Правиме в науката пътеки
по система всеки срещу всеки.

Пак на крачка от ръба...
Знам, че ще пострадам,
а не искам да спра.
И накрая на света...
Това ще остане ...

Празни пространства,
това е всичко в мен.
Мисли, действия
заключени в един момент.
Къде и кой съм, ...

Отново в този мрачен ден
търся пътя към дома.
Как да следвам твоите думи,
остави само тишина.
Този свят е като Лондон: ...

Един свят без болка аз ще сътворя за твоето сърце,
свят без мрак, с който да обгърна твоята душа.
Тънещ в прах е хоризонта днес, а мечтите гаснат,
но последна молитва към светлината ще отправя
и меча на Вярата ще вдигна от мъртвата Земя. ...

Непонятно болезнена диря
се отваря във мойта душа,
щом в нощната бяла стихия
се докосна до твойта тъга
и се скършвам пред нямата мисъл ...

Извадих стара бъчва от мазето,
забравила вкуса на виното.
Танцуват паяжини там, където
зърната се стопяваха рубинено.
Ръждясало приплаква всеки обръч, ...

Аз работим в транспорта...

Тръгна Манго от Софийска градска околия за столичната митрополия. Всичко в живота му е наред, качва се в трамвая без билет. Качва се и контрола, друг циганин с брада набола и го пита за билет, а М ...

Душа

Душата ми е слънчев лъч, душата ми е светлина,
Душата ми е мъничко перце,
И все лети, но в чии ръце? ...

В сърцето ми засмяно,
в сърцето, пълно с любов,
сякаш от лъчи огряно,
блика нежността на твоя зов.
Аз чрез него разпознавам ...

Николай Олейников
Послание до една актриса
И със дрешки и без дрешки
вчера Ви видях.
От сърдечните болежки ...

на....
Ще измисля най-нежната пролет -
със цветя като лумнали пламъци,
с ритуалният щъркелов полет
и с дървета – разцъфнали замъци. ...

Тъй както циганин тавите си продава,
изкуството продавах си и аз.
Но циганската участ е такава,
а моето е някаква си страст...
Те правиха тави, аз сбирах думи ...

Мама все ме кара книжки да чета.
Татко с цифри тъпче моята глава.
Дядо песничка ме кара да му пея.
Баба иска да съм винаги до нея.
Но ще дойде ден, когато ...

Обичам всеки ден!
Обичам всяка нощ!
Обичам когато си до мен!
Обичам те тъжна,
разплакана дори, ...

Сега те няма тук при мен, боли в сърцето ми.
Сега те търся в спомените си, а ти си някъде навън -
под синьото небе си, една звезда от него си.
Но щом падне нощта ще те видя в ярка светлина,
ще тръгна с илюзиите си, ...

Мегдан

У наше село
се вие ‘оро големо.
Баба Цона ...

Без теб изгубват звуци всички песни.
Без теб ръцете ми отпуснати умират,
разбираш ли, пустиня - пясък,
и думите ми, нямат сила...
А аз се върнах, птица без небе, ...

Хаоса на живота
Забързаните минувачи тръгват,
Препускат като ожилено стадо,
Преминават през теб като бездушни същества
И продължават замисления си ход. ...

Без думи говори ми
остави очите да те водят!
Без думи съблечи ме
остави ръцете да работят!
Без думи ме целувай ...

Обичам те
.............................................................
Всеки път, когато те погледна, виждам слънцето.
Твоите очи блестят в далечината:
Ти си тук но всъщност си тъй далеч от мен. ...

Едно утро така красиво!
Едно утро тъй сънливо!
Розови облачета лекичко летят,
А ранобудните птичета весело кръжат.
Вървя си аз и очаквам нещо малко и хубаво да ме спре, и да рече: ...

intro:
Знаеш ли какво е да плачеш във дъжда?
Плачеш и сълзите се стичат по лицето ти,
а капките дъжд падат и ги отмиват, и никои не вижда,
че ти плачеш, че нещо ти тежи, че умираш, раздиран от болка, ...

Нощта е дълга, пролетна, студена...
Дъждът ръми, тихо, някъде зад нас
Съдбите ни записани са в облаците
Разпръсквани от морски бриз...
Неназована помежду ни красота... ...

Ти предаде моята обич! Предизвика цунами в нашето спокойно море от разбирателство и приятелски срещи - в бойно поле на иронията и лицемерието. Ти! Да! Как можа? А говореше за Чест... Точно ти... ала накрая не остана нищо добро от теб самата в моето сърце!!!

Заслушана в нищото, понякога
при теб се връщам и мълча...
В очите ти поглеждам както някога,
усешам аромата ти в съня...
Целувам устните обичани ...

На масата в стаята огромна лежи откъснат нежен розов цвят... Защо се чуствам толкова самотна? Защо в сиво пак е моят свят? Усмихвам се и сякаш съм щастлива, и сякаш слънчев пак е моят ден... Но само аз си знам, че мълчалива, гореща болка пари вътре в мен. Не ми допада вечния театър, в скучна роля вл ...

Здравей, мило мое мече!
Как си днес? Спа ли добре?
Видя ли навън, че дошъл е снега?
Видя ли усмихнати детски лица?
Здравй, мило мое мече! ...

Развеждаме се. Определено е кога и как ще виждам децата и т.н. гадости... Йоанка е само на три. Обича ме. И аз я обичам, но... няма как.
Отивам веднъж да ги видя само за малко. А не бях ходил доста отдавна. Така се получи. Влизам и всички започват да ми се хвалят какво е станало. В един момент малка ...

Боби е малко над двете. Точно във възрастта, когато започва да копира и да говори. Излиза веднъж баба му от банята, облечена в хавлия, прави изкривена гримаса и казва:
-Оооооох! Старите ми кокали...
Минава се време. В един момент и Боби излиза от банята, и той с хавлийката си. И какво виждат моите о ...

Всичко започна ей така,
сякаш само когато хвана моята ръка
във тебе аз се влюбих
и всичко тъжно и печално прокудих.
Времето минаваше, ...

Фалшивите усмивки -
те ги носят без почивки.
Престорените комплименти
сипят ги без аргументи.
Но какво целят - не всички могат да разберат. ...