За миг се разсеях и… вече е есен.
Тръгнаха си приятели, ятата със песен.
След безкраен летеж и досадна умора
Животът-проверка… стигнал е изнемога.
Изгубих ли себе си, след поредния бяг ...
Някога отдавна – между пушки стари…
На купон веднъж сред пекани другари.
Тошко се накваси, чак до козирката…
И като градушка, тръгна през гората!…
Трябваше тогава, дълго да се влачи, ...
Къде не можеш никога да стигнеш?
Докрая на мечтите - нямат свършек.
Докато до предела им се вдигнеш,
те изпреварят, свежи пъпки вържат.
Запитай се, защо не остаряваш. ...
Не бързай! Не ставай голяма все още...
Мънички стъпки се втурват умело
в новия свят - откриватели смели.
Ръчичките търсят опора тъй рядко...
Детството, лудо, е толкова кратко. ...
В ДЪРЖАВАТА НА КРАЧЕЩИТЕ МУМИИ
... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! –
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, ...
На жена не мога да откажа -
Сърце ми, пусто, мекушаво...
В градинка, бар, или на плажа,
за тях... докрая се раздавам...
И те използват ме брутално - ...
Отпраща ме. По залез. В понеделник.
Една любов с очите на Адам.
Небето си почива. Легнало под сенника.
И пише нова строфа, без да знам,
че тъне още гребенът в косите ми ...
Сънят не идва този път…
и нямам рамо аз да се подпра.
Дърветата са ми приятели – добри,
и с птиците понякога говоря.
Но по-добре така, отколкото в лъжи ...
Седя край вълните с коси като пламък,
във шепи - лъчи, на чело́-слънчев камък,
очите ми - буря, проблем без решение
мърморя във транс: "Не търси обяснение!"
Цветя ли? Приемам, но само със повод. ...
Завинаги ще ме погълне нощта,
вечността своите порти ще отвори!
Ще бъде болката, ще бъде есента,
но докрай човек трябва да се бори!
О, мила, сълза в душа потича, ...
Поетичен цикъл в рубаи
(Рубаите, подредени като едно цялостно пътешествие – от формата към същността, от тежестта към лекотата, от златото към духа.)
---
Увод-предисловие:
Това не е приказка, нито изповед. ...
Обувките му скрий, ще тръгне бос и
душата си ще вземе само. Бялата.
Недей го връзва с примка от въпроси,
недей вгорчава до пелин раздялата.
Сипи вино̀ . Напиеш ли го – твой е ...
Обичам те. Какво ли още искам.
Не искам нищо. Чувствам само, дишам,
възторжено в сърцето ти се плискам
и стиховете ми сами се пишат.
Намирам, думите все по-красиви, ...
Мина се време, а тебе те няма.
Избяга от мен, не остави следа.
След тебе остана сянка на дама,
с устни червени, в ръката – кама.
Преди да те има, не знаех тревога, ...
Накъсан пулс,докосване горещо
в очите ти за малко се стаих,
ръцете ти по мен говорят вещо,
миг на щастие си позволих.
Тази нощ вселената ще се взриви, ...
Разнищените крайчета плета
на мислите си. Черните прескачам.
Аз помня тези влюбени лета –
заспали там, в сърцето на косача.
Сред росните поляни повей тих, ...