Във тъмното, преди да се роди денят,
когато светът е без име,
една звезда трепти над безкрая
последният знак, че сме живи.
Не казва „ела“, не казва „остани“, ...
Ако мъжете продължат да са такива, магазините за цветя навярно ще фалират.
Ако жените все по-често са готови за война - значи романтиката в този свят вече е загнила.
Ако вместо намерения за ласка,
всеки стиска във юмрук арсенал от чужди грешки,
недейте гледа с изненада към мига, ...
„Животът е ехо – каквото изпратиш, това се връща.“
Светът не помни нашите паради,
ни лозунги, извикани на глас.
Животът е градина от огради,
прегърнали изгубения час. ...
Една усмивка, вързана на възел.
Сърцето стискам в посинели пръсти.
И колко ли и за къде е бързал
свещеникът? Надежда ме е кръстил.
Надежда съм. Сред блато – котва, пристан. ...
Тъмата беше нейната премяна,
скривалище от болка и от страх.
Дълбоко в нея зейнала бе рана –
от обещания, от горест и от грях.
В прегръдката на тишината хладна ...
Колко много любови край теб ще преминат,
колко много момчета ще се обяснят...
Ще се сменя небе в меринос и коприна,
ще се ронят листата след пролетен цвят.
Мила внучке, това е целта на живота: ...
„Недей да очакваш от Мен чудеса,
те свършиха вече под тез небеса!
Ако пиеш айрянче с мастичка през ден,
ще се чувстваш, навярно, сто на сто освежен.
Щом ти докривее, прави като Мен, ...
Отворих клетката за тишината
и птица литна, горък, сладък звън.
Ти си бреза до своя стол в тревата,
а аз съм връх от камък и от сън.
В отворената книга – скрито ято, ...
Качих текста на "Есенен пейзаж – вдъхновение"
в поетичен вариант, за да кача и музиката към него.
Повод за усмивка и поздрав за Мари. 🌷❤️
[Куплет 1]
Златото на есента не е само цвят, то е обещание. ...
Не искам нито лев от чуждата ви драма,
не ща да плащам с нерви за фалшивия ви глас.
За егото ви болно, за вечната измама –
ресурс и скъпо време няма да изгубя аз.
Вие, нарциси с корони от евтина позлата, ...
„Ще дойде, мисля, нежно, може би,
моментът, в който кожата ми няма да гори.
Но аз съм мъж и обещавам да не моля.“ (Велинов)
Ще дойде нощ и в звездното поле
ще пламнат ярко хиляди светулки. ...
Нов адрес, нов парфюм и нови дрехи,
нов успех, триумф и суета,
Чужд адрес, чужд парфюм и чужди дрехи,
чужди длани, рамене, уста.
Но сърцето дало е обет ...
Сънят ми с твоя сън се среща - ето -
далеч от всяка суета безбожна
сме ти и аз. Отвъд тъга тревожна
ликува благото над битието.
Сърцата ни ведно ще са Сърцето ...
Разрошени от вятъра косите
Приличат на прекършени слова.
И дъжд се стича по брезите
Наричайки ме - огнена жена.
И тръгвам по пътека в небето скрита ...
Някъде в себе си още съм малка
и сякаш в предишни животи живея.
Пазя си още невинната сянка.
С нея си кърпя крилата в неделя.
Куклите още са в детската стая. ...
Осъждат човека. Измислят причина
да го омърсят. Та нали да Мнозина!
В душата кристална без милост изхвърлят
омраза и ярост, и злоба, и завист.
Мнозината плюят, кривят се, обмислят ...
Не чакай следващото ми крушение
отекнало в сенките на време турбулентно.
Чрез загуби, падения и трудности
животът ме калява с воля перманентно.
Не се предадох! Днес съм още тук! ...
Гласът се рони нежно в нощ дълбока.
А джазът свири, сякаш чужд е сън.
Луната пламва бяла, зла, жестока.
Стъклата плачат с кървав, тънък звън.
Пред прага куче бди, скимти и чака, ...
Дави се доскоро плодородната земя,
лицето ѝ потъмнява, прояжда се до корен
тежките капки пробиват гъстата тъма.
Изтреби всичко този дъжд пороен!
Изпѝти, съсухрени, изтощени мрат, ...
Денят беше дълъг и малко напрегнат,
баирът е стръмен, но скоро ще стигна.
Във къщи ме чакаш, на дивана легнал –
обичащ, жадуващ, обул гащите жълти.
Секунда, момент – разтоварвам торбите, ...
Тя мислеше твърде много.
Мислите ѝ се трупаха една върху друга,
докато не започна да се дави в тях.
Първо бяха тихи. После станаха тежки. После станаха дълбоки.
И тя падна в чашата на собствените си мисли. ...