Изписах всички стихове за теб
и вече не остана нито дума.
Не те виня, не те боготворя,
за мен си спомен, нищо друго.
Добре, признавам, горд ли си сега, ...
"Омръзна ми да бъда таралеж"– Дочка Василева
Когато Бог ме е създавал,
наравно с всички добрини,
бодлички тайно ми поставил –
да ме предпазват от злини. ...
Изгубих се. Във тази долина
не беше невъзможно да изчезна.
Пресякох мост от слънчева дъга.
Под него дебнеше безмълвна вечност.
И птиците, летящи в полукръг, ...
"Хайде да се налапаме с грабеж,
защо и ние да не се пообогатим,
защо да не дадем право на строеж
на подставени лица, защо да спим!
"Редът" крепи се на измамата - ...
Присъни ми се, че не съм умрял
и пееше в безлюдна нощ тъгата.
Но може би часовникът е спрял.
Но може би това е вятър.
Навярно жив съм и навярно – луд. ...
Аз си нямам море, но си имам пристанище,
дето лятото спира за кратко
и следобедно – пие мартини,
слуша джаз и смях на кристалчета...
Даже Хемингуей би завидял! ...
Един живот - бездумен и ограбван,
на заника сега - какво му трябва.
Една звездичка в мене да изгрява,
един копнеж - света ми да огрява.
Една надежда за споделена лудост, ...
Аз пиша грубо, пиша силно, страховито -
нахъсани, но също и отсечени слова.
Аз пиша твърдо, уязвимо и сърдито.
И това не е тъй случайно в моята глава.
Аз пиша не тъй, както другите поети. ...
Опитваш се да чуеш тишината.
(Тя сигурно не знае, че си тук?)
Да поговориш с егото на вятър.
Когато всички чувства са табу!
За да пораснеш бавно и полека. ...
Днес се спирам за малко във себе си.
Че от бързане пак се изгубих.
Пак забравих, че жива душата си –
в битие от задачи забулих.
Днес оставам със себе си – с всичкото, ...
Постоянно бяло с черно сравняват се,
сами по себе си отдалечават се,
събират се на място,
но тези думи в ред им е тясно.
Всеки слага рими да стане ред ...
Далеч замина с влака любовта,
любовта пулсираща с име на жена,
а на перона ме изпраща пак нощта
към влака с посока самота...
И крача с болка в моята душа, ...
Една рибка плувала в огромния син океан.
Палаво се щуркала ту насам, ту натам.
Не щеш ли, насреща ù - кит голям:
Стой, Рибке, ще те ям!
Тя не била никак страхлива. ...
Поспри за миг да те погледам,
постой... не тръгвай... кой те чака?
Знам, с вятъра ще литнеш бързо,
безумно ще те скрие мрака.
Поспри... минута дай ми още, ...
Невидими, незрими за очите,
загадъчни и може би опасни,
в секретните доклади и мълвите,
отричани от официалните ни власти.
това са те - чуждопланетните флотилии, ...