Poetry by contemporary authors
Семка от къпина 🇧🇬
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва. ...
Снимка 🇧🇬
и от нея спомен ме прегърна...
Ти никога не се върна...
дори за миг лицето ти да зърна...
Прегърнах старата картина, ...
Поискай ме 🇧🇬
Капчици роса по устни жадни
измълчават мисли с вкус на огън.
Гонят дъждостишия боси
и есенно тихо стих се дописва. ...
Огнена нежност 🇧🇬
ръцете ти
по моите скули -
като полите
на феникс по скали ...
Среща в „циганското” лято... 🇧🇬
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!... ...
Килър (хайку) 🇧🇬
ме застреля в гръб. Нищо.
Чакам друг живот.
Изпрати ми ангел 🇧🇬
Изпрати ми ангел – да ме пази,
да ме чака и да ме обича.
Да отблъсква подлости, омрази,
само светли чувства да привлича. ...
По български 🇧🇬
Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика! ...
Междуметия 🇧🇬
И устните ти оцветени в бледосиньо.
Как искам те сега и те прегръщам,
макар че никога не съм те имал.
Изтлеяха на кладата душите ни, ...
Защото те обичам 🇧🇬
Усещам твоите чувства, мисли, копнежи.
Чувам те, дори и звук да не издаваш.
Мислиш си, че никой не ще забележи.
Но аз забелязвам и оставам. ...
За една стара любов 🇧🇬
Както пясъкът отблъсква вълните
А те винаги връщат се пак
И както слънцето вечно изгрява
Дори изгонено от нощния мрак ...
Поет в търсене на "л" 🇧🇬
Дългът поет е, и вината е поета.
Поема всеки ден към пропаст подир пладне,
за да се роди отново
в мозъка на някой зъл поет.
Обичам 🇧🇬
почти животинска походка.
Сякаш целия свят му принадлежи.
Обичам, когато ме погледне
с тъмните си мрачни очи. ...