от дни го обгръщаше бавно ...

Хей, събуди се, малко човече
Време е

Настъпи утрото, в което
Ще избягаме оттук ...

Болката не се изразява в изплаканите сълзи, изкрещяната мъка или разрушителната безнадеждност. Болката се изразява в смирената, разбита, страдаща душевност. Силата не се определя от това да не плачеш и страдаш, а от това, да изразиш цялата си болка, без да те е срам, без да се страхуваш. Обичта не е ...

Тя отново гледаше звездите. Те я гледаха усмихнато и сякаш й казваха: „Спи спокойно”. Но на нея напоследък не й се спеше. Тя предпочиташе да стои будна и да размишлява. Да размишлява за нещата от живота и за неговия смисъл. И накрая винаги достигаше до извода, че той е безсмислен или поне нейния беш ...

Няма те вече.
Боли ме. Боли.
В онази ужасяваща вечер
остави ме ти.
След всичката мъка ...

Доказа,
смаза...
Омраза.
Лъжи и проказа.
Сиво небе... ...