Сърцето само постави си присъда
да бъде твое даже след смъртта,
загърби всичко, във което вярва
и те допусна смело в моята душа.
Но те изгуби преди да те намери, ...
Г О С П О Д Е Б Ъ Л Г А Р И Н
Хора,огледайте се,ослушайте се,осъзнайте се!
Ние сме само прашинки
в огромната Бездна на Космоса,
изтъкана от от закони,превенции и традиции. ...
В тихото на мрака все те чакам,
примигващо да ми се присъниш,
капки восъчни горещо те оплакват
и като в роман очаквам да се сбъднеш.
А тишината ми мълчи пак с твойто име ...
Идва време, което не пита
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри, ...
Убиваш ме със ласките на думите,
убиваш ме с мечтите за целувка,
и с лудостта, която няма име,
но в мислите ти все към мен препуска.
Потънал във очите ми възкръсваш ...
Питат го:"Левски с какъв куршум -
сребърен ил обикновен, е убит?",
а той прояви "гениален" ум:
"С обикновен!", какъв "ерудит"!
Малко е да кажа, че немея, ...
В живота всичко случва се, когато трябва.
Защо да страдам- всичко отминава.
Любов и хора от мен си заминават.
Само самотата докрай с мен остава.
Любов дарявах ви, когато страдах. ...
Ветеринарният лекар носи кръста на тъгата,
пред невинността на животните,
техните очи — прозорци на доверие,
без думи, но с неизказани молби за помощ.
Невинни души, в които няма измама, ...
Понякога съм чужда в този град.
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.
Понякога, когато всички спят ...
Объркана душата ми преброди
най-тъмните си кътчета сама,
безпътна безнадеждно скиташе
на мислите в безкрайната гора.
Предавах се без битка на страха, ...
Там гларусите крият се зад немите комини,
а аз изгубих се във този древен град...
Потъвах и изплувах в погледите на туркини
и сякаш бях намерил друг неземен свят.
Тук две реки се сливат, както сливат се две съдби. ...
И капят, капят тихичко звезди,
луната с пръсти сребърни бразди,
препълнената ми с въздишки чаша...
Безброй звезди... Една да беше наша,
ала не би. Нощта е саможива, ...
Октомври си тръгна тихо, без нищо,
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...
РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! – ...
Its answers are so much in details,
It's capable to do all our tasks.
It makes the best in services and sales,
Imprudent questions it would never ask
It leads statistics of all our searches ...
Помня как с насълзени очи
пийнал, татко през зъби ми каза:
"Чуй, от мен запомни - не бъди
тиха, кротка трева - да те газят!
Трън бъди - и зъбат, и бодлив, ...
Забеляза ли горе сокола с крилете разтворени?
Или мравката долу, поела огромен товар?
А дървото отсреща с големите жилави корени,
непокорно пробили дебелия селски дувар?
Те воюват докрай, не пестят и последно усилие, ...
Децата са нашите будители!
Те от край време са най-мъдрите ни учители!
Вместо тях да възпитаваме, себе си трябва повече да изкусуряваме.
Децата най-верните другари, най-будните мъдреци - те даряват ни неизбужни тревоги и най-светли дни.
Будител най-голям е всяко дете! ...
В живота – изречението сложно –
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват. ...
Баба Пена с дядо Гено си живееха спокойно
в скромна къща, построена в село Горно нанадолно.
Пена бе доячка първа някога в Текезесето.
Гено мускули напъвал – общ работник по Жепето.
Тръгваха от къщи рано, връщаха се късно после, ...