Poetry by contemporary authors
256.5K results
Феникс 🇧🇬
Бурята ме събуди.
Дъждът удряше прозореца ми.
Погледнах навън,
а дъждовната вода ми заговори.
— Време е. ...
Дъждът удряше прозореца ми.
Погледнах навън,
а дъждовната вода ми заговори.
— Време е. ...
286
1
2
Изгрев 🇧🇬
Тя тръгна в нощта – най-тъмната от всички.
Без посока, без багаж и без страх.
Премина през родния си град.
Град като всеки друг – но не и за нея.
Всеки ъгъл шепнеше спомени. ...
Без посока, без багаж и без страх.
Премина през родния си град.
Град като всеки друг – но не и за нея.
Всеки ъгъл шепнеше спомени. ...
274
1
Огледалото на живота 🇧🇬
От теб, животе, съм пленена,
от блясъка на твойто огледало,
дълбоко в мен трептиш смирено,
и всеки ден е ново начало.
Ти носиш радост в тъжни дни, ...
от блясъка на твойто огледало,
дълбоко в мен трептиш смирено,
и всеки ден е ново начало.
Ти носиш радост в тъжни дни, ...
283
5
12
14+ Като Магдалена 🇧🇬
Бог вижда точно колко си ранена,
и отвъд иконите със златния обков!
И ти, като онази свята Магдалена,
не вярваш вече, че си годна за любов!
Най-грешните от всички прегрешили ...
и отвъд иконите със златния обков!
И ти, като онази свята Магдалена,
не вярваш вече, че си годна за любов!
Най-грешните от всички прегрешили ...
216
1
Безглаголно 🇧🇬
Вик,
небе,
живот в пелена,
радост, интерес, игра,
зрялост и любов, ...
небе,
живот в пелена,
радост, интерес, игра,
зрялост и любов, ...
185
Неподвластна 🇧🇬
В живота няма да ме разпознаеш,
колкото и дълго да гадаеш.
На навици не свиквам,
живея ден след ден
и все различното в мен обиквам. ...
колкото и дълго да гадаеш.
На навици не свиквам,
живея ден след ден
и все различното в мен обиквам. ...
698
2
11
Таргет с розов аромат 🇧🇬
Обръщам се – животът ми се свършил.
Напред вървя, а няма накъде.
Подобно лешояд – откривам мърша,
завита в изпокъсано перде.
Един ловец зад храстите се крие ...
Напред вървя, а няма накъде.
Подобно лешояд – откривам мърша,
завита в изпокъсано перде.
Един ловец зад храстите се крие ...
219
1
3
Черните слънца 🇧🇬
Мото:
Някъде разлиства се фиданка...
Някъде, под черните слънца...
Черните слънца ме питат "Откъде си?
Има ли живот във твоя свят? ...
Някъде разлиства се фиданка...
Някъде, под черните слънца...
Черните слънца ме питат "Откъде си?
Има ли живот във твоя свят? ...
176
Преди първата идея 🇧🇬
Преди първата идея светът мълчеше тихо,
без име за небето, без сянка и лице.
Времето не броеше ни изгрев, ни бездихание,
а кръжеше без посока като затворено море.
Тогава се роди въпросът не от думи, ...
без име за небето, без сянка и лице.
Времето не броеше ни изгрев, ни бездихание,
а кръжеше без посока като затворено море.
Тогава се роди въпросът не от думи, ...
263
И все възкръсвах, и не сещах студ, ни страх 🇧🇬
Понеже как се мрази даже и не помня
с душа съм птича и не би я осквернил,
бездушен свят – барутен погреб с къс фитил,
бленувам малка къща... инак съм бездомна.
Желания, копнежи и мечти и скромна ...
с душа съм птича и не би я осквернил,
бездушен свят – барутен погреб с къс фитил,
бленувам малка къща... инак съм бездомна.
Желания, копнежи и мечти и скромна ...
208
Късче родина 🇧🇬
Умът ми пак трескаво нейде витае,
за прекрасни моменти мечтае.
Място трудно си намира,
всяка мисъл в миг експлодира.
Гори, поляни мислено рисува, ...
за прекрасни моменти мечтае.
Място трудно си намира,
всяка мисъл в миг експлодира.
Гори, поляни мислено рисува, ...
183
Остави ме да мечтая... 🇧🇬
***
Остави ме да мечтая,
да подреждам мислите си в думи
и в тишината да рисувам –
цветята, лъхащи на опиум. ...
Остави ме да мечтая,
да подреждам мислите си в думи
и в тишината да рисувам –
цветята, лъхащи на опиум. ...
181
1
4
*** 🇧🇬
Мразя въпроса как си
Как да съм?!
Разглобена
Счупена
Прекършена ...
Как да съм?!
Разглобена
Счупена
Прекършена ...
187
Хиляда отражения 🇧🇬
Не нося само едно лице.
Под кожата ми шепнат сезони,
хиляди сенки и хиляди изгреви,
родени от спомени, избори, болки.
В огледалото виждам познатия образ, ...
Под кожата ми шепнат сезони,
хиляди сенки и хиляди изгреви,
родени от спомени, избори, болки.
В огледалото виждам познатия образ, ...
303
За силата на вярата 🇧🇬
Силна си, плачеш безшумно
и да мълчиш ти е стил.
Стана кафето бездумно,
чисто, без ямб и дактил.
Бавно отпиваш нерадост, ...
и да мълчиш ти е стил.
Стана кафето бездумно,
чисто, без ямб и дактил.
Бавно отпиваш нерадост, ...
288
3
2
Наивност детска... 🇧🇬
От детството, сякаш вчера, спомен мил,
май, от три-годишна рецитирах...
Чичко ми, добряк - голям майтапчия,
на гости, понякога, идваше...
Двамата с татко се черпят с ракия, ...
май, от три-годишна рецитирах...
Чичко ми, добряк - голям майтапчия,
на гости, понякога, идваше...
Двамата с татко се черпят с ракия, ...
227
2
7
С младост в очите 🇧🇬
Петдесет свещички днес сияят,
но в очите ти е младостта.
Годините край теб нехаят,
щом срещнат чиста доброта.
По пътя с вяра и достойнство ...
но в очите ти е младостта.
Годините край теб нехаят,
щом срещнат чиста доброта.
По пътя с вяра и достойнство ...
225
4
Терзания 🇧🇬
Когато затежи дълбоко в душата
и тя отсипва с пълни шепи от тъгата
с жлъчно недоверие към всички други,
ти излез напред и изпреварвай,
крещи на глас, замахвай с думи, ...
и тя отсипва с пълни шепи от тъгата
с жлъчно недоверие към всички други,
ти излез напред и изпреварвай,
крещи на глас, замахвай с думи, ...
275
Една червеногръдка 🇧🇬
Гледам една червеногръдка. Гледам я и не мога да мигна.
Докато миглите ми натежават - тя отлита. Отлита, за да се върне и да ми хване ръката.
Ще кажете, че е птица, като птица, но не е само това. Повече е - лакатушеща мисъл, творчески хаос, след който виждам пътека в бяло.
Има такива ръце - като бра ...
Докато миглите ми натежават - тя отлита. Отлита, за да се върне и да ми хване ръката.
Ще кажете, че е птица, като птица, но не е само това. Повече е - лакатушеща мисъл, творчески хаос, след който виждам пътека в бяло.
Има такива ръце - като бра ...
295
2
2
Сянка на душата 🇧🇬
Една далечна тъга ме преследва,
като торнадо ме чупи отвътре,
с настръхнало дихание обсебва
и с пресипнал вик кара тялото ми да потръпне.
Една надежда бяла, вечна ...
като торнадо ме чупи отвътре,
с настръхнало дихание обсебва
и с пресипнал вик кара тялото ми да потръпне.
Една надежда бяла, вечна ...
238
Капан за болка 🇧🇬
Две очи тази вечер празнуват
гордото шествие на любовта,
те по юношески се преструват,
че слепи остават в своята самота.
А треперещи ръце разпръскват ...
гордото шествие на любовта,
те по юношески се преструват,
че слепи остават в своята самота.
А треперещи ръце разпръскват ...
239
Отрицание 🇧🇬
Апокриф
Свити пръсти
просешка
пътека
нафората ...
Свити пръсти
просешка
пътека
нафората ...
276
Пътеводна светлина 🇧🇬
И слънцето веднъж за теб ще да залезе
и всяка болка в светлината му ще изгори
и ангел от небето си при теб ще слезе
за да може твоето сърце да претвори!
Твоята любов и всяка мъничка добрина ...
и всяка болка в светлината му ще изгори
и ангел от небето си при теб ще слезе
за да може твоето сърце да претвори!
Твоята любов и всяка мъничка добрина ...
215
1
2
Силата да продължиш 🇧🇬
Когато твоето небе се срине,
и киселинен дъжд в душата завали,
когато си изсъхнал стрък в пустиня,
и в черно-бял мираж животът се топи –
не спирай сред пещта на дните безпощадни! ...
и киселинен дъжд в душата завали,
когато си изсъхнал стрък в пустиня,
и в черно-бял мираж животът се топи –
не спирай сред пещта на дните безпощадни! ...
488
6
23
Бангарангина моралис 🇧🇬
Ако красота
е с липса на доброта,
става грозота.
е с липса на доброта,
става грозота.
146
14+ Окрилена болка 🇧🇬
България няма да забрави историята на момичето, което беше „изваяно” като скулптура от Съдбата с над 400 шева, няма да преглътне страданието ѝ, затова даде глас на мълчанието на това изстрадало дете, като се изправи в нейна подкрепа за истината.
На Дебора, момичето, което премина през ада, за да съб ...
На Дебора, момичето, което премина през ада, за да съб ...
228
Когато се смълча 🇧🇬
Когато се смълча, във мен е тътен.
Без сълзи и без звук душата стене.
И цели планини над мен се срутват.
И вятър ме прерязва – леден.
Когато си кротувам, ...
Без сълзи и без звук душата стене.
И цели планини над мен се срутват.
И вятър ме прерязва – леден.
Когато си кротувам, ...
238
НАСЛЕДСТВО 🇧🇬
"Има само две трайни наследства, които можем да дадем на децата си – корени и криле." Ходинг Картър
Един баща повел е дъщеря си
със нежност за ръка
и дава ѝ най-простичкото щастие,
че е стабилност сред лъжовността. ...
Един баща повел е дъщеря си
със нежност за ръка
и дава ѝ най-простичкото щастие,
че е стабилност сред лъжовността. ...
144
Не можеш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да контролираш как реагираш 🇧🇬
Не можеш да спреш бурята,
когато небето разкъса своята тишина.
Не можеш да върнеш времето,
нито да вържеш реката за брега.
Ще дойдат дни, ...
когато небето разкъса своята тишина.
Не можеш да върнеш времето,
нито да вържеш реката за брега.
Ще дойдат дни, ...
235
