Твоя поглед, опипващ по мен,
усещам като лепкави пръсти,
нито прикриваш се, нито смутен,
от породените в теб мисли мътни.
Гледаш, забравил жената до теб, ...
Радост ли е да си жив, се питам?
Радост ли е да се радваш на деня?
Радост ли е птичките да пеят
и ухание да се усеща, на цветя?
Радост ли ще е да си помилван ...
Ще си открадна малко болка, може ли?
искам да почуствам доза гняв,
дерзаещ и разкъсващ ме отвътре,
да ме разтърси до основи
и да потули грешки нови! ...
Аз ли съм малката фея в нощта,
която поръсва очите ти със сънен прашец
която те гали с вълшебните пръстчета,
и повява с дъха си ветрец...
Аз ли съм малкото зло, ...
Дай ми праведност и светлина,
дай ми туй, що измислил е ума!
Дай ми огън, заедно със дим,
и никога на никого да не изменим!
Дай ми приказки хиляда, ...
Живот - като бълбукаща водна повърхност,
живот - като голям и пуст океан!
Ад и гробове на низвергнати,
Рай и камбани в душите ни слени!
Като бездомни бродници бродим, ...
Лазур от дъга
Сълзите ми отекват сред тътена на самотата
Капките в прозореца броят ритъма на жежки мисли
Жени с ефирен поглед прелитат в очите ми невиждащи
Сам съм сред писъците на тълпата ...
Не искам вече да съм манИкенка,
ще ходя да работя по селата.
Като се замисля - еми, хубавУ,
ама и тая работа не ми е позната.
Трябва да си яка, жилава, напета, ...
Обичам те! Не казвам колко много.
Не знам по-малко как да се обича.
Издигам любовта си в храм,
с душата си пред нея коленича.
Със преклонението свято пред мига, ...
И какво, ще се мамим, така ли?
Ще ни лъжеш и двете сега?
Ще ни даваш надежди, обляни
с малко щастие и с много тъга?
Ще се мъчим, ще плачем и двете, ...
Очите на болката с празни зеници
се взират в тавана на своята клада.
Очите на болката търсят разбиране
и молят за кратко отлагане.
Очите на болката с нямо очакване ...
На границата между полъха и вятъра,
помежду утрото и сънения ден.
На границата между цвят и прецъфтяване
и между старата и новата луна.
Живя една лъжа спокойна и щастлива, ...
Защо, скъпи, ти ме остави?
Да не би да ме забрави?
Осъзнаваш ли,че в злобата си се удави?
А сега само рани ми остави...
Беше друго време, когато се смяхме ...
По пътеките стари се разхождам сама,
а някога вървях с теб за ръка!
Пейката ни стара, днес я няма вече,
но остана спомена, когато бе там - ти
приседнал на нея, а до тебе аз, ...
Стъпка... две... три...
тихи и плахи те продължават...
Кой ли се промъква така из мрака?
Ето, че нещо изскърца, ах, крадец такъв,
стъпил си върху честолюбието ми, нали?! ...