В света има тайна, укрита от злото,
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...
Душата ми е звезден чар,
събрал паметта на хиляди вселени,
и цялата съм обич и любов...
как искам да я раздам на всички...
да имат вярата за нов живот, ...
Нощес ликът ти, свидна моя, ален е,
а вятърът е вълк – от болка луд,
разлайва всички кучета от студ,
все тъжни псета – нивга непогалени.
Нощес площадът пламва. И огромен е. ...
Отново от нула съграждам живот непотребен
с отломки от щастие, голи надежди, мечти
Сизифовски труд непосилен на крах е обречен
Какво ли изплащам жестоко ти Боже кажи!
И нямам веч сили, желание и воля челична ...
ПРЕГЛЕД НА СЪБОТНИЯ ПЕЧАТ
Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,
в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,
не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари, ...
Триста години вече вървя по тази земя,
Колко болка, убити мечти, омекнали колена,
в море от сълзи съм се давила,
от върха в бездна бездънна пропадала,
и пак и пак всеки път ръка протягала ...
Какво е ден един на Любовта
пред пълната година със такава,
в която огънят гори в плътта
и е изпълнена със празнична наслада?
Ако ти трябва ден такъв един ...
И възпяват бесилото твое в захлас
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син ...
Победител дали съм? Не зная сега.
Но след ден или два, ще узная.
Има сила, но има във мен и тъга.
Ала всъщност не идвам от рая.
Вижте моите воини - зад мен са, безброй. ...
Отново съм тук, да, пак същият –
объркан, тъжен, самотен!?
Хленчещ, търсещ лесния път...
но той е най-трудно намиращ.
А любовта, тя в мен е, изгаря ми живота. ...
През един мисловен ден - задълбочен,
припомних първият си момент!
Ден, в който всичко се промени,
Ден, в който не значеха нищо-
суми, дела, пари и свободи. ...
Апостоле
Ти на бесилото край София не умря,
обесиха те, но остана в нас твоята душа.
Една душа като вселена голяма,
други като тебе, апостоле, няма. ...
Защото днес така ми се мълчи,
а и не знам какво ли ми се казва,
бесилото на всички ни личи,
предателството как тежи и смазва.
Забравата разкъсана за миг ...
Откакто си изключихме бушона…
И шалтера си дръпнахме докрай.
Очаквахме – да почне и купона –
септември да превърнем в месец май!
Но месец май – отдавна си замина… ...
И пак в подножието на безсмъртието ти
ще се поклоним. Венци ще поднесем.
Признание увиснало на твоето бесило.
Ще търсим мълком гузно извинение
за отминалите под робство поколения. ...
Раздрусай ги, скъсай сутиена,
покажи какво е жена-фурия.
Ти си звездата на дансинга-сцена,
кръвната ти група е чиста ракия.
Завърти дупето, пола не ти трябва, ...
По-ярка от слънце си моя любов,
по-страстна от вино непито.
Да, зная, светът е ужасно суров,
но кой битието ще пита?
Ти често нахлуваш в съня ми и там ...
Колко нощи, във безсилие се сривах,
колко пъти в огъня горях?
Колко дни се раждах и умирах,
любовта ли бе единствения грях?
Чий е този грях? Не зная... ...
Не, не стигам до дивия пролетен бряг.
И тук няма никакви клони.
А пък после кажи, че в мъчителен бяг
някой нашите сенки е гонил.
Аз сега ти говоря за днешните дни. ...