Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Вечният зов 🇧🇬

ВЕЧНИЯТ ЗОВ
Американският либерализъм поведе хорото,
с лого на президента-боклукчийския камион,
комично двуличие с посока оскотяване на обществото
в тъмните дебри на американския Вавилон. ...

krasio0109

Poetry

362

За истината и прошката 🇧🇬

Избрани или не... живеем.
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

1K 4 16

Изречено във виртуала 🇧🇬

ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...

Валери_Станков

Poetry

517 3 4

Заключени двери 🇧🇬

З А К Л Ю Ч Е Н И Д В Е Р И
Всичко зад тях е на ужким,
но дефакто си е жива реалност,
в която за разлика от другите
аз малко по инак попаднах. ...

krasio0109

Poetry

450 1

Тръгвам. Дръзка и боса 🇧🇬

Тръгвам. Дръзка и боса.
Току-що се родих.
Сто усмивки си нося,
сто надежди и стих.
Ще вървиш ли до мене? ...

Patrizzia

Poetry

442 3 2

Бяло в очите ми 🇧🇬

БЯЛО В ОЧИТЕ МИ
Всеопрощаващ беше този сняг
и ние – две настръхнали врабчета,
преминахме греховния му праг,
преди виелицата да зашета. ...

yotovava

Poetry » Love

568 1 7

Дюшеш за дядо Валери 🇧🇬

ДЮШЕШ ЗА ДЯДО ВАЛЕРИ
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте, ...

Валери_Станков

Poetry

424 2 1

За празниците вече иде време 🇧🇬

От календара лист последен на стената
показва дни до Новата година
безспир нататък се върти земята
и времето на старата отмина.
Какво да пиша в дневника за тази: ...

Огнян_Железов

Poetry » Civic

636 2

Дълбокият ров 🇧🇬

Неделя е. И пладне превал`я.
На двора седем кирки тъпо бухат.
Мъже, с разголени до кръст тела,
пръстта разбиват и кънти на кухо.
Не кладенец копаят – тъмен ров! ...

slavi2002

Poetry

801 3 11

Обичаният човек 🇧🇬

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...

M1234567891

Poetry

579 9 19

Слънчев кръговрат 🇧🇬

Слънцето на младите ми дни
потъва в зимната панорама.
Останали сами с теб,двамата
се питаме:кой от нас се промени?
И искат ли чувствата ни днес ...

Ranrozar

Poetry

562 5 16

Жена ми 🇧🇬

Жена ми - роза бодлива.
Случайно ще я зърнеш - погледа ти ще улови.
Ще ѝ се чудиш - Боже, колко е красива!
Аромат на нежност, цвят на радост - ще усетиш, че е жива.
Ще мечтаеш да усетиш дъха ѝ, ...

Eiran

Poetry » Love

673

Обичам 🇧🇬

Обичам
Обичам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
следите от теб да открия,
забързана в белия ден. ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

686

Причастност 🇧🇬

Причастност
Към света, към човек,
Към група желана, към
Всяко същество, растение,
Ил стихия, причастност ...

Лесничея

Poetry » Free verse

682

Чети го стиха ми, на глас го чети 🇧🇬

Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

752 8 12

Пелена 🇧🇬

Подаръци избирах за Коледа и теб,
Красиво опаковах ги и сложих ги в колет.
Но най-скъпоценното нещо на поета -
Това е да си подари сърцето.
Цялото оставям го на теб - няма драма, ...

Ромеа

Poetry » Love

583

Снежен повой 🇧🇬

Срещу мен –зазидана стена,
имаше врата на нея вчера.
Вечно се оплаквах от студа,
но къде пролука да намеря?
Този сняг се сипал не насън, ...

svetlitschka

Poetry » Landscape

705 3 10

Бяло 🇧🇬

Отново приказка извая,
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно, ...

Сенд

Poetry » Philosophical

684 1

Пред иконата в навечерието на Коледа 🇧🇬

Иконата сияе в мрака.
Проблясват меко ореолите.
Със благославящи ръце
душата ми докосвате.
И двамата във мен ...

slan4ogled

Poetry » Other

669 1

Влюбена поезия 🇧🇬

Обичам те като поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...

zelenaradost

Poetry

456 2

Сега вали в душата тиха нежност 🇧🇬

Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...

Patrizzia

Poetry » Love

514 5 6

Предколедно писмо 🇧🇬

Тази година вече реших...
ще напиша писмо вместо стих,
ей така, да се разберем по човешки
до Снежанка, та да откликне по женски.
За послушна по-по-най от мене няма, ...

Лютиче

Poetry

630

Докога 🇧🇬

Струни недоизпяти, думи недоизживяни,
светове непребродени и пътища неизвървяни.
Безкрайни нощи - копнеж на сетивата,
забързани дни, бягство от самотата.
В утрото е надеждата, залезът е спасение ...

palenka

Poetry

909 1 10

Оптимизъм 🇧🇬

Победите се бурно празнуват,
загубите са дълбоко осмислени пъзели
за да може вятъра пак да надува,
платната изпрани с шампанско и сълзи.
Така се най-добре поумнява ...

krasio0109

Poetry

362

Към Бога 🇧🇬

Към Бога
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...

Mobby_Dick

Poetry » Philosophical

785

Цигулката на вятъра 🇧🇬

Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...

КрасимираЧакърова

Poetry » Philosophical

837 8 17

* * * 🇧🇬

Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

518 3 5

Не става! 🇧🇬

Недей ми влиза драга, мила,
как те е майката родила.
Не са ми ангелите слаби
като на стогодишни баби.
Аз направо съм бетонен. ...

байГецан

Poetry

1.1K

Детински спомен 🇧🇬

ДЕТИНСКИ СПОМЕН
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад. ...

Валери_Станков

Poetry

491 4 4

Само любовта 🇧🇬

Само любовта
Чувствата изпепелени
скрива ги мъгла.
Всички тайни са разкрити,
заличени от нощта. ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

582 2 2

Хубава си! 🇧🇬

Това обичам най-много:
да прекъснеш съня ми, за да те зърна.
Косите ти – неподредени , разпилени по раменете ти леки,
като бели разпокъсани облаци по небесното платно.
Усмивка – на дете, крещяща: "Виж ме, виж ме!". ...

Eiran

Poetry » Love

619 1

Така ми липсва истинската зима 🇧🇬

Къде е зимата от младостта
със преспите, като вълните морски,
със цъфналите по прозорците цветя,
със белотата на пейзажи горски?...
И танца на снежинките го няма, ...

mislitel

Poetry » Landscape

515 6

Коледно ухание на курабийки 🇧🇬

Коледа ухае на канела,
на мед и портокалови кори,
които баба ми омеси вчера
в бисквитки с вкус на детство и мечти.
Остави ги в тавата да изстинат, ...

tanq_mezeva

Poetry » For children

868 3 16

Жената на Лот 🇧🇬

Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се. ...

satine

Poetry » Other

633

Защо мълча 🇧🇬

Не мълча защото ме боли,
и вътре в мене болката дълбае!
Сърцето плаче ала без сълзи!
Какво е във душата тя си знае!
Не мълча защото ми тежи ...

gogata622

Poetry

593 1

Малеби 🇧🇬

Зима, ток, война... водата не достига!?
Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.
За пенсиите парите не достигат...
Но намират се клетите пастири.
Е, че то, това го знаем всички. ...

aap

Poetry

483 2 6

Beomgyu (범규) 🇧🇬

Пристъпваш във съня ми, блед
обвит във рехава мъгла.
Във погледа ти плува мед,
клепачите тежат от сладостта...
В очите имаш блясък див, ...

checheguevara

Poetry » Love

481

Синьото момиче 🇧🇬

Синьото момиче протяга ръце и хваща света в шепи.
Големи, светещи очите ѝ – реки да станат,
и пъргави нозете ѝ – по огън жарко парят.
На алените устни бряг са им дърветата,
а самодивските бедра са път към планините и моретата. ...

LiYaa

Poetry » Love

602 1

Шопарът 🇧🇬

Шестима вече ги подкара,
още малко и ще ги набара!
А народът, овцата, си спи,
докога тоя цирк ще търпи!
Перчи се прасето ни тлъсто от екрана, ...

hcs

Poetry » Humorous, Civic

754

Пътуване към кръста 🇧🇬

Животът – куче, кучето – живот!
За него къс месо не ни достига.
И хоризонтът заприличва ни на брод,
а не на кратер над вулкани мигащ.
Но майката останала сама, ...

vega666

Poetry

505 7 7

Poetry by contemporary authors

Вечният зов 🇧🇬

За истината и прошката 🇧🇬

Изречено във виртуала 🇧🇬

Заключени двери 🇧🇬

Тръгвам. Дръзка и боса 🇧🇬

Бяло в очите ми 🇧🇬

Дюшеш за дядо Валери 🇧🇬

За празниците вече иде време 🇧🇬

Дълбокият ров 🇧🇬

Обичаният човек 🇧🇬

Слънчев кръговрат 🇧🇬

Жена ми 🇧🇬

Обичам 🇧🇬

Причастност 🇧🇬

Чети го стиха ми, на глас го чети 🇧🇬

Пелена 🇧🇬

Снежен повой 🇧🇬

Бяло 🇧🇬

Пред иконата в навечерието на Коледа 🇧🇬

Влюбена поезия 🇧🇬

Сега вали в душата тиха нежност 🇧🇬

Предколедно писмо 🇧🇬

Докога 🇧🇬

Оптимизъм 🇧🇬

Към Бога 🇧🇬

Цигулката на вятъра 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Не става! 🇧🇬

Детински спомен 🇧🇬

Само любовта 🇧🇬

Хубава си! 🇧🇬

Така ми липсва истинската зима 🇧🇬

Коледно ухание на курабийки 🇧🇬

Жената на Лот 🇧🇬

Защо мълча 🇧🇬

Малеби 🇧🇬

Beomgyu (범규) 🇧🇬

Синьото момиче 🇧🇬

Шопарът 🇧🇬

Пътуване към кръста 🇧🇬

Queue